Филип Марлов дъвчеше една кибритена клечка и гледаше през пространството към вечността. Вечността имаше дъх на мента.
Кой го би през ръцете да пие вчера вечерта мента? Да си беше пил водчица, както обикновено...На другия ден ще си усещаш слепоочията мукавени час-два и толкоз. А сега, след няколкото шишета мента, в главата му маршируваха с подковани чепици бойците от най-елитната СС-част "Мъртвешка глава". На всичкото отгоре оберщумбанфюрерът ...
|
|