|
Тримата големи започнаха пазарлъка за новите назначения
в средата на декември. Зад граница се заминава само ако е налице съгласието на всеки член на троицата, така че техните уговорки са ключови. Процедурата е строго установена - ако искаш да станеш посланик, Надежда Михайлова трябва да те предложи, Министерският съвет да те одобри, а Петър Стоянов да издаде указ за назначаването ти, след като, разбира се, си получил агреман от приемащата страна.
Нещо, което не се случва на зам. външния министър Марин Райков вече трети месец. Какво пък толкова, би казал незапознатият. Ами това, че се обърква схемата за разместването по линията София-Париж-Ню Йорк.
В нея още от началото имаше две изненади. Първо, че пращат Стефан Тафров за постоянен представител в ООН - пост, за който се шушукаше, че се пази лично за Надежда Михайлова. Второ, че готвят за Париж не кой да е, а Марин Райков - син на човека, за когото френските медии писаха, че през 50-те е вербувал Шарл Ерньо (станал после министър на отбраната). Решението за Райков, което все повече заприличва на лоша услуга, беше още по-странно предвид репутацията му на доверен човек на Костов и Михайлова и предишните слухове, че има всички шансове да се уреди с място я в Женева, я в Страсбург.
Така или иначе, агреманът за Райков е поискан на 22 януари, отговор няма вече 70 дни, а това откъдето и да го погледнеш значи, че французите не са във възторг от предложението. Негласно възприетият в дипломатическата практика срок за даване на агреман е 45 дни. Всяко забавяне след това
означава, че има проблем
Колкото по-голямо е забавянето, толкова по-сериозен е проблемът. Какви са вариантите за изход?
Подобен случай има в зората на демокрацията. През 1991 г. тогавашният премиер Филип Димитров се заема да прави Александър Караминков посланик във Виена. Преди 10 ноември той, бидейки член на Втора адвокатска колегия, е и доверен адвокат на австрийското посолство в София. (Само дето по онова време мисиите не са си избирали сами доверените адвокати.) Агреманът на Караминков се бави повече от 3 месеца, правителството обаче не оттегля кандидатурата му и в края на краищата той заминава. През целия си мандат така и не успява да си уреди прием от австрийския външен министър. Което е повече от показателно колко работа е свършил.
По-пресен пример от началото на Костовото управление сочи другия възможен сценарий. През 1998 г. близка до синята идея зам.-кметица на "Младост" е избрана да ни представлява в Сирия. Дамата и преди е била в тази държава, за да специализира. Според мълвата я е напуснала с черен печат в паспорта заради неприемливо за тамошните стандарти поведение. След като властите искат агремана, сирийската страна дава да се разбере, че кандидатката няма да бъде приета. Правителството проявява разум и оттегля искането си, с което предотвратява потенциалния дипломатически скандал.
Как точно ще се развие съдбата на Марин Райков, сигурно и самият той в момента не знае. Само че докато амбициозният дипломат се поти в неизвестност, други се уреждат. Сбирките на шест очи между Стоянов, Костов и Михайлова продължават. Резултатите от последната такава прелюбопитно изникнаха в електронното издание "Медиапул", ръководено от бившата директорка на правителствения пресцентър Стояна Георгиева. Оповестените имена с едно изключение отразяват точно постигната договорка между тримата големи, твърдят запознати.
Кои са избраниците?
Най-вълнуващо прозвуча назначението в Берлин - да ни отсрамва там ще пратят проф. Богдан Богданов. То беше цяло чудо, че след изцепките си от миналото лято сегашният ни човек Николай Апостолов успя да се задържи на поста толкова дълго. След фриволните му похвали към Костов, че не бил като Шрьодер, който гледал само брояча на гласоподавателите и бил зарязал външната политика изцяло на "Йошката", дори сините вдигнаха мерника на Апостолов, а Надежда Михайлова лично го смъмри.
Е, поне Богданов ще знае какво със сигурност не трябва да прави. Професорът, доктор на философските науки, специалист по антична литература, който в момента е председател на настоятелството на Новия българския университет и когото Стефан Тафров зове свой "много близък приятел", вече има опит от един мандат в чужбина. От 1991 до 1993 г. той ни представлява в Гърция. Връщат го, след като в турската преса се появяват скандални писания за заниманията му в посолството.
Към вряща и кипяща след ареста на Милошевич Югославия ще отпътува Яни Милчаков, който прекарва дните си от 16 септември 1998 г. в Братислава. Бившият депутат ще поеме горещия югославски ресор от Ивайло Трифонов без почивка в роднината. На Милчаков така или иначе няма да му е за сефте. Преди да го пратят в Словакия, той ни представляваше в Полша, където сега е Александър Йорданов. На него също му готвят балканско назначение, но все още не е ясно дали ще поеме щафетата от Велизар Енчев в Загреб или от Ангел Димитров в Скопие.
