---------

"И викам, абе, Стояне, къде е уставът? Вика, при Пламен Панайотов. Какъв е този човек? Доцент. Имаш ли му телефона? Имам. Я му се обади. Това беше вече 11.15 часа. Обаждам се, казвам му - вие ли сте Пламен. Да. Викам, не се познаваме, така и така, обаче, ако обичате, нали, отворете закона и вижте там какво пише в заключителна разпоредба, нали, че трябва да се прилага Законът за юридическите лица с нестопанска цел. Да. Съгласуван ли е? Не е. Викам, ще останете цяла нощ и ще работите по него, докато съгласувате устава с двата закона. И той каза добре, и седна да работи".

Из интервю на Венцеслав Димитров пред "Свободна Европа", 12 юни 2001 г., в което той предава свой разговор със Стоян Ганев

------------

Казват, че царят бил предпазлив човек. Любезен, вежлив, обича да изслушва всички и да събира чужди мнения, но последното качество, което може да му се припише, е доверчивост. Има един човек обаче, на когото Симеон напълно се е доверил въпреки принципите си. Човек, когото познава отскоро, който никога не е бил отявлен монархист и въобще не е блестял с нищо извън Юридическия факултет на Софийския университет. За няколко седмици Пламен Панайотов се превърна от семпъл доцент-преподавател в една от най-влиятелните и мощни политически фигури в България.

43-годишният Панайотов е слаб мъж, с източен врат, посивяла коса, шаблонна усмивка и още по-шаблонен речник. В биографията му няма нищо скандално, всъщност трудно е да се намери и нещичко пикантно дори. Юристът се оженил за състудентка, тя му родила син, той пък се отдал на академичната си кариера. Житейският път на Панайотов е белязан с целенасоченост и безмерна любов към наказателното право. Колегите му го познават по-скоро като добър преподавател и по-малко като практикуващ адвокат. Няма да намерите вероятно нито един юрист, който да си изкриви душата и да изпусне лоша дума за Панайотов. Той е просто примерен. Когато журналистите надушиха, че е защитник на съпруга на Юлия Берберян по делото за укритите данъци от общинските имоти, юристът истински се притесни от вниманието към него и искрено молеше пишещите да не го питат нищо.

Най-лесно е да се каже, че Панайотов е перфекционист. Възпитаник на немската гимназия, дясната ръка на Симеон II не прави нито една волна крачка и не изпуска нито една думичка просто така. Всичко е премерено. Той не пие, не пуши, играе тенис и вероятно чете Наказателния кодекс преди да заспи. Въобще той изглежда като човек, когото никой не би завел доброволно на финала на световното по футбол, но за когото всеки първо ще се сети, ако има вземане-даване със закона.

Злите езици говорят, че Стоян Ганев запознал колегата си Панайотов с царя и внушил на бившия монарх, че може да разчита на мълчаливия и сериозен юрист. Това са слуховете, вербализирани от ядосаната съпруга на злощастния кандидат-депутат Венци Димитров - Миглена. Тя твърди, че Ганев и Панайотов редели листите на НДСВ и вече създали приятелски кръг в царското движение. После пък се чу, че откак Симеон II поверва на Панайотов, някогашният външен министър изпаднал в изолация и му коствало доста усилия да изчисти името си във "Врана". Вторият човек в йерархията на новата управляваща партия обаче не желае да коментира Ганев.

Най-голямата загадка е защо царят предпочете именно Панайотов за своя дясна ръка.

Панайотов първо се водеше само адвокат на бъдещата партия и беше сред тези, които подготвяха документите за регистрация на движението. Въпреки грандиозния провал при регистрацията и в съда, и в ЦИК, Панайотов е главен секретар на същата партия. Той е и шеф на мнозинството в парламента и главен преговарящ от страна на същото това мнозинство с останалите политически сили. Той ръководи юридическия екип на НДСВ, той направи анализ на изборните резултати. Въобще, едновластието се върна с Новото време, въпросът е кой е носителят на властта.

Овластеният Панайотов има всички заложби и шансове да се превърне в следващия "сив кардинал". Приликите с Христо Бисеров и Катка Михайлова съвсем не свършват с почти неограничените права, които му е възложил царят. Панайотов е виртуоз на формата "нищонеказване с много думи".

Впрочем, той рядко коментира каквото и да било. Ако се наложи, слушателите трябва да се въоръжат с безкрайно търпение, тъй като събеседникът им не е любител на кратките форми и категоричните изказвания.

Отговорите на който и да е журналистически въпрос звучат горе-долу така:

"И не е неестествено в определен момент, когато човек вижда, че бидейки участник само на експертно равнище, не може да допринесе достатъчно, за да нещата се развият в държавата по начин, по който мисли, че би трябвало, затова и хора като мен, пък и някои мои колеги от областта на правото се престрашихме, ако мога така да се изразя, да опитаме вече сами евентуално да поработим и от нас да зависи, от нашата воля, действащото в България законодателство". ("Хоризонт", "Неделя 150", 1 юли 2001 г.)

А сега де!

Въпреки загадъчното му слово, ясно е като бял ден, че Панайотов ще става все по-важна фигура в политиката. По Костовски аскетичен, по Бисеровски загадъчен, по Симеоновски несловоохотлив, това е той - човекът, когото няма да забележите в автобуса. Започва Ерата на Доцента.