|
За мнозина самата
смяна на Вяхирев е своеобразна революция
Но това е само на пръв поглед. Не е тайна, че откакто Владимир Путин взе властта в Русия, държавата започна постепенно да увеличава влиянието си в "Газпром". Най-напред в управата на компанията влязоха верни на президента хора, които трябваше да следят делата й из късо. Председател на съвета на директорите (СД) стана първият зам.-шеф на администрацията на Кремъл Дмитрий Медведев. После от устава на "Газпром" отпадна текстът, който правеше Вяхирев практически несменяем шеф. Самият Рем Иванич от една година твърди, че след като изтече договорът му с държавата, което стана на 31 май 2001 г., вероятно ще премине на друга работа. В интерес на истината всичко това почти не се отрази върху пряката работа на газовия гигант. Тя продължи да се ръководи от Вяхирев и екипа му. Дали рокадите сега ще променят положението?
До момента единственото сигурно нещо е, че
никой не желае да има сътресения в "Газпром"
По всичко личи, че Рем Вяхирев ще продължи да играе ключова роля в компанията. Веднага след като бе приета оставката му, президентът Путин обяви, че държавата ще го препоръча за председател на СД. Вяхирев ще смени на този пост Медведев. Интересното в случая е не толкова какъв пост му бе предложен, а как и кога бе взето решението. Ако Путин искаше да се освободи завинаги от екипа на Вяхирев, сега беше моментът да го направи без никакви затруднения.
На сензационното заседание на СД трябваше да бъде утвърдена и окончателната бюлетина с имената на кандидатите за следващата управа на "Газпром". Тя трябва да бъде разпратена на акционери преди общото събрание на 29 юни. Само ден преди заседанието на СД съдът забрани на "Газпром" да включва Вяхирев и още петима души от екипа му в бюлетината. Решението е обезпечителна мярка по иска на една от акционерките в "Газпром" - Светлана Ивлева, към "Газпромбанк", "Газфонд" и "Лидер". Точно тези компании, които контролират 5,5% от "Газпром", са номинирали Вяхирев и екипа му. Така държавата получи рядък шанс да елиминира хората на Вяхирев и да си осигури пълно мнозинство в СД. По закон имената на кандидатите трябва да са ясни три месеца преди събранието, така че дори някой друг от акционерите да желае да издигне Вяхирев отново, не може да го направи. Така в надпреварата оставаха 10 кандидати на държавата, представителят на "Рургаз" Буркхард Бергман и шефът на "Стройтрансгаз" Арнолд Бекер.
Точно в този момент властта в Русия направи изненадващ за мнозина ход. Тя не се възползва от предоставения й шанс, а пренебрегна решението на съда и остави Вяхирев и екипа му в бюлетина за гласуване. А като се знае силната подкрепа, която те имат от останалите акционери в "Газпром", голяма част от сегашните мениджъри също могат да запазят местата си в СД.
Впрочем
в решението на Путин има желязна логика
"Газпром" е компанията, която формира 25% от бюджета на Русия и на която се крепи голяма част от икономиката. Всяко сътресение може да има крайно неблагоприятни последици. Не случайно първата задача, която постави Путин пред новия шеф на "Газпром", беше да се задържат извоюваните вече позиции и да се засили ролята на държавата. А това не може да стане с революции. Газовата промишленост е твърде специфична област, в която е трудно да се ориентираш, ако не си човек от бранша, какъвто е случаят с новия председател на УС Алексей Миллер.
Назначаването на Миллер бе шок за повечето наблюдатели. Името му нито веднъж не попадна в безкрайния списък от потенциални наследници на Вяхирев, който се обсъждаше от експерти и медии. Самите членове на СД на "Газпром" са научили за избора един час преди заседанието, на което той получи абсолютната им подкрепа.
За Миллер се знае, че е 100% човек на руския президент. Той е бил пряк заместник на Путин в кметството в Санкт Петербург, после шеф на "Морско пристанище Санкт Петербург" и на "Балтийската тръбопроводна система". От началото на 2000 г. е зам.-министър на енергетиката, наблюдаващ петролния бизнес. "Вярно е, че Миллер няма опит в газовия бизнес, но пък е икономист по образование и има научна степен", оптимистично коментира вицепремиерът Виктор Христенко. На на Миллер определено ще му трябва време да влезе в проблематиката, а и за придобиване на авторитет сред руските и международните газови среди. Което няма да е никак лесно, като се има предвид, че предшественикът му Вяхирев е легенда. Демонстрираната приемственост е най-разумният ход в ситуацията, защото е гаранция за стабилността на компанията. "Тази кадрова разстановка ще позволи да се запази добрият баланс между новите сили и опита. Опитът на Вяхирев трябва да бъде използван на всяка цена", обяви и президентът Путин.