Какво готвят управляващите на Енчев, който от август 1997 г. се грижи за имиджа ни в Хърватия, не е ясно. Бившият журналист изживя връх по популярност през 1999 г., когато името му беше забъркано в скандала с фалшивото интервю на покойния вече хърватски президент Франьо Туджман. Фрапиращият текст, който видя бял свят в "Нощен" и "Дневен Труд", вкарваше в устата на Туджман заявлението, че "Милошевич е болен човек и България трябва да внимава". Враговете Енчеви тогава обявиха, че интервюто било изпратено от факса на посолството в Загреб.
На Ангел Димитров отдавна му е време някой да го отмени. Посланикът, за когото покрай шпионския скандал в западната ни съседка разбрахме, че бил подслушван и следен, е в Скопие още от края на 1995 г. Как евентуалният му наследник ще се справя с разклатеното положение там, вече е друг въпрос. Защото едва ли ще може да се минава само с декларации за хубавите и лошите дни за демокрацията в Македония.
В рамките на посланическите рокади за пореден път й излиза късметът на Елена Кирчева. Дамата, която първо се прослави с посланичеството си в Швейцария, където се омъжи за антисемит и неонацист, а после бе пратена да се грижи за делата български във Финландия, сега ще ни представлява в Австрия. От средата на 1997 г. там се подвизава Кирил Калев, който си заряза радиокариерата, за да поеме предизвикателството на дипломацията.
Покрай откровено политическите назначения
успяват да се класират и няколко кариерни дипломати
Валентин Порязов, който в момента е шеф на дирекция "Югоизточна Европа" във Външно, ще заминава за Букурещ, макар че дълго време беше спряган за Кипър. Дипломатът, който е изкарал един мандат в посолството ни в Гърция и според запознати има сериозен принос в решаването на езиковия спор с Македония, ще поеме щафетата от Косьо Китипов. Твърде възможно е на Китипов, който, преди да се задълбае в румънските проблеми през 1997 г., е бил шеф на европейската дирекция в МВнР, да бъде предложен стола на Порязов.
На мястото на Камен Величков в Хага ще седне Николай Милков, който в момента оглавява анализа и планирането на международната дейност във Външно. Шефът на дирекция "Международна сигурност" Юрий Щерк ще поеме представителството ни към Съвета на Европа в Страсбург. Според коридорните шушукания със сериозни шансове за посолството в Дамаск е Петко Димитров, който отскоро оглавява управление "Близък изток и Северна Африка". Временно управляващият там Борис Стойчев си е разклатил стола, след като опънал нервите на началниците си с твърде необмислени изказвания пред местната преса.
Чудното е само как точно ще се справят с работата в БИСА, на чиито плещи виси запътилият се към развръзка либийски процес. Управлението доста е оредяло откъм кадри - шефът Димитър Цанчев, който през последната година координираше работата по делото, наскоро предпочете президентството. Преди това референтът за Либия Николай Николов замина за временно управляващ в Йордания.
Баш шефът на всички арабисти, които са тикнати в дирекцията мастодонт "Азия, Африка, Австралия и Океания" - Пантелей Спасов, явно ще си остане в София. След като отказа генералното консулство в Сидни и миналия април там бе пратен Александър Райков, Спасов се гласеше за посланик в Джакарта. По всичко изглежда обаче, че тези, които решават, са по-склонни да оставят мисията там на ниво временно управляващ, както си е от 1997 г. насам. За сметка на това подчиненият на Спасов Здравелин Георгиев, който отговаря за Азия, има добри шансове да замине за Техеран. На Иван Петков, който оглавява мисията ни там от 1992 г., му е крайно време да бъде сменен.
В подобно положение - с отдавна изтекъл мандат, е и посланикът ни в Италия. Димитър Лазаров, който е баща на шефа на президентския кабинет Илия Лазаров, е в Рим от началото на 1995 г. Повече от 3 години зад граница (колкото е негласно определеният мандат) са прекарали Крум Славов в Дания, Леа Коен в Швейцария, Алексей Подлесни в Кипър, Димитър Икономов в Корея, Христо Йорданов в ЮАР, Петър Воденски в Молдова. Не са малко и пратените през 1998 г., на които скоро ще им дойде времето да бъдат сменяни. Сред тях са хора като Филип Димитров (Вашингтон), Едвин Сугарев (Делхи), Василка Папломатас (Мадрид) и Стоян Сталев (Анкара).
Така че мисленето на шест очи продължава. Местата не са чак толкова много и трябва да бъдат внимателно разпределени, а и времето напредва - изборите идат.