|
Петко Георгиев, ж.к. "Младост", София
Уважаеми г-н Георгиев, респектът към истината в социалните науки не противоречи, а предполага граждански ангажирана позиция. В моите академични анализи аз категорично избягвам политическа пристрастност. Позволявам си я - и то целенасочено - в моите публицистични прояви. Имам зад гърба си повече от 20 г. професионална дейност като социолог и специалист по политически науки и международни отношения. От 12 г. живея в променяща се България и изпитвам на свой гръб - както и вие, и повечето български граждани - последствията от трудната адаптация на българското общество към изискванията на новото време. Какво ми препоръчвате - да се преструвам, че не различавам черно от бяло, полезно от вредно и право от криво в българския обществен живот в името на стерилно разбрана безпристрастност и обективност? Съжалявам, но не мога да го направя. Отворете която и да е история на обществената мисъл и ще видите, че най-значимите й представители във всички времена са били активно ангажирани граждани. Друго не е и възможно. Няма социално познание без гражданско участие.
Същевременно мисля, че за един обществен изследовател е по-добре, ако неговата гражданска ангажираност не достига до пряко партиен ангажимент. Професионалистът като гражданин защитава принципи и ценности. Обществоведът като партиец е вече идеолог. От идеолози също има нужда, но аз лично не намирам себе си в подобно амплоа.
Имам впечатление, че ОДС се страхува от Симеон Кобургготски като митничар от уволнение. Вие може би имате някакъв отговор? Кой аджеба дава парите на царското движение и какво ще иска срещу това?
С най-добри пожелания - Войводата
dinov@avala.bg
Войводо, имам впечатлението, че ОДС твърде малко се страхуваше от Симеон Кобургготски през последните 10 г., поради което позволи в България да се случи нещо уникално за цяла Европа от ХХ, че и от ХХI век: легитимността на републиката и легитимността на бившия монарх да си съжителстват кротко в продължение на години, президент и монарх - все държавни глави, нали - да се канят на гости и учтиво да си говорят за времето и други интересни работи. В резултат на което на 17 юни на българската република й се случи едно малко нещо. Какво точно - ще разберете постепенно, като му дойде времето. Междувременно всички републики в Европа продължават да се страхуват от бившите си монарси като митничар от уволнение. Чак дотам, че не ги пускат на гости на президентите и премиерите си! Какво ли разбират в Европа от маниери и демокрация...
За парите на царското движение ще питате компетентните отговорници от движението. Аз лично чета вестници. Например в. "Сега" и други вестници. Там понякога пише: "С. Кобургготски вечеря с И. Павлов в грандхотел "Варна". Правилно - светският елит общува на изискани места! Или пък - "Представители на банка "Нафтекс" плащат коктейла на НДСВ след предизборна проява в Бургас". Правилно, изискано - проявили интерес хората, почерпили. Най-важното е друго - "царското движение", както му викате, е вече голяма политическа партия. На тия партии, Войводо, най-много им плащат обикновените данъкоплатци - като вас например. Така че - каквото било, било. Оттук нататък да е ясно кой пие, кой плаща.
Г-н Минчев, бихте ли посочили къде сте изучавали теория и история на международните отношения, изобщо специалист ли сте по такъв вид въпроси, защото няколко пъти ви гледах как се изказвате със самочувствие, но за съжаление неподготвен. Същевременно създавате недобро впечатление на специалист по всичко, а след края на XVIII век такива специалисти няма. Освен ако на всяка цена не искат да се поставят в услуга на някого, но това го може всеки...
Виктор Стефанов, София
Теория и история на международните отношения съм изучавал в университета на Калифорния - Лос Анжелис. Чета курс по тази тематика в Софийския университет от 9 г. Възможно е да съм оставил у вас впечатление на неподготвен и неубедителен - никой не е застрахован от това. За съжаление сте прав в едно - изказванията ми покриват по-широка сфера от проблеми, отколкото тясната ми академична специализация. Но вината за това не е само моя. Не аз съм активната страна за медийните ми изяви. В България няма достатъчно експерти по доста проблеми и аз с няколко колеги често сме канени да заместваме тези липсващи експерти в сфери, по които имаме обща професионална, а не специализирана компетентност. Очевидно вие сте добър професионалист, след като така категорично преценявате моите способности и дефицити. Защо стоите настрана - включвайте се в публичния дебат, и не само като читател на "Сега".
Смятам, че СДС, вместо сега да се занимава с царя, трябваше по-рано да се занимава със себе си. Не съм член на СДС, но съм демократ и антикомунист. Лоши съвети ли дадохте, или бяха добри, но не ги възприеха? Как ще коментирате, че водачи на листи на антикомунистическия ОДС са партийни членове (на БКП) и дори партийни секретари?
