|
Фактите от живота на въпросния политик, които "разкрива" фалшификатът, са отдавна известни в България. За връзките му с ДС той е обвиняван и от парламентарната трибуна. Т. е. нищо ново, като се изключи псевдонимът му. Което също е едно от изключително слабите места на фалшивката.
За да си отговорим защо все пак се появиха т. нар. документи, нека обърнем внимание на последвалите коментари. Засегнатият политик веднага отговори - в смисъл, че не е случайно, че компроматът идва от Москва - това е част от стратегията на Кремъл за отклоняване на България от НАТО. После се завъртя пропагандната машина. Още същата вечер по националното радио обяснение в същия смисъл даде и политолог, известен със сините си пристрастия и яркото си русофобство. Последваха го и други.
Тук е мястото да си зададем въпроса защо фалшификатът е публикуван именно в "Московские новости". В него работят опитни журналисти.
Освен това "Московски новости" е тежък, по-скоро консервативен седмичник, с ясно изразена европейска ориентация и с доста умерено отношение към НАТО за разлика от останалата руска преса. Следва логичният въпрос: точно тази ли трибуна ще използва Кремъл, за да попречи на влизането ни в пакта? Да не говорим, че заключението, че именно този компромат ще ни спре, е доста семпло като идея. Но работи добре за предизборната ситуация у нас.
Извън изнасиления геополитически ефект компроматът преследва и нещо друго.
След появата му всяко друго вестникарско разкритие във вид на досие, документ, уличаващ някого в корупция и т. н., ще мине под знаменателя на фалшификата. От тази гледна точка престава да бъде странно защо в един и същ текст за кадесарското минало на български политик са омешани и вече излизали в българската преса компромати за съпругата на шефа на контраразузнаването. Единствената новина е, че в "Московски новости" за първи път е спомената поименно и Елена Костова. В българската преса само се намекваше за съпруга на високопоставен политик.
Резултатът е, че след публикацията всички засегнати автоматично стават невинни, каквото и да се каже за тях оттук нататък.
Историята удивително напомня позабравените номера в стил "контрадезинформация", специалитет на кинжалите от 1991-1992 г. И още нещо - като стил прилича на изфабрикуваната партийна книжка на Софиянски от 1994 г. Тогава онова "разкритие" помогна още повече на кандидат-кмета на СДС да спечели изборите. Само дето авторите на книжката бяха от противниковата страна. А сега като че ли и засегнатите, и инициаторите са от един отбор.
Разбира се, не може да се изключи хипотезата, че инициаторите са свързани с изгонените преди време т. нар. бизнесмени от руски произход. Те имат за какво да си връщат. Особено на шефа на контрарузнаването. И тъй като тези компромати вече са известни в България, с публикуването им в Русия на пръв поглед изглежда, че се търси международен ефект.
Слабото място на тази хипотеза не е, че е използван именно "Московски новости". Откакто е изгонен от България, Майкъл Чорни е дал поне три интервюта за този вестник. Но пускането на компромата точно в руската преса убива международния ефект, защото дава шанс на "мишените" веднага да направят първосигнална връзка с КГБ. Което и стана. Чорни има достатъчно пари да си плати за подобно нещо в западен вестник. Тогава ефектът щеше наистина да е по-голям.
Български журналисти вече предположиха, че тези избори ще бъдат изключително мръснишки заради качеството на разкритията, които ще излязат на бял свят. Почна се.