|
----
Георги Михалков живее в ж.к."Надежда-5". Сутрин излиза в 7. До работното си място сменя три превозни средства. Докато пътува с градския транспорт, обича да наблюдава хората.
"Всеки живот е малко скучен, ако не го опишеш като разказ", убеден е той.
Вечер се прибира по същия маршрут, отново наблюдавайки хората, които като него бързат да се приберат. Той знае, че повечето, подобно на него, си имат своето спасително "есперанто".
Първата му книга на есперанто - повестта "Златният Посейдон", излиза подписана с псевдонима Julian Modest.
Втората - "Майски дъжд", е отпечатана през 1984 г. в Бразилия. През 2001 г. в Швеция излиза "Затворената мида".
В Унгария публикуват сборника му с разкази "Тайнствената светлина". Пиесата му на есперанто "Ще живеем" е играна в Унгария и в Полша.
Всяка от десетте му книги на есперанто е отпечатана в тираж около 5 000 екземпляра. На български има издадена само една - "Глинената камила".
Георги Михалков започва да изучава изкуствения език факултативно - от любопитство - като студент първи курс българска филология през 1973-1974 г.
След две години вече е участник в международен курс за преподаватели по есперанто в Бургас. Там се запознава с бъдещата си съпруга, унгарка. След още година двамата сключват брак и заминават за Будапеща. Отговорът на въпроса как е прописал на есперанто, а не на родния си език, той започва отдалеч, с цитат от Йожен Йонеско.
"Пишем, защото сме нещастни",
твърдял драматургът-абсурдист. "В Будапеща, продължава да обяснява Михалков, изведнъж попаднах в чужда езикова среда, в която се чувствах изолиран. В мен се натрупаха планини от мълчание, цели светове от слово. Тогава реших, че това, което имам да споделя, искам да го прочетат повече хора - не само българи или само унгарци, но и испанци, шведи, японци, бразилци... Единственият език, на който можех да сторя това, беше есперанто. С примряло сърце очаквах литературните списания от различни страни, в които изпращах моите разкази на есперанто. Започнаха да ги отпечатват. А впоследствие и да ги превеждат от есперанто на английски, португалски, корейски, хърватски. Убедих се, че съм на прав път. Жена ми гледаше с недоверие на заниманията ми. Есперанто е моят живот, отвръщах й."
В Будапеща Георги Михалков започва работа като редактор в унгарското есперантско списание "Унгарски живот". Главен редактор по онова време е д-р Вилмош Бенцик, унгарският преводач на "Сто години самота" от Маркес. "Общуването ми с този човек бе много полезна школа за мен", допълва Михайлов.
Любопитна подробност е, че "Унгарски живот" е продължител на "Литературен свят", излизало до края на Втората световна война, където отговорен редактор е бил бащата на Сорос - Теодор Шварц (Тивадар Шорош).
Така чрез публикациите си и работата в списанието Михалков получава възможност за изява. "Не на последно място, отбелязва той, есперанто даваше възможност да се изразяваш
в рамките на соцкултурата без автоцензура"
След това известно време работи в Института за европейска литература в Будапеща, в отделите "Българска литература" и "Есперанто". Там известно време е колега с изтъкнатия унгарски българист и дългогодишен шеф на Унгарския културен център в София Дьорд Сонди.
"Есперанто е език, който се ненавижда от диктаторите, защото благоприятства свободното общуване между хората", припомня Михалков. Неслучайно огромен брой съветски есперантисти завършват живота си в лагерите на ГУЛАГ.
От друга страна, той не крие, че комунистите у нас по време на нелегалната борба са се опитали да изпълнят есперантската форма със собствено идеологическо съдържание. "Но есперанто ги надживя!", приключва тържествуващо кратката историческа разходка из тоталитарните серпантини на миналия век Михалков.
