Сините започнаха предизборната си кампания солидно. В услуга на тяхната кауза в България се изсипаха цял самолет лидери на Европейската народна партия - петима министър-председатели и ръководството на християндемократите от стария континент, воглаве с баш шефа Вилфрид Мартенс. Всички те един през друг се надпреварваха да фамилиарничат с Иван Костов и Надежда Михайлова и да викат на народа, че трябва да даде гласа си пак за тях. Срещата на върха на ЕНП си беше събитие, но на 17 юни избирателят ще вика: Кой, по дяволите, беше тоя Мартенс и какъв ми се падаше.

Обикновено подобни международни мероприятия се провеждат без много шум в китни европейски градчета и курорти. Гражданството там не може да бъде разтресено от натрупването на лимузини и бързо забравя присъствието им. За първи път обаче срещата на върха на ЕНП се състоя в държава, която не е член на Евросъюза. Тя беше толкова формална от гледна точка на партийния живот, че почти никой не обърна внимание на двата документа, които форумът прие. Стана ясно като бял ден, че събирането на европейските християндемократи е предназначено главно да впечатли българите. Затова и най-помпозната част от мероприятието стана срещата с "обществеността", а работната част беше бързичко претупана.



Не точно обществеността дойде



в четвъртък в зала 3 на НДК. Макар че предишната вечер Нова телевизия рекламира събитието и обяви, че вратите ще са отворени за всички софиянци, които искат да се видят с лидерите на ЕНП, случайни минувачи там нямаше. За сметка на това под строй дойдоха целите парламентарни групи на СДС и Народен съюз, цялото правителство, администрацията, съветници, секретарки и прочее сътрудници - все християндемократи до мозъка на костите си.

Срещу тази аудитория на фона на "Одата на радостта" се изправиха ръководството на европейската партия плюс Костов, Мозер и Праматарски. И заваляха едни изказвания за нуждата, която Европа, ЕНП, светът изпитват от правителството на Командира и колко жизненоважно за българския електорат е да гласува отново за него... Усещаха се дори намеци за заплаха - без Костов и Михайлова може и да не влезем в ЕС. Всичко това - гарнирано с обръщения като "скъпи Иване".

За да не се обърка някой, че форумът има друга цел освен политагитацията, в декларацията за положението в Македония, която ЕНП прие, също изрично се обясняваше, че само този български кабинет може да е гаранция за сигурността в региона и отново се помолваха избирателите най-учтиво, ако обичат, да пуснат синя бюлетина.

Единственото, което християндемократите забравиха, беше да развеят синьото знаме и да вдигнат по два пръста. За сметка на това Екатерина Михайлова заведе Вилфрид Мартенс в Пазарджик да отреже лентичката на някакво здравно заведение, за чийто строеж народната партия не е дала и половин евро.

Разбира се, четвъртък му беше ден на Костов - той на живо демонстрира външнополитическата подкрепа, на която правителството му се радва. Но от всички правителствени ръководители - на Полша, Словакия, Унгария, Австрия и Испания, само Хосе-Мария Аснар е със силни позиции в собствената си държава. За всеки, който разбира от международна политика, е ясно, че макар и на пръв поглед внушителна, агитката на СДС е всъщност доста незначителна на европейско ниво.

Интересно би било например да чуем какво мислят за изборите у нас премиерите на Франция, Германия и Великобритания. Те обаче, можем да се обзаложим, няма да се изцепят, че българското чудо се казва Иван. Можем още да сме сигурни, че макар и представители на левицата, няма да хукнат да рекламират Георги Първанов сред собствения му електорат.

Всъщност я да помислим



дали тези вносни политагитатори биха се престрашили



да идат в Париж преди президентските избори и да посъветват французите да пуснат бюлетина за Ширак вместо за Жоспен.

Публиката от и без това убедени християндемократи, която СДС събра в чест на съпартийците от Европа, няма нужда от пропаганда. Тя ще гласува в синьо до последния момент, преди завинаги да секнат шансовете й за партийна реализация.

Лошото е, че обилните новини, в които от екрана разни добре облечени чужденци на чист английски обясняват правилната линия, не хващат дикиш пред средния избирател, от когото зависи вота през юни. Той, средният избирател, хич не обича добре изглеждащи чужденци, говорещи английски. И си казва под носа - не ща акъл от тебе как да гласувам, пари ми дай. Дори в България номерът - нека правим каквото ни казват от Запад, че да не се излагаме пред чужденците - вече може да не мине.