С поздрав: Велизар Петровски, София
Г-н Петровски, съветите, които аз съм давал на СДС, са в голямата си част публични и вие ги познавате. Изчистване на партията, особено на ръководството й от хора, загубили обществено доверие. Отваряне на СДС към широките слоеве поддръжници на промяната и към техните интереси, преодоляване на самоизолацията на СДС като апарат от чиновници. Още през януари-февруари заедно с мои колеги предупредихме не само СДС, но и българската общественост какви последствия ще има допускането на Симеон Кобургготски в политиката. Мисля, че като цяло тези съвети бяха разумни. По редица причини част от тях бяха приети доста късно, за да могат да окажат максимално положително влияние върху шансовете на СДС на последните избори.
Що се отнася до включването на бивши БКП членове и "дори партийни секретари" в сините листи, мисля, че това е допустимо по 2 причини. Първо, членове на БКП имаше всякакви - всеки 6-и възрастен българин беше такъв. Дори и мнозинството да са били твърди комунисти или подлеци и използвачи, със сигурност значителна част от тези хора просто са направили компромис, за да могат да се развиват нормално в професията си. Сега да се откажем ли от тях? Защото имаме излишък от способни хора ли? Второ, България не е Полша, където имаше силно обществено движение против комунизма. Една шепа хора, оцелели от лагери и затвори, имат реалната легитимност да кажат "Аз съм антикомунист", и те рядко го правят. А останалите са си траяли и са били "домашни антикомунисти". Че кой в СДС (без Лучников и Дянко Марков) днес има право да развява антикомунистически байрак - нима Евгений Бакърджиев, който е бивш член на казионния БЗНС? Не го упреквам за това, но нека всички си дадем сметка кои бяхме и кои сме сега.
Безрезервно подкрепям тежките реформи, които СДС се нагърби да проведе. Дълбоко ме притеснява обаче поведението на СДС, липсата на диалог в партията. Къде останаха различните мнения и другата гледна точка? Била съм на всички конференции на СДС след 1991 г. От дългите и драматични дебати преди години се стигна до формалното провеждане на форуми и избор на ръководство с очаквани резултати. Защо всяка конструктивна критика - доколкото се допуска - се приема като вражеска? Кои са политиците с най-голям авторитет в СДС, кои му пречат и защо?
Мануела Хадавян, София
Поради ограничената възможност да отговоря на всички въпроси поотделно, ще комбинирам отговорите на въпросите, свързани с личностите и групите в СДС, с вътрешнопартийния дебат на СДС и причините за сегашното състояние на съюза.
Отношение към личности и групи в СДС: Подчертавам, аз не съм член на СДС или участник в междуличностния и междугруповия дебат на синята партия. Искрено съжалявам, ако публичните ми изяви са създали впечатлението, че представлявам страна във вътрешните конфликти на СДС. Командира и Валяка, Сивия кардинал и Данчо Ментата, Агнешките главички и кметът Софиянски - това са реалните герои на драмата, наречена СДС. Тези хора имат политически позиции, т.е. институционална власт, те контролират групи - партийни или икономически, конкурират се за властови и финансови ресурси. Водят борба помежду си - често пъти лична. Моля - не ме намесвайте като пряк участник в тази борба! Аз нямам амбиции за партийна или политическа позиция. Не контролирам институционална власт. Не притежавам контрол върху властови и финансови ресурси. Не взимам и стотинка от ничии партийни каси. (Това е проверимо - взимам пари от Софийския университет, от медиите и от изследователските проекти на института, за който работя.) Аз и моите колеги политолози, журналистите, общественото мнение като цяло играем играта на СДС и на другите политически актьори като външен, публичен коректив. Аз нямам лично отношение нито към Костов, нито към Бисеров, нито към Бакърджиев. Изказвам отношение към тези политици само защото те пречат или помагат да се реализира тази политика, която аз смятам правилна за България. Ако единият спечели - другият губи. И обратно. Това в личен план мен не ме засяга. Който и да спечели, аз ще продължа да взимам пари от университета и института. Никой от тях не може да ми "вдигне хляба на високо". Аз помагам с публично мнение на страната, която считам за по-права в конкретната ситуация. Забравете за битки на лична основа между "валяци" и "сини шамани"! Не отричам, че "шаманите" имат публична власт. Но това е част от четвъртата власт, властта на общественото мнение, а не част от партийната или държавната власт.