През 1985 г. семейният кораб на Георги Михалков претърпява крушение и той се завръща в България. От депресията го спасяват отново заниманията с есперанто. Той се включва активно в българските есперантистки структури. Унгарският опит му помага да стане главен редактор на българското есперантско издателство "Глобус", което съвместно със София-прес по онова време издава много книги. Успоредно със собственото си творчество продължава да превежда на есперанто български автори. През 1986 г. печели конкурс в СУ "Св. Климент Охридски" и става хоноруван преподавател по есперанто в Катедра "Общо езикознание", където преподава до 1993 г.
Междувременно през 1988 г. Българският есперантски съюз се сдобива с нов, железен в идеологическо отношение председател - небезизвестния Сава Дълбоков, чиято връзка с есперанто е спорадичното участие в някакъв ученически кръжок.
След 1990 г. и в Есперантския съюз задухва вятърът на промяната. Появява се млада група есперантисти, които организират конгрес в Шумен. На мястото на Сава Дълбоков е избран Петър Тодоров. Днес в Българския есперантски съюз членуват 10 000 души.
Георги Михалков е убеден, че за есперанто тепърва предстоят добри времена. Защото думата "есперанто" на езика есперанто означава човек, който се надява.
---------------
Каре 1
Диктаторите го ненавиждат
През 1887 г. офталмологът Заменхоф публикува на руски брошура със заглавие "Международный язык". Това е неговият проект за изкуствен международен помощен език, станал известен по-късно под името Есперанто. Предполага се, че една от най-вероятните причини за лингвистичния порив на Заменхоф са междуетническите търкания в Бялисток (Полша), където живее д-р Есперанто (така е обозначен авторът на проекта в първата му публикация). В този неголям град живеят поляци, литовци, руси и евреи, а отношенията между тях не са особено толерантни. Есперанто сега е напълно развит език със световна езикова общност и пълен набор от изразни средства. Много от идеите на Заменхоф изпреварили идеите на създателя на модерната лингвистика, структуралиста Фердинан дьо Сосюр, чийто брат Рьоне бил есперантист.
Сам великият Толстой бързо разбира за появата на есперанто и почти веднага научава езика, благодарение на многото езици, които е владеел. На есперанто са преведени всичките му основни произведения.
Есперанто е и говорим, и писмен език. Неговата лексика идва предимно от западноевропейските езици, докато в синтаксиса и морфологията има силни славянски влияния. Езикът бил забраняван, а неговите привърженици - преследвани и от Сталин, който го смятал за език на "космополити", и от Хитлер, за когото това бил език на евреи. Малко известни любопитни подробности са, че във филма си "Великият диктатор" Чаплин използва афиши на есперанто в сцените; в култовия филм "Inkubo" диалозите са изключително на есперанто; във филма "Блейд" на Стивън Норингтън също се използват реплики на есперанто.
-----
Каре 2
В България е от 100 години
Първите есперантисти в България се появяват почти веднага след излизането на "Първия учебник" на д-р Заменхоф, а Българският есперантски съюз съществува от 1907 г.
Литературната традиция на есперанто е призната от международната писателска организация ПЕН-клуб, който прие в своите редове есперантската секция на 60-ия си конгрес през септември 1993 г. Сред популярните съвременни есперантски автори са и българите Георги Михалков (белетристика и драматургия) и Венелин Митев (поезия).
Сред издадените напоследък литературни преводи са "Старецът и морето" на Хемингуей, "Властелинът на пръстените" на Толкин, "Сто години самота" на Гарсия Маркес, "Рубаят" на Омар Хаям", "Тенекиеният барабан" на Грас. На есперанто са преведени много от шедьоврите на българската литература (като "Под игото" на Иван Вазов и поезията на Ботев). В България в момента освен сп. "Български есперантист", което съществува от 1919 г. и е едно от най-старите български периодични издания, се издава международното списание за култура и изкуство "Literatura Foiro" ("Литературен панаир") и се отпечатва двуседмичният вестник "Heroldo" ("Вестител"). ---------------
|
|
