Най-сетне изгря дълго пазената в тайна програма - на Националното движение "Симеон Втори". И какво? Най-обикновена предизборна платформа, макар че са я писали млади, доказали се в чужбина икономически спецове.

Така съперниците на царската партия, които предричаха, че документът няма да е блестящ, могат да се радват. За безпристрастните наблюдатели остава да открият рационалните идеи сред многото баласт.

Първият прочит показва, че ако вземат властта, икономистите около Симеон II смятат да се захванат с



това, за което се говори от 12 години,



че ще оправи България.

Безспорен факт е, че в програмата могат да се намерят радикални и полезни за развитието на икономиката тези. Намаляването на данъчните ставки до нула, когато печалбата се инвестира и се откриват нови работни места, промените в законодателството, които биха развързали банковото кредитиране на реалния сектор, премахването на границата за доброволна регистрация по ДДС неминуемо ще допринесат за съживяване на бизнеса. Намерението за повишаване на необлагаемия минимум и намаляване на най-високата ставка за облагане на доходите ще зарадва българите.

Макар че СДС твърди обратното, тези облекчения няма да издънят бюджета, ако се повиши събираемостта на данъците.

Решимостта да се изчисти приватизацията от клиентелизъм и политическа мотивация също заслужава адмирации. Идеята най-сетне и България да се сдобие с капиталов пазар не е нова, но в програмата личи убеденост в необходимостта тя да се реализира бързо.

Въпросът е ще намери ли царското движение достатъчно морални и подготвени хора, които да изпълнят всички тези добри намерения. И ще успеят ли те да се преборят с чиновниците на всички нива.

Като изключим частта за данъците и капиталовия пазар, програмата е



потънала в типичните за подобни документи пожелателни фрази:

"Изграждане на приоритетни проекти и поддръжка на пътната мрежа на страната", "Модернизация и изграждане на съобщителна инфраструктура", "Повишаване на конкурентността и производителността на труда в българската индустрия", "Насърчаване на предприемачеството и привличане на инвестиции в туризма чрез финансови и други стимули", "Използване на всички мерки, разрешени от Световната търговска организация, за поощряване на износа", "Решаване на проблема с ДДС при износа на софтуерни продукти", "Премахване на законодателните пречки, ограничаващи банковото кредитиране", "Създаване на лоялна конкуренция".

Всичко това е азбучна истина и проблемът е как точно ще се реализира в практиката. Защото в повечето раздели на програмата липсват мерките, конкретните механизми. Липсата на точни числа пък сякаш показва нежелание да се поемат ангажименти, които може да се окажат неизпълними. Не че това не е познато на електората и от други предизборни програми, но се предполага, че една нова партия, която се кани да подобри живота на българите за 800 дни, трябва да е значително по-конкретна.

Впрочем все пак в документа се съзира някакъв отговор на въпроса как ще стане това. Накратко казано,



с нови държавни органи и обществени дискусии



В програмата има съществено противоречие. От една страна, се твърди, че намесата на държавата в икономиката ще се свежда до минимум. От друга, функциите й се разширяват. Предвижда се създаване на нови чиновнически центрове - Агенция по управление на държавния дълг, Единен надзорен орган, отговорен за целия финансов сектор. Призовава се за засилване на функциите на Българската агенция за експортно застраховане, на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. И се стига до абсурди - Агенцията за приватизация, която ще се превърне в Компания за управление на държавното участие, хем да се управлява от професионален неполитически мениджмънт, хем да е под контрола на изпълнителната власт. Комисията по енергийно регулиране ще е хем държавна, хем ще е практически независима от изпълнителната власт. В този тюрлюгювеч е огромна вероятността добрите намерения за бизнеса да бъдат смачкани в лапите на бюрокрацията и чиновничеството.

По принцип е похвално, че царската коалиция планира да се допитва до общественото мнение. Любопитно е обаче как ще стане това на практика. И какво точно се очаква да излезе от дебатите, след като две от предлаганите теми са по-скоро за експерти, отколкото за масова публика - как да се реши проблемът с ДДС за туризма и дали да се въведе семейно облагане.

Програмата оставя впечатлението, че е писана набързо, но в нея си личи противоборството на неокейнсиански и либерални подходи. Авторите са теоретично подготвени, но им липсва управленска практика. За жалост точно това може да се окаже динената кора, която да подхлъзне царските хора при бъдещото им управление.