-----------------

Миналата година просветното министерство промени изцяло системата за кандидатстване в езиковите гимназии.

Традиционният изпит по математика, който продължаваше 4 часа и включваше 4 задачи, бе намален наполовина. Отговорът на литературен въпрос и преразказът с елементи на разсъждение бе заменен със съчинение-разсъждение, като времето за неговото написване също бе орязано от 4 на 2 часа.

Тези промени преминаха незабелязано покрай шумно обсъжданото въвеждане на нова задължителна форма на изпит - тест. Година след нововъведенията математици и литератори се оплакаха, че промените не са сполучливи, а предишният вариант на изпитите е по-добър. Министерството обаче смята, че резултатите са обнадеждаващи.

Ето и аргументите на двете страни.

-----------------



НЕЗАВИСИМИЯТ ЕКСПЕРТ

Доц. Руси Русев: Промените са несполучливи

Образователното министерство нито улесни децата, нито ограничи частните уроци, твърди дългогодишният редактор на сп. "Математика"



ВИЗИТКА

Доц. Руси Русев е от 23 г. главен редактор на авторитетното списание "Математика", което е частно от 1992 г. Роден е 1935 г., завършва производствен профил математика в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е 4 г. учител - 2 г. в Ямбол и 2 г. в I английска гимназия в София. От 1962 г. до 1978 г. е зам. главен редактор на сп. "Математика". От 1985 до 1991 г. работи в просветното министерство като началник на управление "Общо образование". Автор е на повече от 40 книги и учебници по математика за ученици от I до XII клас.





- Доц. Русев, все повече експерти математици предупреждават, че въведената миналата година система за кандидатстване в езиковите гимназии е несполучлива и трябва да бъде променена. Доколко основателни са тези гласове?

- Лошо е, че когато се въвежда нещо ново, не се зачитат традиции, доказали ефективността си. Никой не излезе аргументирано да обясни защо променя системата за прием след завършен VII клас в профилираните и професионалните гимназии. Не случайно е прието, че изпитът по български и литература и по математика продължава 4 часа. Изведнъж някому е хрумнало и решава, че стигат 2 часа, без изобщо да се замисли за последствията от това. Намаляват задачите по математика от 4 на 2, без да се обяснява целта на тази промяна.

- От МОН твърдят, че единствената им цел е да улеснят децата.

- Какво и кого улесняват? Кандидатът решава за два пъти по-малко време два пъти по-малко задачи. Единствената разлика е, че така неминуемо се пропуска част от материала, който се учи в VII клас. Ако се съставят 8 по-кратки задачи, които да се решават в рамките на 4 часа, може да бъде обхванат почти всичко, изучавано в 7 клас. Ако задачите в изпита са 2, с 2 подусловия - каквито са изискванията на МОН, няма как да не се пропусне част от материала. От темата "Уравнения", например, която включва цели уравнения, уравнения с параметър и модулни уравнения, може да се даде само 1 тип задача. Така на практика знанията на кандидатите се проверяват "лотарийно".

- Миналата година се получи разделяне на учениците на 2 групи - решили и нерешили 2-ата задача. Това не означава ли, че изпитът не е успял да пресее реално кандидатите?

- Това е другият проблем, който произтича от намаляването на броя на задачите. Колкото повече са въпросите, толкова по-нормално е разпределението на кандидатите по скалата с оценки. Иначе се получават, както казваме ние, математиците, точки на сгъстяване около няколко оценки. Около една точка има много елементи, което е изключително нежелателно за самото класиране.

- Според някои експерти изпитът дори е бил по-труден, защото децата са нямали време да се адаптират към него.



---КАРЕ----

- Всеки знае, че изпитът, независимо от това какъв е, предполага период на съсредоточаване и адаптация. Невъзможно е да се пристъпи мигновено към решаването на задачите или развиването на темата. Този период на съсредоточаване е еднакво дълъг и при двучасов, и при четиричасов изпит. Когато се намалява времето на изпита наполовина, на практика кандидатът има по-малко време за работа. Това увеличава стреса у децата. Те знаят, че имат само 2 часа и бързат да започнат да решават. Когато изпитът продължава 4 часа, ученикът е по-спокоен, съсредоточава се и резултатите са по-добри.

--------



- Миналата година за пръв път бе въведен задължителен тест и веднага се появиха съмнения доколко качествен е той.

- Първоначалната идея на министерството беше изпитът да е само тест. Съюзът на математиците и по-скоро на директорите на математическите училища, слава Богу, успяха да убедят министъра да не се премахват изпитите по български и математика в специализираните училища.

Не може училища, които изискват по-задълбочена подготовка, да класират учениците само с теста, особено в този му вид. Не е лошо да има тест - той хвърля светлина върху знанията на учениците по много предмети, което също е важно. И въпреки това, без солидни изпити по български и по математика, е несериозно да се прави приемен изпит в елитни училища.