----------------------------
Защо СДС е в криза? Поради следните причини. През последните 4 г. СДС възстанови държавата, като преля в нея собствените си структури. Това беше и единственият възможен начин, единственият наличен организационен ресурс. Но то имаше вредни за самата синя партия последствия. Вливайки се в държавата, СДС се превърна в преимуществено административна йерархия. Това пречи на свободния дебат в партията. Администрацията не обсъжда - администрацията изпълнява. Второ, през същия период управляващият СДС приватизира националната икономика. Откъде да се намерят законни купувачи с пари? Народът - одрипавял от входно-изходната икономика на лъжепрехода. Номенклатурните пари - във Флорида и на остров Ман. Външните инвестиции - старателно заобикалящи горящите Балкани. Т.е. законни пари няма, извън малкото престрашили се чужди инвеститори. МВФ гледа зорко границите на борда. Как се приватизира тогава? По 2 начина - с по-широки обществени или с по-тесни номенклатурни схеми на клиентистко, политико-административно преразпределение на собствеността. (На някои либерали им е много лесно - критикууу-ват си липсата на истински пазар при приватизацията. В българските условия от края на 90-те години истинският пазар е пазарът на Зееви, Чорни и сие.) СДС направи първата си голяма грешка, като не разреши на по-широки обществени слоеве да участват реално в този процес, а сведе приватизацията до вътрешнопартиен процес на преразпределение на собственост. Именно този процес създаде героите валяци, кардинали и менти с две основни негативни последствия. Първо, изкопана бе морална пропаст между печелещи и губещи в обществото. Второ, СДС се превърна в арена на битки между конфликтни стопански групи и интереси. Пълната нелегитимност на тези битки направи конфликта скрит, подъл, с удари под кръста и отблъскващо лицемерно единство на фасадата. Развръзката на тези структурни напрежения не бе далеч - местните избори бяха само поводът.
-----------------------------------------
СДС понесе тежки удари като следствие от изгонването от страната на М. Чорни и няколко други бизнесмени по настояване на мощни институции от международната общност. Огромни средства бяха вложени в пропагандна война срещу СДС и неговото правителство след август 2000 г.
Г-н Минчев, според думите ви "Знам кой плаща на царя" излиза, че Симеон II влиза в политиката, за да му плати някой. Аз също искам да знам всичко в политиката пари ли е? Кой плаща и кой ги получава?
Мариана Манолова, София
В началото на март т.г. репортерка на "Труд" от Мадрид цитира Симеон Кобургготски по повод на мои и на мои колеги публикации по "царската тема". Г-н Кобургготски е бил огорчен от тези публикации, събира ги и казва "знам, всичко знам, знам и кой им плаща...". Ако тези думи на Симеон Кобургготски са верни или вярно предадени (все пак става дума за "Труд", а не за "Таймс" например), то това означава, че той не приема нашите - мои и на колегите ми - позиции като пълноценна гражданска гледна точка, опонираща на неговите възгледи и позиции, а иска да обясни публикациите ни с обстоятелството, че някой ни е платил или ги е поръчал. Тази позиция е идентична с широко тиражираната в жълтия печат версия за "поръчковите", "платените" или "придворните" политолози. Но за разлика от таблоидните драскачи, на които аз никога не съм оказвал честта да споря с тях, г-н Симеон Кобургготски е видна публична фигура с нарастващо влияние в българския обществен живот. Това ме провокира да "върна удара" и да заявя пред "Сега", че "и аз зная кой му плаща на Симеон...". Искате да кажа кой ли? Ами аз съм само предизвикана страна. Нека първо инициаторът на дебата каже кой ми плаща на мен.
Според мен в политиката не всичко е пари. Но това е дейността, която в значителна степен преразпределя ресурсите на обществото чрез държавата. Затова на всеки човек с принципи и чувство за мисия в политиката се падат по трима души, дошли в политическия живот само с, меко казано, прагматични подбуди. И едните, и другите са необходими на процеса, наречен политика. Важното е да има здрава и ефективна система, сдържаща амбициите и на едните, и на другите. В България за съжаление все още няма такава.
Г-н Минчев, възмутена съм! Нали сте политолог и социолог, наричат ви политически шаман, не можахте ли да блокирате по някакъв начин Стоян Ганев? Защото той обърка всичко, създавайки измислена структура, която яхна гребена на вълната, както се изразявате вие. Запомнете! Както цар Борис спаси българските евреи, така цар Симеон ще спаси българските комунисти.
Мара Стоянова, пенсионерка от София
Не е моя работа да "блокирам" Стоян Ганев или когото и да било другиго. Публикувал съм анализи за потенциалната роля, която бившият монарх може да изиграе в България през март 1997 г. Ясно дефинирах целите на Симеон Кобургготски в публикации от февруари-май тази година. Аз не съм човек, който взима политически решения. Аз съм анализатор, който посочва цената и последствията на едно или друго решение, взето от политиците. Моето мнение е, че завръщането на Симеон Кобургготски ще има доста по-широки последствия върху българското общество от тези, които вие предвиждате - "спасяването" на една или друга политическа група в страната.