Международните фондови борси реагираха с оптимизъм на назначението на Миллер. Котировките на акциите на "Газпром" се покачиха с 10% само за 1 ден. Анализаторите обясняват това с факта, че чуждестранните инвеститори свързват новото лице с желанието на правителството да реформира компанията и да я направи по-прозрачна. Ключовият въпрос обаче е
какво се разбира под прозрачност и под реформа
Много е вероятно съвсем скоро да се окаже, че Путин и западните анализатори имат различна представа за тези понятия. Красноречив пример в това отношение е случилото се миналата година. На последното общо събрание в СД на директорите за първи път в историята на "Газпром" влязоха представители на дребните акционери и на най-големия чуждестранен акционер "Рургаз" - Борис Фьодоров и Буркхард Бергман. Всички очакваха, че тяхното присъствие там и новите пратеници на Путин най-после ще повдигнат завесата в "Газпром". Коренна промяна обаче нямаше. Обяснението е много просто. Всеки разумен акционер като "Рургаз" и държавата предпочетоха да не развяват мръсните ризи, защото това би се отразило неблагоприятно на инвестициите им. Единствено Борис Фьодоров от време на време си позволяваше бомбастични "разкрития", но без да вади доказателства. Обикновено това имаше един резултат - срив на акциите на "Газпром". Което естествено предизвикваше недоволството на останалите акционери. По-късно се оказа, че Фьодоров е използвал колебанията в котировките за спекулации с акциите на "Газпром". Затова самите акционери, които го избраха да ги представлява в СД, поискаха оставката му.
Самото
реформиране на "Газпром" също крие доста рискове
Проблемът е, че макар държавата да притежава само 38%, компанията винаги е изпълнявала специфични поръчки от правителството в икономическата, социалната, регионалната и външната политика на Русия. Оттам идват и противоречията, които спъват "Газпром" да се превърне в класическа търговска компания. От една страна, по закон "Газпром" е длъжен да доставя газ на всеки руски потребител независимо от стратегическите си интереси, финансовата изгода и платежоспособността на клиента. А въпреки ниските цени на газа на вътрешния руски пазар предприятията имат огромни дългове към монополиста, които не могат или не бързат да платят. Освен това "Газпром" доставя на практика безплатно газ и на някои от постсоциалистическите страни (Молдова примерно не е платила нито цент от 1996 г.). Тези държави също са натрупали огромни дългове, но властта в Русия не ги санкционира от геостратегически съображения. От трета страна близостта на "Газпром" с държавата му създава доста пречки при перспективни проекти в бившите соцстрани. Много често се оказва, че въпреки че компанията предлага най-изгодните условия за определени начинания, правителствата на съответните държави й създават спънки по политически съображения (България е красноречив пример в това отношение).
В същото време "Газпром" трябва стриктно да изпълнява международните си договори, които са единственият сигурен източник на приходи, и да намира пари за инвестиции, които да му позволят да запази и да разшири пазарите си. Досега Вяхирев успяваше да поддържа някакъв баланс в компанията - хем да я утвърждава като конкурент на международната сцена, хем да удовлетворява специфични правителствени "молби". Дали обаче намерението на Путин да засили ролята на държавата в частната по принцип компания "Газпром" (38% са на държавата, 20% на руски физически лица, 31% на руски юридически лица и останалите на чужденци) няма да наруши крехкото равновесие и да доведе до непредвидими последици?
Засега плановете на правителството предвиждат "Газпром" да се раздели на две части. В едната да е монополната дейност (строителство и експлоатация на газопроводи), в другата - конкурентната (добив и продажба на газ). Не е тайна, че Рем Вяхирев се отнася доста резервирано към подобни начинания. Според него най-доброто нещо за "Газпром" е да остане единен, за да може да се конкурира с мощните западни компании.
Как ще се отразят промените в "Газпром" на България?
Отговорът е доста сложен, макар възможностите да не са кой знае колко много. Въпреки всички предубеждения и внушения на управляващите у нас досега "Газпром" се държеше повече като търговски партньор, отколкото като политическо оръжие на Русия - продава ни толкова газ, колкото поискаме, отпуска ни заеми за разширяване на газопреносната мрежа, за да се увеличи транзитът към Турция, от който ще спечелят и България, и самият "Газпром". Ако обаче Путин изпълни намерението си да засили ролята на държавата в компанията, сегашната агресивна политика на управляващите спрямо Русия ще се окаже недалновиден ход. Най-малкото, което може да се случи, е "Газпром" да не пожелае да преговаря за промяна в дългосрочните договори с "Булгаргаз". В това не би имало нищо лошо, ако рекламираните доскоро като суперизгодни документи не бяха сключени на основата на мегаломански прогнози за развитието на икономиката. Затова сега трябва да плащаме огромни количества газ, които нито има кой да използва, нито можем да препродадем. Високата цена на синьото гориво пък загроби най-големите му потребители - торовите и стъкларските заводи. В същото време "Булгаргаз" се нагърби с непосилна инвестиционна програма, за която трудно намира пари и също разчита на заеми от "Газпром". Така че нищо чудно критикуваната доскоро ера "Вяхирев" да се окаже, че е била всъщност златен век в българо-руските газови отношения.