Удивителна асиметрия (и то огледална) наблюдаваме при партийните бунтове вляво и вдясно. Докато срещу г-н Костов са се обединили кандидати за бъдещи лидери на сините, срещу г-н Първанов действа нещо като съюз от бивши лидери на БСП.

Защо такава разлика? Нали и двете загубиха?

Причината впрочем е очевидна и се нарича НДСВ. То играе ролята на нещо като "доброто СДС", на "СДС с човешко лице", ако ми е позволена тази шега. И затова застрашава "сините" и "червените" по коренно различен начин.

Ако успеят да отстранят г-н Костов, то никаква ясна граница между движението и синия съюз няма да остане. И съответно сегашните сини лидери с малки изключения ще се превърнат в своеобразни люспи. (Новото е, че те ще бъдат "десни" люспи, докато засега бяхме свикнали да гледаме "леви" и "либерални" такива).

Обратно - бунтът срещу г-н Първанов е по дълбокото си съдържание бунт за запазване в новите условия на двуполюсния модел.

Тук има нещо много тънко,



много трудно за точно проумяване



Когато една партия тръгва да се променя и едновременно с това прави заявка за властта, тя изпада в донякъде абсурдното положение да казва на избирателя: "Гласувай за мен, защото аз не съм онова, за което си свикнал да ме мислиш!" Сиреч - избери ме не поради това, което съм, а поради това, което искам да бъда!

Само при много особени условия в околната среда (каквито бяха условията в началото на 90-те) подобна оферта може да бъде приета. В нормално време и при солидни конкуренти подобно предложение остава без внимание.

Следвиденовската БСП трябваше рязко, из корен да си придава нови черти. И тук не говоря само за НАТО и прозападната ориентация. Тук влиза новото отношение към "ренегатите", самото разбиране, че БСП е една от левите сили, а не лявата и единствена възможна партия.



И тя изпадна в положението на манекенка,



която сменя фризурата по време на самото ревю, пред публиката.

Общо взето, съзнавайки това, лидерите на червените се обърнаха към електората не с "изберете нас", а с далеч по-скромното: "Дайте веднага да махнем тия", т. е. сините.

Оттук именно последваха флиртовете с Доган, механичното максимално увеличаване на коалицията, строгата антикостовска насоченост на пропагандата и т.н.

Появата на царя иззе от ръцете на левицата ролята на единствената сила, способна да махне СДС.

Тя остана в страни от главния въпрос, който обществото решаваше, изпадна от дебата.

Куриозът е, че (особено в гражданската си листа) левите никого не са имали толкова силен политически екип, колкото имаха сега. Но когато си наел друг да върши твоята работа, ти можеш бодряшки да си подсвиркваш из офиса, можеш да си най-симпатичният, но няма да ти платят и изобщо да ти обърнат особено внимание.

Всичко това довежда сега след изборите до ситуацията, че в ръцете на бившите лидери на БСП има много важен (и съвсем реален, както видяхме) аргумент: загубихме толкова, защото се примирихме, защото се социалдемократизирахме, защото станахме партия.

Подчертавам. Това е истината. Това е вярно. Стратегическата промяна (западнизирането, грубо казано)



несъмнено се плаща с огромна електорална цена



Но дава перспектива. Но я дава не на бившите лидери.

(Само два примера. След Янош Кадар УРСП се разцепи и получи на първите демократични избори в Унгария жалките 11 на сто от гласовете. За сметка на това в дългосрочна перспектива тя си осигури членство в Социнтерна и унгарците малко по-късно й дадоха абсолютно мнозинство в парламента. И втори случай. ПОРП - партия, искрено ненавиждана навремето от почти целия полски народ, два пъти (!) си смени името, като единия път просто се разпусна. В момента тя управлява страната си.)

Така че битката, която сега протича в БСП, е



много сложна по начина си на протичане,



но има много прости за формулиране два възможни изхода.

Тази партия или ще тръгне в спиралата на своя колапс и маргинализация (подобно на Френската комунистическа партия, която от световнозначима сега се е превърнала в 8-процентово електорално джудже), или ще се опита да се впише в процесите на генезиса на Нова левица у нас.

Защото нещо не ми се вярва да е възможен и този път традиционният за БСП изход: да продължава да виси между небето и земята и непрекъснато да ни занимава със себе си...