БСП също загуби на изборите, но лидерът й Георги Първанов отчиташе като победа, че СДС е загубил от царското движение. Не е ли редно съпартийците му също да му поискат оставката, както сториха с Костов? Могат ли СДС и БСП да бъдат заедно опозиция в новия парламент, или е по добре да има 2 отделни опозиции?
Пенка Василева, Варна
Очаквам трудна следизборна равносметка в БСП. Опитите да се изкара поражението на СДС като някакъв бонус за БСП са доста неубедителни. Още с влизането на Симеон Кобургготски в политиката през февруари БСП зае странна и дългосрочно погрешна позиция. Всеки, който е против СДС, е приятел на БСП - така може да се сумира. Червеното ръководство искрено се надяваше, че царската формация ще разцепи СДС, без да повлияе на БСП. Това се оказа илюзорно. Прибирайки голяма част от гласовете на разочаровани привърженици на СДС, царското движение същевременно откъсна "живо месо" от електората на БСП. Хората с патриархална колективистична ценностна нагласа, които 10 г. очакваха БСП да ги "спаси" от новите предизвикателства на посткомунизма, сега си избраха нов "спасител" - Симеон Кобургготски. Така най-яростно антимонархическата партия в България падна жертва на атрофираното си чувство за политически реализъм и дългосрочен политически интерес.
Не очаквам БСП и СДС да приближат позициите си в степен, че да станат "обща опозиция". Не бих изключил обаче непряко сътрудничество между всички обществени сили, стремящи се към съхраняване на гражданската републиканска политическа култура и институционална система.
Най-накрая всички разбраха, че Софиянски е от същия дол дренки като Бисеров и Бакърджиев. До вчера и на мен ми беше симпатичен. Дори бях склонен да приема идеята му, че СДС трябва да се коалира с НДСВ. Въпреки че кметът направи няколко лупинга - например разкритикува преди изборите икономическата програма на царя. В нощта след изборите пък едвам се сдържаше да не поиска оставката на Костов. Направи го 4 дни след това. Вярно, че той е по-консенсусна фигура и се чудя дали наистина не е по-добре и за СДС, и за страната Софиянски да е премиер на коалиционно правителство на царското движение, СДС и ДПС. И е почти сигурно, че с Костов начело СДС едва ли ще се съгласи на коалиция с царя. Но след като стана ясно, че кмета не го искат за премиер, не разбирам защо му е да иска оставката на Костов? Не мислите ли, че от това губят всички - и Софиянски, и Костов, и СДС?
Много ви моля да зададете моите въпроси, макар че ги изпращам след срока.
Петър Караиванов, София
В първоначалния шок след изборното поражение всеки се стреми да заеме по-добра позиция за битката, която ще започне след равносметката за загубата. Г-н Софиянски се опитваше месеци наред да играе ролята на посредник между СДС и царското движение, разчитайки на шанса да се превърне в необходимия и за двете страни компромис за премиер след изборите. Днес е очевидно, че тази роля няма да му бъде предоставена. Било защото Симеон Кобургготски има други планове за премиер, било защото ОДС нямат толкова силна позиция да наложат Софиянски на евентуални преговори с НДСВ. А и най-вече защото в дните след изборното поражение СДС търси опора да стъпи на крака и да посрещне следващите предизвикателства. Посредниците, или хората с две политически лица, не са най-добрата опора в такъв момент. Мисля, че г-н Софиянски има добри политически шансове за едно по-далечно бъдеще, но не и за непосредственото настояще.
Що се отнася до евентуална оставка на Иван Костов - ако и когато тя бъде дадена и приета, основният проблем е да не се допусне вакуум в политическата структура на СДС, в който да нахлуят всички користни групови и лични амбиции, способни в битката помежду си единствено да унищожат СДС. Промяната в СДС трябва да се прави спокойно и с ясен алгоритъм на политическа приемственост. Оцеляването и стабилизирането на СДС е почти единствената надежда за съхраняване на изградената през 90-те години партийно-политическа система на демократичната република в България. Днес тази система е под силния натиск на един нов популизъм, който може да ни отведе в съвършено различна посока.
Бих искал да благодаря на всички читатели на "Сега", които изпратиха въпросите си, но на които не можах да отговоря поради ограниченото място във вестника. На тези от вас, които ми изпратиха риторични въпроси, наситени предимно с ругателства, бих искал да пожелая мъдрост, здраве и щастие. И до нови срещи.
|
|
|