Тази история "изплува" за първи път в началото на 1999 г., когато тогавашният зам. правосъден министър Никола Филчев бе избран за главен прокурор. Оттогава мина доста време, но тъй като никой не изясни за какво точно става дума, тя се превърна в траен компромат срещу обвинител N1. Причината е, че сред обвиняемите по делото е бил неговият брат - Ангел Филчев Борисов. През февруари 1999 г., когато Никола Филчев бе избран за главен прокурор, брат му вече е чист - на 19 май 1998 г. с постановление на тогавашния и. д. районен прокурор на София Кирил Иванов обвиненията срещу него са снети като недоказани. И това е известно.

Странното е, че днес никой не желае да каже какво е станало с това дело, по което е имало още трима обвиняеми, къде се намира то и каква е съдбата на ценната пратка. Сигурното е, че делото не е стигнало до съд.



За какво става дума?



На 7 март 1994 г. в самолет на "Балкан" е разкрита контрабандна пратка с над 3000 сребърни, медни и бронзови римски монети, апликации, фрагменти, обеци, гривни и други ценности. Самолетът летял от София за Ню Йорк, но пратката останала при пилотите и е върната в България. После по случая е образувано следствено дело за контрабанда в особено големи размери и за неразрешен износ на паметници на културата. Антиките са оценени на 44 747 британски лири и 24 317 марки. По тогавашния валутен курс това са 3 136 111 лв.

Случаят е определен като особено тежък, понеже е извършен от "международна организация за търговия с исторически ценности". Виновните можеха да получат от 5 до 15 г. затвор.

Какво е установило разследването? На 7 март 1994 г. от София за Мюнхен отлита българинът Валерий Танев. Билетът му е купен от служителката на летището Йорданка Йорданова по молба на нейния познат Димитър Желев. В същия ден работещата като наземна стюардеса Светозара Кирилова трябвало да пътува с "Балкан" до Ню Йорк на частно посещение. Изпращала я колежката й Наташа Попова. Според двете жени Йорданка помолила Светозара да вземе багаж до Ню Йорк и обяснила, че по принцип превозът бил уговорен с хора от екипажа, но те вече се качили в самолета. Светозара се съгласила, макар че била доста натоварена, а и трябвало да придружава дете на колежка. Както обяснява по-късно пред следствието, служителите на летището често си правели такива услуги, а отказът можел да се изтълкува като проява на неуважение. Багажът бил кашонче, сложено в найлонов плик. Мъжът, който го донесъл - Димитър Желев, бил идвал на летището и преди. Той дал на Светозара 100 марки и своя визитка с името Джими, на която написал номер на мобифон, за да звънне на получателя на пратката, ако се разминат на летището. Светозара обаче настояла предаването да стане на място. А Наташа посъветвала приятелката си да остави плика на човека от екипажа, понеже и без това е натоварена.



Откриването



В самолета Светозара започнала да търси с кого е уговорено превозването на плика. Тя смятала, че кашончето е с алкохол. След като всички от екипажа отрекли да имат уговорка за багаж, Светозара отворила кашончето в присъствието на стюард и открила, че вози монети и други предмети. Стюардът докладвал на командира на полета, който заедно с пътуващия в самолета представител на "Балкан" решили да оставят пратката в самолета и да я върнат обратно в България.

На летището в Ню Йорк получателят чакал Светозара. Според показанията й това бил "мъж на около 40 г., плешив, със светли очи и коса", българин. В ръката си държал листче с името й. Попитал дали я праща Вальо. Светозара му отговорила, че я праща Джими - името, изписано на визитната картичка. "А, Джимито ли, на мен ми се обади Вальо", обяснил мъжът и зачакал. Светозара му казала, че неговият багаж е спрян на митницата и затова останал в самолета. Срещата приключила.

След седмица двамата отново се видели на летището. Светозара се връщала в България, а мъжът й обяснил, че в София я очакват, за да я арестуват, и й предложил да остане в САЩ на негова издръжка. Жената отказала.

В България по случая първо е образувано дознание срещу неизвестен извършител, а след справка на ЦСБОП от юни 1995 г. за незаконното пренасяне през границата на "антични монети и други културно-исторически ценности"



започва и следствено дело



В справката на антимафиотската служба пише, че има данни срещу Йорданка Йорданова и Димитър Желев, както и че пратката е била предназначена за "български гражданин, живущ в САЩ". По време на разследването са привлечени четирима обвиняеми - Йорданка Йорданова, Димитър Желев, Валерий Танев и Ангел Филчев Борисов. Последният е обвинен задочно на 22 декември 1997 г., взета му е мярка за неотклонение "задържане под стража", наредено е принудителното му довеждане и е обявен за национално издирване. А делото е спряно до откриването на Борисов.

Разследването смята, че Валерий е предал пратката с антиките на Димитър и той с посредничеството на Йорданка се е опитал да ги изпрати в Ню Йорк. А получателят е Ангел Борисов. Валерий Танев доброволно предал ксерокопие от паспорта на американския гражданин Борисов, издаден от паспортна агенция в Лос Анжелис.

