|
-----
Всъщност никой не би предположил, че изящната жена с манекенска фигура, спортни дрехи и две палави руси опашки е една от най-прочутите личности на планетата. Обичайната представа за оперна прима е достолепна дама с повече от пищни форми. Веселина Кацарова е пълна противоположност на тази визия. Ако има конкурс за красота и грация сред оперните певици, то със сигурност българката ще го спечели.
Тя разбива представите и с още нещо. Само минута разговор е достатъчен, за да разбере човек, че срещу него стои една
изключително стеснителна, земна
и в същото време дълбоко емоционална жена. Дали някоя от родните псевдозвезди би се държала по същия начин, ако притежаваше поне частица от нейната световна слава?
Веселина Кацарова мечтаела да бъде на сцена от дете. "Макар че аз нося в характера си една свенливост. Но на сцената нямам тези комплекси, които имам в живота. А всеки има комплекси".
Тя започнала да свири на пиано от 4-годишна. Първото й качване на сцена било именно като пианистка в детската музикална школа. Едва по-късно решила да се занимава с пеене. Получило се съвсем естествено. Като пианистка постоянно акомпанирала на певиците и така се увлякла. "А и мисля, че човешкият глас е единственият инструмент, който не може да бъде пипнат с пръст. Гласът е душата на един човек. Той е твърде сложен инструмент, трудно се поддържа. Това мое мнение се затвърди с времето.
На сцена съм вече 15 години,
имам 140 спектакъла. През юли ставам на 40 г. Пеенето не е само гласови качества, а и физически, психически. По света сега харесват актриси, които могат не само да пеят, а и да играят, да преживяват", казва прочутата българка.
Кариерата на Веселина Кацарова тръгва от музикално училище, преминава през Музикалната академия в София, откъдето продължава в Залцбург. "Срещнах Караян в пети курс и получих договор още като студентка. Работих с него само седмица. Прибрах се в България на 18 юли за рождения си ден. Той тогава почина", очите й се насълзяват.
Караян обаче не е единствената причина да замине за Залцбург веднага след дипломирането си. "Това са много компоненти. Аз не бях назначена в Софийска опера. Някои колеги бяха против това. И всъщност те ми помогнаха. За което горещо им благодаря. Ще го кажа много откровено:
дребни човечета в тази професия не вървят,
големи кариери не се постигат с малък кръгозор. Ако си такъв, ти не можеш да се развиваш. Когато човек е с добри хора, той се мобилизира. Аз не си спомням много-много лошите неща, настроена съм позитивно. Доброто носи винаги на гърба си лошото. Много важно е човек да развие по този начин своите качества и мисленето си. Със завист абсолютно нищо не се постига. И зад граница има завист, но тя е изразена по-културно, по-естетически. Във всяка една професия е така. Не е хубаво, когато на човек не му върви. Но не е и лесно, когато човек е много добър", твърди именитото мецосопрано.
Оперната прима признава, че винаги се връща с респект в България. "С години не живея тук. Като се върна, виждам само хубавото. Знам, че ако не бях напуснала България, сега нямаше да говоря с вас. Но много ме боли, че напуснах страната си. Аз много обичам родината си. Няма друг език, на който човек така добре да се изразява, освен на родния.
Много ми става тъжно,
когато срещам българи, които за три месеца забравят езика си. Казвам си: Боже, защо го правят? Те затриват корените си".
Тя не крие, че нещото, което най-силно я дразни в хората е фалша. "Научих се да отсявам тези хора". Най-добрите й приятели не са певци. Била е близка с малцина от оперния бранш. Като Нели Божкова и семейството на Николай Гяуров. Но това са единици. "Бях в Париж, когато научих за смъртта на Гяуров. Много ме заболя. В последните години бяхме заедно и на сцената. Прекланям се пред него, пред човешкото, което носеше. Даваше ми ценни съвети за детето. Той много обичаше децата си и Мирела Френи".
Единственият компромис, който Веселина Кацарова би направила, е за семейството и родителите си. Певицата има син на 6 години - Ив-Люсиен. "В тази сложна професия успях да имам и дете.
Той много обича да рисува, а аз не мога
До 5-годишна възраст пътувах с него по целия свят, защото исках да бъдем заедно. От тази година е на детска градина и е малко сложно. Но един от нас - аз или съпругът ми, е винаги до него".
Съпругът на оперната прима е всъщност нейната дясна ръка. Тя има личен импресарио, но мъжът й - Роже, е човекът който отговаря за графика й. Двамата се срещнали в Цюрих. Той бил неин почитател. Женени са от 12 години. "Той е много честен човек. И сме все още заедно, защото между нас има силно привличане. Много ми помага. Той е един силен мъж, с когото мога всичко да споделя", е категорична тя.
Така както е категорична за възпитанието на детето. В рода на Веселина Кацарова няма музиканти. "Родителите ми нямат нищо общо с изкуството. Баща ми е музикален човек, талант.
От моя татко наследих комуникативността,
която е много важна за един певец. На родителите си трябва да благодаря, че са разбрали какво обичам да правя. В другите страни е на мода децата от съвсем малки да се занимават с балет, да свирят на инструмент, да спортуват. Аз мисля, че е по-важно да се разбере какво обича детето. И тогава няма гаранция, че такова ще му е бъдещето. Но нека се остави да играе и да бъде свободно".
Така расте и 6-годишният син на певицата. Той говори перфектно български и е идвал няколко пъти в България. "Искам да говори моя език, България да не му е чужда", казва оперната прима. След което признава, че когато има свободен ден, го посвещава на детето си. Двамата си играят на "Не се сърди човече", а вечер известното мецосопрано го слага в леглото и го приспива с люлчини песни на български.
|
|
|
|