- От МОН твърдят, че тестът е успял да отсее по-добрите ученици.

- В това дълбоко се съмнявам, но това може много лесно да се провери. Например, да се проверят резултатите на теста на учениците, приети в I английска гимназия. Съгласен съм, може да се направи тест, който би подредил правилно кандидатите, но е доста трудно. В едно съм убеден - че това, което сега се прави, не отговаря на високите изисквания за подобен тест. Нужно е да се подбере сериозен авторски колектив за съставянето на тестове, които реално да класират кандидатите и да проверят цялостно техните знания.

- Но нали въпросите за теста се проверяват предварително и експертите гарантират, че това се прави качествено?

- Вероятно хората работят, стараят се. Ала пак повтарям: невъзможно е да се направи набързо качествен тест, но това е много сериозна работа. Добрият тест предполага много неща - и знания, и досетливост, и оригиналност, и логическо мислене, и въпроси, които съдържат типични грешки. Ако погледнете пазар у нас, всички пишат тестове. Много автори и сборници, но...

- Съществува идея в МОН летвата на приема да се свали за сметка на по-строгия контрол в XII клас. Това няма ли да е пагубно за качеството на средното образование у нас?



---КАРЕ-----

- Какво значи летвата да е поставена по-ниско и изпитът да е по-лесен? С изпита се преследва една-единствена цел - да се подберат кандидатите и да бъдат приети най-добре подготвените от тях. Ако всички получат шестици на изпита, или пък повечето имат двойки и тройки, това значи, че темите за изпитите са несполучливо подбрани. Не може при нормално обучение на децата половината от тях да имат слаби оценки. Тогава или образователната система не е наред, или темите за изпита са неподходящи. А може и двете.

---------



Но в никакъв случай не бива да се робува на схемата много лесни или трудни въпроси, задачи, теми.

- Всичко това не застрашава ли различията в облика на отделните училища?

- Разбира се. Представете си, че задачите по математика са много лесни. Има училища, в които нивото на подготовка на учениците е много ниско, и други, в които е високо. При такъв подбор на задачите разликата в подготовката изчезва. Все едно да скачаме висок скок и да определим норма 1,20 м. Всички, които скочат 1,20 м., са отличници, без значение какви точно резултати са постигнали. Това означава ниско поставената летва. Такъв подход според мен говори за дълбоко неразбиране на същността на нещата.

- Значи МОН вместо да изпише вежди ще извади очи?

- Вие го казахте. Вижда се какво бе направено. Искаха да направят приема по-лек, а всъщност стана по-сложен. Не успяха да решат и другия проблем, който бе сред основните аргументи на МОН за въвеждането на теста - премахването на частните уроци.



-------КАРЕ------

Не е вярно, че с въвеждането на тестове в конкурса намаляват частните уроци. Напротив, за съвсем новия по характер изпит ученикът трябва да се подготви по-специално, налага се да взема уроци по много повече предмети. Винаги съм казвал, че проблемът с частните уроци е свързан не толкова с изпита, а с качеството на образованието. Не може да има добро обучение по математика, например, ако тя се учи 2 часа седмично - 1 по алгебра и 1 по геометрия, както е от IX клас нагоре.

Има минимум, който не може да се пренебрегва. Някои хора мислят, че могат да "режат" колкото си искат, да махат каквото си искат от програмите по математика. Изучаването обаче на един предмет с 1 час седмично е несериозно.

- Тези негативи са били ясни и миналата година. Защо тогава промяната на изпита премина без дискусии?

- Това е въпрос, на който аз нямам право да отговоря. Многократно съм изразявал мнението си, че такива важни промени се правят само след внимателната преценка какви ще са последствията от тях. Запознах подробно предишното ръководството на МОН с мнението си по този въпрос, но не ми беше обърнато внимание. Голямата заслуга на Съюза на математиците бе, че успя да убеди МОН да не премахва изпита по литература и математика.

- Проблемите с класирането няма ли да се решат с децентрализацията на изпита, при която всяко училище може да избере как да приема?

- Тази система е порочна. Тя съществува и при избора на учебниците. От министерството казват: "Ето ви няколко варианта на учебника и всеки учител да си избере по кой да преподава. Това създава предпоставки за корупция. На практика не учителят е този, който избира учебника. Имаме една псевдоизбираемост между псевдоучебници.

С децентрализацията ще се получи същият ефект. Освен това ще се затрудни кандидатстването на учениците в няколко училища. А това ще ограничи демократичността при приема на ученици. Не бива да се допуска учителството да се корумпира. Учителите са онази прослойка от обществото, която последна започва да се разлага. Но стане ли това, край на нацията.

- Започнало ли е това разлагане според вас?

- Влезте в едно училище и вижте. Аз не искам да коментирам.