Докато червените и сините са заети с гасенето на регионалните си пожари, които избухнаха след обявяването на водачите на кандидатските листи, Ахмед Доган спокойно задмина основните си противници.

Сокола изпревари всички, защото остана единственият от големите ни политици, които мислят не за изборите, а за нещо по-важно - за това, което ще става след тях. Доган правилно се вгледа в дните след вота, когато ще започнат измъчени преговори за съставяне на коалиционен кабинет. За разлика от Гърция, примерно, в България властта не се дава на този, който е спечелил изборите. Властта отива при онзи, който съумее да направи правителство. Спечелилият най-много гласове получава единствено правото да се опита да състави пръв правителство. Ако не успее - правото отива при втория, после при някой от следващите. Твърде е възможно първият да не успее да направи правителство след 17 юни, защото вторият, третият и четвъртият са се обединили срещу него.

Още преди година Ахмед Доган пръв прозря, че след "Избори 01" страната ще се управлява от коалиционно правителство.

А от онова време насам Костов и Първанов все едно и също нещо повтарят - какво ще правят, като вземат цялата власт - как ще свалят данъците, как ще продадат еди-какво-си, как ще влезем в НАТО и ЕС и т.н. За Сокола това бе ненужна фразеология, той редеше друго - как ще се образува лявоцентристко или дясноцентристко правителство, което неминуемо ще бъде съставено с неоценимата помощ на ДПС.

Когато Симеон II цъфна окончателно на политическата ни сцена,



Доган пак направи по-добър политически ход



от сините и червените. Той не нападна монарха, въпреки че всички виждат, че Националното движение на царя ще го измести от третото място в парламента. Какво направи Доган? Ами мъдро взе да мисли пак с един ход напред и да говори за излъчването на центристко правителство след изборите - кабинет без участието на СДС и БСП. Но пак с участието на ДПС. Така Доган влиза в изборите, изградил мостове към всеки един от новата голяма тройка. Той би могъл да вкара ДПС както в син, така и в червен, така и в царски центристки кабинет. Кой от другите политически гиганти може да се похвали, че е протегнал ръка към всички "колеги"? Сините и червените ли? Тяхната война продължава след 11 години демокрация. Царят ли? Засега той воюва срещу всички политически партии.



Доган се съобрази с новите реалности



в лицето на Симеон Втори и официално заяви, че вече няма да бъде никакъв парламентарен балансьор. Сокола направи още една положителна крачка - ясно даде да се разбере, че формулата ОНС е изтъркана и трябва да се смени с по-ясен субект. Докато другите умуват кой ще гласува за тях, Доган правилно се съсредоточи върху тези, които винаги са гласували за него - етническите малцинства. Сокола разбра мястото си и се отказа да събира отново в една коалиция няколко малки български политически организации - защото при това събиране не се получава по-голяма сума гласове! Защото при това събиране се губят гласове на етническите малцинства. Доган ясно даде да се разбере, че ако прави коалиция, тя ще бъде такава, че да събира максимално гласовете на малцинствата в България - затова и предводителят на ромите у нас Дон Цеци започна да приказва, че Сокола му пускал нишани за общо явяване.

Ако Доган успее да обедини българските турци и българските цигани в една коалиция, той



би си спечелил не само пожизнено сенаторско място,



но и вечно участие във властта. Защото никой демократичен управленец на Балканите не може да не се съобразява с малцинствата си. Единственият български субект, който лидерът на ДПС би допуснал в листата си, е някой либерал около Желю Желев. Само така Сокола би могъл да поддържа либералната си легитимация пред Европа.

А другите? Другите все още не виждат по-далеч от пъпа си.