|
Лесно е да се дават съвети
Западът съветва македонците как да живеят във взаимна търпимост с албанците, които съставляват 30 процента от населението. А британците не могат да намерят съжителство с имигранти, наброяващи едва 5 на сто от 57-милионното им население. Британският консерватор Дейвид Аткинсън, който беше докладчик за България в Съвета на Европа, с основание смяташе, че не трябва да се отнасяме недружелюбно към циганите. Но вижте какво става с циганите в Англия и с техните далечни сънародници - индийските, пакистанските и бангладешките имигранти, пристигнали на Острова през последните десетилетия! Ултрарасисткият Британски национален фронт (БНФ), който съвсем законно участва на парламентарните избори на 7 юни и спечели 10-12 процента от гласовете в общини със силно имигрантско присъствие, призова да се издигнат стени между кварталите на бели и цветнокожи.
През есента на 1999 година Европейският съюз заплаши, че ще забави преговорите за присъединяване с Чехия заради 65-метрова стена в град Усти над Лабем, с която местните жители се бяха отделили от цигански квартал. Наложи се Прага да нареди събаряне на стената, заклеймена на Запад като подобие на Берлинската стена.
Как е възможно всички белези на расова нетърпимост да се проявяват толкова ярко в една традиционна демокрация като британската, която не пропуска да поучава другите? И откъде толкова ненавист?
Брадфорд - расовата витрина на Острова
Краят на юни и началото на юли бе времето на двуседмичния годишен фестивал в Брадфорд - град в Северна Англия с 480 000 жители, от които 70 000 (15 процента) са имигранти от Пакистан и Бангладеш и техни наследници. Тъкмо там през последните години се заговори, че се заражда ново направление в модерната музика, което се основава на азиатските ритми. 150 000 души се събраха на неотдавнашния празник на азиатската култура и не се случи нищо страшно. Но зад празничната картина се оказа, че се таи омраза, която никога не е преставала да ерозира отношенията между коренните жители и пришълците от Третия свят. Брадфорд, на 320 км северно от Лондон, днес е илюстрация на бариерите пред интеграцията на малцинствените общности.
Всичко започна от изолиран инцидент през април в една бирария, който можеше да мине и за обикновено кръчмарско спречкване. Никой нямаше да му обърне внимание, ако в града не беше още жив споменът за расовите сблъсъци преди шест години. "Спонтанността на безредиците ни изненада", призна местен полицейски началник пред в. "Файненшъл таймс".
После се заредиха верижните вълнения в Олдъм, Лийдс и Бърнли - все градове и предградия в Северна Англия с подчертана етническа пъстрота. И накрая отново в Брадфорд.
Властите се стъписаха, защото не бяха виждали такъв изблик на расова омраза след сблъсъците в началото на 80-те години в Лондон, Бирмингам и Ливърпул. Но докато по-рано недоволните бяха от афро-карибски произход, сега на дневен ред са азиатците.
Привличани за работници, но нежелани като безработни
Брадфорд някога е бил център за производство на вълнени дрехи и си е създал традиция да привлича имигранти. Така е било допреди 30-40 години. Основните вълни на имиграцията са от Индия и Пакистан през 50-те и 60-те години - до западането на текстилната индустрия. Сега мнозинството от пришълците и децата им са безработни и се препитават с каквото могат. Напоследък към тях се добавят и преселници от Източна Европа.
За разлика от Лондон и Бирмингам, където също изобилстват цветнокожи, в Брадфорд има ясна доминация на една етническа група, дошла предимно от пакистанската част на щата Кашмир, за който от десетилетия спорят Индия и Пакистан, констатира "Файненшъл таймс". Преселниците спазват обичаите и си търсят съпруги и съпрузи все в родните пакистански села. Получава се така, че деца, родени във Великобритания, могат да стигнат до училищна възраст без въобще да говорят английски език. Просто у дома им се говори само на езика на пакистанските им родители. Освен това младите държат да се определят не като пакистански британци, за каквито се смятат хората от по-старото поколение, а като британски мюсюлмани. Наблягането върху религиозното разделение подчертава, че те се отличават от англичаните не само по цвета на кожата, но и по начина си на мислене.
В центъра на града младежките групи се движат строго разделени - или само от бели, или само от азиатци. Рядко се смесват, както например става в Лондон.
"Това не е американският казан, в който всички се претопяват", казва професорът по социални науки Чарлз Хъсбанд. В града има ясно обособени териториални граници между общностите.
Автосегрегация
"Много пари бяха похарчени за насърчаване на интегрирането на имигрантите, но няма видим ефект", твърди Маргарет Итън, лидерка на консерваторите в съвета на Брадфорд. Според нея азиатците били склонни към "автосегрегация". Съветникът от Лейбъристката партия Мухтар Али, трейдюнионист от пакистански произход, намира думите й за обидни и предизвикателни. Според него причината е липсата на координирано планиране, което изправя азиатците пред серия проблеми - висока безработица, ниски доходи, лоши жилища, мизерна среда.
По традиция азиатците се стремят да бъдат собственици на къщите си и отказват настаняване в социални жилища сред бели. Те се чувстват на сигурно място, когато съседи са им роднини и сънародници и когато джамията е наблизо. Някои училища са почти еднорасови.
Битката стихна, предстои войната
При такава поляризирана етническа среда само трябваше да прескочи искра, за да се получи взрив. Тя дойде от провокация на Националния фронт, който реши да направи поход миналата в събота през азиатските квартали на града. Властите го забраниха, но националистите държаха на своето. Антирасистки организации веднага свикаха контрамитинг и после трябваше само да се гадае кой пръв е отправил расистка ругатня, за да предизвика масовото сбиване.
В схватката между бели и цветнокожи младежи най-много пострадаха полицаите, застанали като буфер - те дадоха 164 ранени, а успяха да арестуват само 55 побойници. Въоръжени с чукове, бейзболни бухалки, камъни и бутилки със запалителна течност, 1000 младежи вилняха 9 часа в събота срещу неделя. Ядрото на бунта бяха 150 активисти, които разбиваха коли, насочваха ги към полицейските кордони и ги подпалваха, за да препречат пътя им като горящи барикади.
На другия ден гледката бе преобърнати и изгорени коли, счупени витрини и прозорци, засипани с боклуци улици, ограбени магазини и опушени сгради.
Полицията си свърши работата - възстанови реда, като раздалечи враждуващите. Но тя няма да реши проблема за съжителството. Етническите анклави в Англия продължават да се разрастват и тяхната експлозия е въпрос само на време. Последните сблъсъци може да са били само предупредителни изстрели за бъдещ, по-сериозен конфликт.
|
|