|
Ако обаче е искрен в намеренията си да помогне на България, в този момент Симеон II няма друг избор, освен да се кандидатира за министър-председател.
"Да допуснем, че ще бъда министър-председател. Смятам, че ще бъде постижение да сторя нещо и да изчерпя своя мандат докрай", каза царят пред журналисти от испанския вестник "АБС". (Симеон II свикна да споделя намеренията си за България с чужди репортери или направо в чужди столици на всички други езици, но не и български.)
Това изявление беше направено преди три дни и внесе някаква, поне привидна, яснота в плановете на монарха. Дотогава царят въобще не засягаше въпроса как вижда собственото си политическо бъдеще. Мълчанието му
даде повод коментаторите да развихрят фантазиите си
- ще иска референдум, за да си върне трона, ще променя конституцията, за да стане президент, или - даже - ще бяга обратно в Испания. Спекулациите се засилиха, когато се разбра, че самият Симеон II не се кандидатира за депутат, макар че обеща, че всеки ще има възможност да гласува за него. "Щом като не иска да се закълне в републиканската ни конституция като депутат, няма да има куража да стане и премиер - това изисква клетва пак там", злорадстваха опонентите му.
Царят е колеблив човек, не бърза да взима решения, а понякога дори изглежда напълно объркан от случващото се. По време на предизборната кампания често изглеждаше така, сякаш е изпуснал ситуацията от контрол. Хората около него също не са хомогенна група, която действа в синхрон. Напротив, водачите на листи на царското движение се запознаха помежду си и със самия Симеон едва след като бяха вече регистрирани в ЦИК. Публична тайна е, че сред царедворците вече се оформиха няколко групи, които се изказват не особено ласкаво една за друга и непрекъснато си подливат вода. А царят въобще не можеше да канализира амбициозните планове на тези, които сам направи популярни политици.
Така беше преди изборите. Сега ще става още по-така. Запознати твърдят, че младите юпита като Николай Василев, Любка Качакова и Милен Велчев вече се виждат начело на съответните министерства. Групата на юристите пък е изпреварила другите с едни гърди и води тайни разговори за постове. Телевизионерите и кинозвездите от царските листи са пренаредили ръководството на БНТ и се канят при първа възможност да уволнят състава на НСРТ. Стигна се до абсурда актьорът Явор Милушев да разсъждава по икономически и законодателни теми, защото имал богат житейски опит.
Ако Симеон II продължава да се колебае и да стои встрани от суматохата в своето движение,
тя застрашава да прерасне в хаос
Той пък ще се стовари със страшна сила в парламента, а оттам нататък щетите са непредвидими. И обещанията на Симеон II, с които той грабна гласоподавателите си, отиват на кино. На първо място ще е онова за личната отговорност, която ще се търси от всеки депутат и министър.
Така че на царя просто му се налага да застане начело на бъдещото правителство. Дори по чисто технически причини. В момента де юре Национално движение "Симеон II" е само една предизборна коалиция от две нямащи нищо общо помежду си малки партии. Тя се представлява от Весела Драганова и Тошо Пейков. Царят не може да претендира за контрол или власт в тази организация. От друга страна, съществува някакво всенародно движение, на което Симеон II е патрон и в което всеки ден се стичат да се записват десетки българи. Тях не ги обвързва идеология или структури, а само харизмата на ексмонарха. Това движение обаче, въпреки заканите на ръководството му, все още не е вписано в съдебните регистри и не е нищо повече от група по интереси.
Ако утре парламентарната група на НДСВ излъчи примерно Николай Василев да съставя правителство, но Симеон II не е съгласен с това, той няма никаква възможност да й въздейства - нито чрез партийни лостове, нито чрез парламента.
Българската традиция учи, че
във властта моралът няма особено значение
Ако няма строг йерархичен принцип, ако правилата за контрол не са ясно дефинирани, всеки ще започне да прави каквото си ще.
Симеон II няма друг избор, освен да стане премиер и по още една причина. Няма друг по-подходящ.
С изявите си от четвъртък Стефан Софиянски отпадна от класацията, защото отвори фронт вътре в СДС. Дори сините да се съгласят на коалиция с НДСВ, столичният кмет стана неприемлива фигура за голяма част от електората на управляващата досега партия, вречена до гроб на Иван Костов.
Самият Костов също не е подходящ - той през цялото време открито играеше срещу Симеон II - като се започне от времето, когато Конституционният съд преценяваше дали царят може да се кандидатира за президент, и се стигне до последния ден на предизборната кампания. Да не говорим, че негово присъствие автоматично изключва от коалицията Ахмед Доган.
Всички останали, спрягани за евентуални премиери, няма да могат да задържат цял мандат доверието на мнозинството в парламента и това на народа. Великденци са твърде зелени и неопитни, Чавдар Кънчев едва ли ще се хареса на СДС, Стоян Ганев е с тежко минало.
Когото и да посочи Симеон, изборът му ще разочарова поне половината от хората, които отидоха на 17 юни до урните. Така че ако той не влезе на "Дондуков" 1, е все едно дали ще се върне в Мадрид или ще остане във Врана. От него все нищо няма да зависи.