|
И като че ли новият шеф на Народното събрание Огнян Герджиков и председателят на временната комисия, която ще променя парламентарния правилник - Георги Петканов, ще се озоват в такава ситуация.
Двамата професори юристи сякаш не искат да разберат, че не бива да се разбърква с лека ръка животът на първата държавна институция - парламента.
Странно, но факт - господата Герджиков и Петканов създават впечатление, че двата най-важни въпроси за страната, които трябва да получат тутакси решение, са: "Как да ограничим появата на министри в парламента?" и "Как да напъдим журналистите оттам?"
През последните седмици в. "Сега" нееднократно напомняше на новите управляващи, че е неразумно да се ограничава парламентарният контрол. Но уважаемите професори продължават да твърдят, че ще свият депутатските въпроси към правителството до 2-3 пъти месечно. Ако контролът е 2 пъти месечно, дори и 24 часа да трае, това едва ли е по-добро решение от ежеседмичното препитване на министрите. Защото при разредения контрол се губи актуалността на депутатските питания. Пък да питаш министър за ланския сняг няма смисъл. Не е ли така?
Контролът не бива да се схваща като инквизиция за министрите. Дори и просветният шеф в оставка Димитър Димитров свикна. Контролът не е страшен, особено за министър, който си върши работата. Пък и няма неудобни въпроси, има неудобни отговори.
Странно е, когато уважаван юрист като професор Петканов говори за парламентарния контрол като за "петъчното шоу по БНТ".
Поради схващането, че контролът е предимно шоу, защото депутатите знаят, че ги показват по телевизията, г-н Петканов (преди него същата теза застъпи и председателят на парламента Герджиков) се кани да спре излъчването му по БНТ и БНР. Някой с ВЕФ сигурно им е казал, че има алтернатива - парламентарният канал на къси вълни. Но е ясно, че хората няма да долепят ухо до малкото ВЕФ-ове в държавата, за да слушат как депутатите контролират министрите и премиера.
Контролът е демократичен механизъм, който регулира отношенията между две власти. Като едната е пряко избрана от народа. Парламентарният контрол е и добрата възможност за изява на опозицията в Народното събрание. Ако опозицията пита глупости или се заяжда на дребно, толкова по-зле за нея. Защо това да не става достояние на обществеността на живо?
И не е виновна телевизията за качеството на контрола. Ако г-н Петканов действително е загрижен репликите и дупликите в парламента да бъдат конструктивни, друго трябва да промени.
Трябва да се помисли за по-детайлни критерии за актуален въпрос и депутатско питане. Тогава в парламентарния контрол ще влизат само най-важните проблеми, доловени от чувствителните депутати. И точно това трябва да бъде предавано пряко по БНТ и БНР.
Факт е, че в досегашната практика немалко народни представители занимаваха целия парламент с въпроси от частен характер, които засягат примерно 20 техни избиратели. Тези проблеми естествено трябва да бъдат поставяни, но това може да става на чести срещи между парламентарните групи и министрите.
Т. е. хубаво е проф. Петканов да предложи и други форми за взаимодействие между властите. Защото на властите това им трябва - повече взаимодействие.
В днешните условия на недовършена демокрация е крайно неразумно да се препречва единственият възможен път, по който народът се информира за законодателната дейност. Т. е. медиите.
Доста неприятно съвпадение е, че нито БСП през 1994 г., нито СДС през 1997 г., нито Петканов и Герджиков днес схващат това.
Някой прави мечешка услуга на професорите, като им дава акъл да ограничат присъствието на журналистите в Народното събрание. Вероятно те не знаят, че и сега режимът е ограничен, но това е друг въпрос.
Чу се, че има идея парламентарните комисии да заседават при закрити врати. Много неразумно. В комисиите се обсъждат законопроектите, преди да влязат в пленарна зала. Дискусиите, които се случват там, са изключително полезни като информация. Какъв е пътят на един законопроект? Той обикновено се изготвя в някое министерство от експерти. На раждането на проекта журналистите не присъстват. После той отива в правителството, там пак няма журналисти и съответно не могат да се чуят аргументите за едно или друго решение. Известен е само крайният резултат. Не бива парламентарните комисии да остават затворени. Именно там най-добре се вижда как тече законодателната дейност. Та нали това е основната функция на парламента?
Преди да правят революции, уважаемите професори трябва да си отговорят на въпроса: "Кой смъкна рейтинга на парламентите ни през последните години - журналистите от кулоарите или самите депутати?"
Когато се променя законодателната база, е задължително депутатите да работят без откат, а журналистите да информират обществото бързо и подробно за тези промени. Всъщност за каква откритост, за каква прозрачност, за каква публичност може да се говори, ако медиите бъдат изхвърлени от парламента?