5 г. след краха на банковата ни система и сгромолясването на финансовите пирамиди, една нова финансова индустрия - пенсионната, може да тръгне по утъпкания им път. Въпреки че при ремонта на законите бяха вкарани още гаранции срещу превръщането на пенсионните фондове в пирамиди, подозрението, че това може да се случи, пак стана актуално.
Рухването на пирамида става почти със скоростта на взривен софийски мост. След неколкомесечна бясна надпревара за все по-високи и по-високи лихвени проценти, започват опашките по гишетата и светкавичното теглене на депозити. Преди отломъците от каменни блокове да се стоварят върху главите им, фараоните отпрашват в чужбина или пък се скриват да се лекуват в някой наш високопланинси курорт, маскирани със слънчеви очила, шапка и бастун. Чак след няколко години съдът може да наложи и някоя друга мярка за неотклонение или да осъди един-двама от десетките жилещи населението "финансисти".
Сега банковата система е стабилна, няма и финансови предприятия с чойсове, ийстове и мечти в името си. Но се появяват други големи играчи, които, както е и по света, се очаква да се превърнат в най-крупните инвеститори.
Частните пенсионни фондове в близките години
ще натрупат огромен ресурс
Това е гарантирено от новата осигурителна система, която въведе освен добре познатата солидарна система на държавното обществено осигуряване, и допълнителното задължително, и допълнителното доброволно пенсионно осигуряване.
Допълнителното задължително осигуряване предвижда работещите от I и II категория труд да се осигуряват в професионални фондове, а всички (включително и тези хора с тежки професии), които са родени след 31.12.1959 г., трябва да плащат вноски и в универсални фондове.
За хората в заварено положение кампанията за избор на професионален фонд вече приключи. Всички, които тепърва ще започват работа в някоя от двете категории за тежък труд, също ще трябва да се насочат към такъв фонд. Според неофициални все още данни, около 113 000 от задължените около 120-130 000 души, са направили избора си. 90% от "гласовете" са отишли в 3 от 9-те лицензирани фонда. Останалите 6 събраха досега под половината от минимума от 15 000 членове, изискван по закон. Те имат още 2 години гратисен период, за да наваксат изоставането.
По време на кампанията за набиране на клиенти за професионалните фондове, пенсионноосигурителните дружества, които ги управляват,
си нанесоха доста
удари под кръста
Но за нашенските стандарти скандалите бяха "дребни" - едни фондове продаваха застраховки заедно с подаването на заявления, други си отпечатваха формуляри, още преди да е излязъл образецът за тях в "Държавен вестник". Значителната част от борбата за спечелване на клиенти премина зад сцената.
Сега тече кампанията за избор на универсален фонд. Тук осигуровките ще са по-малки, но пък пазарът е многократно по-голям, защото в такива фондове са длъжни да се осигуряват всички, родени след 31.12.1959 г.
И в тази кампания има някои странности. Така, например, често срещана тактика е да ти пуснат в пощенската кутия рекламна диплянка или направо договор за осигуряване в някои фонд. Интересното тук е как дружествата уцелват точно категорията, която е задължена да си избере такъв - хората под 41 г.? Може би по старите избирателни списъци. Или от системата ЕСГРАОН. Или по адресните регистрации?
В кампаниите за професионални и универсални фондове бе пуснато в ход и изпитаното оръжие - продажбата на илюзии. Използвайки незнанието на голяма част от хората за ситуацията на финансовите пазари у нас, продавачите
завъртяха бясно колелото на щастието -
10,67% доходност, 11,7% доходност... Дори се наблюдава ясно изразена закономерност - колкото по-малко членове има даден фонд (т.е. колкото по-малко пари са му поверени да управлява), толкова повече проценти той обещава.
Възможна ли е такава доходност?
По закон пенсионните фондове са длъжни да инвестират минимум 50% от набраните средства в държавни ценни книжа или банкови депозити. Лихвата по двугодишните държавни съкровищни облигации е 5,83%, а по най-дългосрочните, 5-годишните - 7,87%. Друг вид инвестиране, хеле пък със супердоходност, не се задава на хоризонта. Неслучайно фондовете държат средствата си в ДЦК и краткосрочни депозити.
От старите пирамиди е ясно какви ще са "финансовите инструменти" и на новите. Те сигурно ще варират от директната манипулация на финансовите резултати - например чрез нереална оценка на част от активите, през сделки между свързани лица и прехвърляне на печалба на нужното място и в нужното време, до концентрация на портфейла на фонда в силно рискови активи. А при това положение опасността хората да загубят частично или изцяло вноските си за втора пенсия, за която държавата ги задължава да внасят, е съвсем реална.
|
|