В конституцията пише, че българските депутати, които се избират на парламентарни избори, са 240 души. Това абсолютно не е вярно. Това е някакво елементарно пожелание, което вече четири пъти се заобикаля - и на изборите през 1991 г., и през 1994, и през 1997, и сега. Жестоко се лъжете, ако си мислите, че на 17 юни Вие ще изберете въпросните 240 броя депутати. Защото тези дни, докато хвърляхте боб дали ще ви пуснат парното, Те вече си избраха депутатите.

С утвърждаването на водачите на партийните си листи шефовете от "Раковски" и "Позитано" успяха да вкарат в 39-ото НС около 60 депутати. Така стоят нещата. Дори само сто човека да гласуват на изборите - водачите на листи със сигурност влизат в парламента.

Прав е Иван Костов, като казва, че при реденето на Водачите на листи "демокрацията не играе от началото до края". До седмица-две от СДС и БСП ще кажат кои ще са на второ място в кандидатските листи и така половината парламент окончателно ще ни се изясни. Скоро и Доган, и Симеон II ще си кажат хората и така съставът на следващото Народното събрание почти окончателно ще ни се изясни. Ще останат 30-40 души, които ще треперят до края дали ще влязат в парламента.

Така е, защото такава ни е избирателната система. Пропорционална. Влизат първите в листите, които се редят в партийните централи. И магаре да сложиш на първо място в листата, твърдият електорат и него ще избере за депутат. В Ловеч например за депутат (водач на листа) бе назначен Владислав Костов, депутат и в 39-ото НС. Това е един земеделец, който едно време извърши преврат в БЗНС "Никола Петков" в СДС. После направи Земеделския демократичен съюз, а в по-новата история името му се прочу в "Ловечгейт". Там блесна с репликите си: "Хм, хм, ммм...", "Знам, знам", "Да, да. Така...", "Стела Бочева от радиото и тя е червена", "Да, да, да", "Чешити са, бе (за ловчанлии)", "Дай боже, дай боже", "Тук е друг манталитет", "Наде, искаме да те експонираме повече тука", "Макар че... аз се уча". Ей, това е Владислав Костов - хубав човек.

Областните структури на партиите реално нямат думата. Всеки път от София им спускат парашутисти. В Добрич сини обвиниха областния лидер Георги Иванов, че манипулирал избора, като заявил, че "Иван Костов е разпоредил листата в Добрич да бъде оглавена от професор Димитър Камбуров". Във Враца Областният съвет на СДС гласува за Бойко Ноев, но за водач на листата спуснаха Асен Агов. Агов, който на изборите през 1994 г. влезе като първи в Стара Загора, а през 1997 г. бе начело на синята листа в Русе и Силистра. Ами Валентин Василев - той мина през София, Видин и Монтана, за да кацне през 2001 г. в Перник. И при социалистите същото. Чудят се къде да спуснат коалиционните партньори и хора от гражданските листи като Стоян Александров, Петър Агов и Кръстьо Петков. Местните не щат, ама кой ги пита.

Това е положението. Така ще бъде и занапред, защото у тези, които определят правилата на играта, няма никакво желание за промяна на действащата избирателна система.

Не става дума за смяна на пропорционалната избирателна система с мажоритарна. Много хора искат такава промяна, надявайки се, че така ще се избират личности, а не парашутисти. Това не е точно така. Мажоритарната избирателна система просто ще засили двуполюсния модел. В парламента може да влязат мажоритарно само "личности" като Чичолина, Джуна и някой футболист.

Много по-демократично щеше да бъде, ако сега, при гласуването на избирателния закон, депутатите бяха въвели т. нар. преференциални листи. Онези листи, при които електоратът може спокойно да задрасква имената на антипатичните му кандидати. Чудесна и напълно неосъществима идея. Щото при този ерозирал рейтинг на политическата класа, току-виж електоратът задраскал всичко и всички.

Няма спасение. Или поне спасението не е в смяна на избирателната система. Спасението е в смяната на манталитета.