Другите участници също са дали своите обяснения. Йорданка разказва, че на 7 март 1994 г. не била на работа, но отишла да занесе билета на Валерий Танев. Купила го по молба на Димитър Желев, който навремето помогнал на съпруга й да получи виза за Германия. Твърдяло се, че Желев има фирма за визови услуги. На самото летище се запознала с Валерий, помогнала му да чекира билета и той отпътувал за Мюнхен, носейки обикновен пътнически куфар. Желев пък носел обемиста чанта през рамо и се оплакал, че чака хора, с които имал уговорена среща. Забелязвайки Светозара и Наташа, запитал дали не са колежки на Йорданка, жената потвърдила, но отказала да посредничи за услуги помежду им. На излизане от летището видяла Желев да се отправя към двете жени.

По-късно Светозара й обяснила, че имала неприятности заради багажа на Желев и поискала да се види с него. Йорданка отрекла да има нещо общо с багажа и не знаела къде може да бъде намерен Желев.

Валерий Танев е категоричен, че не се занимава с нумизматика, не е изпращал никакви монети и предмети до САЩ, нито е предавал на Желев пакет за Ангел Борисов. Той признава, че познава двамата бегло. Срещал се е с тях в София в дома на своя познат Иван Добрев, който вече е в САЩ или в Канада. За Борисов знаел, че живее в Ню Йорк, че е таксиметров шофьор и печели много добре от това. За последното го бил виждал през лятото на 1997 г. Тогава се срещнали в Пазарджик, Борисов му дал покана за посещение в САЩ и ксерокопието на паспорта си, за да му послужи при издаването на американска виза. Оттогава не бил виждал Борисов, а американското посолство му отказало виза. Танев обяснява също, че през 1994 г. често пътувал до Мюнхен и Франкфурт, но няма спомен за 7 март 1994 г.

На 13 март 1998 г. при влизането си с кола в България Ангел Борисов е задържан на ГКПП Калотина. Иззети са му български и американски паспорти. На 14 март прокурор Кожухарова от столичната районна прокуратура нарежда подновяване на разследването,



провеждане на очни ставки за изясняване на противоречията



между показанията на свидетелите и обвиняемите и окончателно предявяване на обвиненията. Определя 2 месеца срок за допълнително разследване и потвърждава задържането на Ангел Борисов.

На първия си разпит Борисов не се признава за виновен за контрабандата на антиките и отказва да дава обяснения по случая. Според подписания от него протокол предварително са му разяснени правата, включително и правото на адвокат. Но на този разпит се явява без защитник.

На 18 май 1998 г. Ангел Борисов е с адвокат и е по-обстоятелствен. Обяснява, че има американско и българско гражданство, адресната му регистрация у нас е във Варна, а в САЩ - в град Върмонт, Ню Джърси. Не бил търсен на тези адреси, не се е укривал и няма да пречи на разследването.

На 19 май 1998 г. след "анализ на събраните доказателства и материалите по делото" и. д. районният прокурор Кирил Иванов установява, че "не са били събрани достатъчно доказателства за виновността на А. Ф. Борисов". И отменя като необосновано постановлението за привличане на Борисов като обвиняем и за задържането му и нарежда да се върнат иззетите паспорти. Делото е върнато за доразследване за извършване на "необходимите процесуално-следствени действия" и изпълнение на указанията на прокурор Кожухарова, но вече без Борисов. Няма данни дали през 6-те дни арест с него са провеждани очни ставки.

И



нещата приключват дотук



През февруари 1999 г. на заседание на ВСС предложеният за главен прокурор зам. правосъден министър Никола Филчев е питан за случката с брата, а постановлението за оневиняването стана публично известно. Но остана без коментар.

Без отговор останаха и питанията на "Сега" за по-нататъшната съдба на делото и на заловената пратка. Монетите и ценностите са веществено доказателство и не могат да бъдат предадени на музей или друга културна институция преди съдът окончателното да приключи случая. Но делото изобщо не е стигало до съд. Ако ли междувременно разследването е било прекратено, пратката трябва да се върне на получателя. А обвиненията да се свалят и от останалите трима - Валерий Танев, Йорданка Йорданова и Димитър Желев.

По неофициална информация от 2 г. насам преписката е иззета от столичната районна прокуратура. Официалната информация за прокурорските дела се дава от говорителя на главния прокурор - Николай Марков. Той не каза нищо по случая, въпреки многократните запитвания на "Сега".

Танев и Йорданова, с които успя да се свърже "Сега", също не бяха наясно дали все още са обвиняеми по това дело. "Не знам какво е станало, никой не ме е търсил", обясни Танев. За него това била "скалъпена история" заради брата на главния прокурор. "Нищо не мога да ви кажа, не зная", бе лаконична Йорданова. Светозара Кирилова не бе открита - говори се, че отдавна е в чужбина. Не успяхме да намерим и Димитър Желев.