Равно участие на мъжете и жените в политиката и женска квота при реденето на партийните изборни листи за следващия парламент, поискаха наскоро активистки на женските организации "ЖАР" и "Джендър проект". Те са сериозно обезпокоени от отказа на мнозинството да впише в избирателния закон задължителна квота за жени в Народното събрание. Предложението бе на депутатите от БСП Мариела Митева и Михаил Миков.
Съотношението жени-мъже в парламента сега е 10:90. Затова стартира национална кампания за влизането на повече жени в парламента. Част от нея е инициативата "Платформа 120" за паритет между мъжете и жените в политиката, спонсорирана от Пакта за стабилност за България, и проектът "Жените могат", който се бори за повече жени в НС и в ръководствата на партии.
На фона на депутатското несъгласие да дадат по-голям шанс за участие в политиката и в управлението на жените, изненадващо в петъчното си обръщение към българския народ Симеон II обяви, че би искал по-голямата част от депутатите от създаваното от него национално движение "Симеон II" да бъдат жени.
Законът за равните възможности между жените и мъжете все още в работен вариант в социалното министерство. Очевидно е, че няма да бъде приет от този парламент. И в проекта на този закон е предвидено, че представителите на един пол не могат да доминират над 60% в избирателните листи и съответно в парламента.
"Сега" даде възможност на Регина Инджева, председател на фондация "ЖАР", и синия депутат Панайот Ляков да влязат в задочен спор: необходимо ли е да има квоти за жените в политиката?
Партиите гледат на жените като на рискови мъже
Решението да няма квоти за жени в избирателните листи е политическо, твърди Регина Инджева, председател на фондация "ЖАР"
НЕЛИ ЧОЛАШКА
- Г-жо Инджева, защо според вас парламентът отхвърли предложението за задължителни квоти за жени в избирателните листи?
- Обяснението беше, че това нарушава конституционния принцип за равенство. Тази същата конституция въобще не защитава гражданите на страната от дискриминация, била тя на основание пол, етнос, религия, възраст. Няма правно определение на това какво представлява дискриминацията. Аз смятам, че отхвърлянето на предложението е политически акт, защото то е внесено от опозиционна партия и не е обмислено въобще от тези, от които зависи приемането му.
- Има ли в други европейски държави подобни квоти?
- Има, разбира се. Тази практика ефективно се прокарва от ОССЕ в бившите военни зони като Босна и Херцеговина, например. Там се стигна до ужасни войни и на масата на преговорите нямаше жени и нямаше да има, ако не бяха въведени такива квоти. Квотите в техния закон касаят листите, т. е. предложенията на съответните партии към избирателите, а последният вот в крайна сметка е на избирателите. Ако има една 30-процентна квота, вероятност 30% от депутатите да са жени е твърде малка.
Друг пример е Южна Африка. Там след свалянето на Апартейда Африканският национален конгрес и белите партии приеха квотата 50:50 за двата пола, но в първия демократично избран парламент влязоха само 30% жени. Целта на тези квоти е жените от отделните партии да имат шансове да бъдат избрани. Причината да има толкова малко жени в Народното събрание и в ръководствата на партиите в България е в това, че партиите гледат на жените като на рискови мъже.
- А какво е съотношението между двата пола в парламентите на страните в Централна и Западна Европа, в кои държави нежният пол е най-силно представен в политиката?
- При тях средно 25% от депутатите са жени.
------КАРЕ-----
Квотите за жени са въведени още след Втората световна война. Водещите страни в това отношение са скандинавските - имат над 30% жени в парламента. 30 на сто се смята за минималния праг за влияние. Други страни със силно представителство на жени във властта са Холандия, Германия и Великобритания. Благодарение на квотни и подобни мерки, тези държави също надхвърлиха 30%-ия праг. Това са страни, в които икономическото и социалното развитие вървят хармонично, в които общо взето цари социален мир и има относително малко бедност. Това е целта на тези искания - националните парламенти да отговарят на най-различни потребности на хората, които живеят в страната. Жените имат различен поглед върху тези неща от мъжете. Винаги е необходимо едно решение да бъде обмислено от различни гледни точки.
-------
При нас сега има едностранчив поглед, който се признава за единствено правилния, но той не отговаря на реалностите.
- При нас какво е представителството на жените в Народното събрание и в ръководствата на партиите?
- Данните ни са от миналата година. В ръководството на СДС жените са 20%, на БСП - 9%, ДПС - почти 13%. ДПС са на едно по-предно място и това не е известно на обществото, защото турците биват отъждествявани с пренебрежително отношение към жените. БЗНС-Народен съюз - 10%, Демократическата партия - близо 18% и на първо място е Евролевицата - с 40%.
В страната обаче и в местните ръководства на партиите положението е съвсем различно. Удивително е колко малко партийните централи в София познават своите членове. Имаме партии, БСП е сред тях, ДПС, БЗНС-Народен съюз, Демократическата партия, които имат доста неточни данни за възрастта и пола на членовете на партиите си.
Представителството на жените в местните структури е много малко. СДС понеже са една нова партия има една добра система за наблюдение на членовете си. При тях съотношението между жени и мъже в местните структури е 1/4, което не е зле, но трябва да е по-добре. Малко повече - 1/3, е съотношението в Евролевицата. Изглежда, че по-млади партии привличат повече жени, има повече възможност за изява на жените, отколкото в старите партии. В парламента съотношението жени-мъже е 1:10.
- А има ли достатъчно подготвени дами за парламента и въобще за участие в политическия живот?
-------КАРЕ-----
- В момента успешните кариери на жени се дължат на извънредни обстоятелства, които принуждават лидерите да извадят тези жени. И аз мисля, че това е причината настоящото правителство да има толкова много жени, никога в България не е имало три жени министри в един кабинет. Но тогава нещата се развиха с шеметна скорост и просто трябваше много бързо да се състави този кабинет. От друга страна такива кариери се дължат на изключително висок професионализъм, по-висок многократно от този на мъжете на аналогични постове. По начало към жените се прилагат различни критерии, винаги има допълнителни изисквания и това не е справедливо.
----------
- Как ще се борите с отказа на настоящия политически елит да вкара повече жени в управлението на държавата? Ще помогне ли Законът за равните възможности на мъжете и жените, ако въобще бъде приет някога от парламента?
- Мисля, че този закон със сигурност ще бъде приет, защото това е изискване към България, за да стане член на Европейския съюз. Хубаво е, че текстът на проекта е добър. Той е добър не само, защото дава правна дефиниция за дискриминация, но в него има и административни санкции за случаите на дискриминация, които по-бързо и по-лесно се прилагат, отколкото ако се разчита само на съдебна процедура, както е сега.
Този закон ще помага за равно представителство на половете, но по отношение на назначаеми постове. По отношение на избираемите длъжности обаче се предвиждат само насърчителни мерки. В други демократични страни тези мерки са под формата на данъчни облекчения.
Това, което ние можем да направим, е да демонстрираме, че има воля за промяна. Имаме много широка подкрепа от над 40 организации в страната. Това са неправителствени организации, необвързани с една или друга партия. Има организации, които са близки до червените, сините, до оранжевите, до всякакви партии. Всички искат да има Народно събрание, а не мъжко събрание.











