Започващата предизборна надпревара е звездният миг за недоучени графомани да се пробват в икономиката - най-малкото като критици на чуждите програми.

Има една брилянтна стратегия, която позволява на всеки некадърник да се изяви дори в сложна област като финансите. Номерът е прекрасно илюстриран от телевизионните гласове, които убедително доказаха, че в България не е нужно да можеш да мислиш, за да говориш успешно. Стига само да застанеш на "правата" позиция и да псуваш колкото глас имаш. Силата на крясъка компенсира слабостта на ума. Колкото по-невзрачен е "критикът", толкова по-малък шанс има да му отговори някой сериозно.

По същата рецепта едно мъжко недоразумение се е заело с непосилната задача да сравни в един седмичник икономическите програми на опозицията и е достигнало до брилянтния извод, че всякакво мислене по икономически проблеми е безмислено, щом резултатът му е "пожелателен икономикс" (че какво друго може да е една програма?). Виж, умотворенията на властниците за



талибанската (без)критичност



са връх на логиката (дори когато алогичността им е видима с просто око). Правоверният "критик" има запазеното право да припише собствената си некадърност на критикуваните, от него естествено се очаква да "постави под съмнение тяхната (на опозиционерите) компетентност". Нашите обещаха да намалят данъците, същото предлага и опозицията - значи няма разлика.

Такива брилянтни изводи са типични за лаика, който компенсира с наглост очевидния си умствен недоимък. Ще вземем само един пример от програмата на ГОДО - за промените в данъчната система, за да посочим грамадната разлика, която нескопосаните драскачи не виждат. Знаете, че



проблемът не е в размера,



а в техниката. Така е и с данъците. Дори да се намалят още данъчните ставки, грубиянската данъчна практика ще спъва и занапред растежа и ще създава уют на сивата икономика, докато не бъдат приложени у нас добре известните по света правила за справедливо разпределение на данъчната тежест. Например чрез предлаганото от експертите на гражданската опозиция подоходно облагане по домакинства, за да се осигури необлагаемият минимален доход в семейства с безработни, възрастни и деца. Данъчната система продължава да облага част от присъщите разходи. От години обладателите на цялата власт пренебрегват идеята за въвеждане на данъчния инвестиционен кредит. Същото отношение има администрацията и контролираният от нея парламент към предложението фирмите, а защо не и индивидуалните инвеститори, по своя преценка текущо да преоценяват финансовите активи и да набират провизии за загубите и потенциални данъчни задължения. На пропагандаторите изглежда е убягнало дори явното



принципно различие



между отношението на властващите днес и на гражданската опозиция към мястото на държавата в икономиката. Един от принципите в програмата на ГОДО гласи: равнопоставеност на държавата като икономически субект. Т.е. обратното на постулатите в скоро приетия Данъчен процесуален кодекс, който гарантира на държавата право да прережда всеки кредитор, включително обезпечения, при принудително събиране на вземанията срещу неизправен длъжник. Та дори снабди държавата със специализиран орган - публичен изпълнител (като че ли съдебноизпълнителните служби са частни). Ликвидирането на безпринципните привилегии на държавата е съществен белег на либералния икономически модел, защитаван от опозицията.

Можем да изброим още десетки други важни елементи на липсващата все още национална икономическа доктрина, каквато предлага опозицията в предизборните си програми. Но няма как да ги сравним с позицията на властващата партия, защото



властта още не е готова



с вижданията си по икономическата политика, които ще поднесе за преценка от избирателя. Текущите идеи на кабинета са изцяло в руслото на досегашния икономически модел, по инструкциите на Международния валутен фонд. Положителният ефект на този калъп бе изчерпан някъде в средата на 1998 г. и затова той се нуждае от съществена промяна. Иначе дефицитът на платежния баланс - вече над милиард долара - ще продължи да нараства, още до края на годината ще се появи бюджетен дефицит, а безработицата ще отбележи световен рекорд.

Днес на България са жизнено нужни идеи за промяна на изчерпания вече стабилизационен режим. Такива идеи се предлагат от гражданската опозиция. Добре е да ги обсъдим - от ругатните на неграмотни всезнайковци полза няма.