|
Близо 350 000 единици законно бойно и ловно оръжие има в населението (дори самите полицейски шефове не знаят точната бройка). Никой не може и да предположи колко е незаконното. Не е ясно защо всички военни и полицаи с над 10 години стаж трябва да имат право да купуват оръжие, защо това право е дадено на бившите хора от МО, МВР, НРС, НСО и за какво по-точно им е то. Никой не може да обясни защо хората на реда трябва да ходят като рамбовци по улиците, когато не са на работа. Няма почти никакъв контрол върху раздаването на пистолети и автоматично оръжие, за взривните материали изобщо да не говорим. Липсва елементарна централизирана система, която във всеки момент, при всеки инцидент да може да посочи - това оръжие е на еди-кое си лице, то е придобито еди-кога си, по еди-какъв си начин, след еди-какви си проверки и тестове...
Няма да мине много време и ще се разплачем като в САЩ от безразборна и смъртоносна стрелба...
------------
Това са част от констатациите и предупрежденията, които "Сега" направи още през лятото на 1999 г. на цяла страница. Припомняме ги не за да се изтъкваме колко прозорливи сме били. Самохвалството е нелепо пред смъртта и черните забрадки на десетки майки и вдовици. Припомняме ги, защото след 2 години и стотици хиляди думи, изречени от висши държавници, политици, чиновници в МВР, нищо не се е променило. След всеки трагичен инцидент те ни заливат с обещания и закани за някакви извънредни мерки - щели да изземат незаконното и да ограничат законното оръжие, щели да затегнат условията, при които се раздават пистолети, щели да правят по-строг подбор на полицаи, тръгвала проверка на охранителни фирми, наказвали или уволнявали някой и друг шеф на служба "Контрол на общоопасните средства". После се оказва, че
това е "навеждане" - докато отминат скандалите и упреците
Същото стана преди десетина дни, когато се струпаха няколко трагични случая - в дискотека "Алиби" бившият служител на НСО и настоящ охранител в частна фирма Александър Стоянов застреля 19-годишния студент Петър Маринов, полицай в Кюстендил застреля посетител в бар, друг полицай застреля приятелката си в Пловдив... Всеки ден в сводките на МВР има съобщения за хора, които са убили или са се самоубили със законно или с незаконно пушкала, но заради шума в медиите изведнъж директорът на националната полиция ген. Васил Василев се сети да призове за спешни промени в Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Нищо, че този закон е сравнително нов - от 1998 г., а правилникът за приложението му е от септември 1999 г. Нищо, че и двата документа бяха приети с експертната помощ на същата тази национална полиция. Нищо, че по този закон и правилник именно шефовете на ДНСП раздават оръжие, те трябва да контролират целия процес по притежаването, носенето и съхраняването му. По-важното е, че пак не се разбра какво точно пречи на полицейските началници, какво точно трябва да се промени и дали в МВР някой вече пише законопроект, който ще предложи на следващото правителство. По-вероятното обаче е нещата пак да са отложени, защото шумът позаглъхна.
Както бяха отложени след убийството на 16-годишната Елеонора в началото на тази година. И тогава, и преди десетина дни вътрешният министър Емануил Йорданов се кълнеше, че винаги е бил за ограничаване на оръжието. Но какво направи през тази година и половина, докато беше шеф на МВР? Нали сам си призна даже, че няма добра централизирана система, в която ясно да пише кой и какво оръжие притежава, както и защо по-точно му е то.
Шефът на Института по психология на МВР доц. Бойко Ганчевски пък директно обвини Йорданов, че "благодарение на него и на издадена от него преди 2 месеца наредба оръжие попада и ще попада в ръцете на хора, които не са годни да го носят". Министърът позволил "частни агенции и психиатрични заведения", различни от института, да издават бележки за психическа годност на носещите оръжие. Ганчевски сигурно е прав да оспорва фриволното решение на началника си. Но пък и ние не трябва да забравяме, че убийците са минали не през частниците, а именно през ръководената от доцента меверейска структура.
Впрочем той направи и други
разкрития, от които личи, че черните серии ще продължат
"Проблемът е там, че ако вие искате оръжие за самоохрана, началникът на районното управление преценява дали вие трябва да отидете да ви изследваме за психологическа съвместимост за носене на оръжие или не. А началникът, както знаете, не е психолог. А даже и да е психолог, той няма необходимия инструмент, с който да прецени дали на това лице да се даде оръжие или не. Именно така попадат в листите на носещите огнестрелно оръжие законно редица известни и от пресата лица, престъпници, свързани с организираната престъпност, с тъмния бизнес и т. н.", каза шефът на Института по психология. Какво излиза? Че законно оръжие се дава на престъпници, при това от организирани бандитски групировки, не от кого да е, а от самата полиция. Ей това ако не е абсурд, здраве му кажи.
Въпросът обаче пак е същият: някой прави ли нещо, за да ликвидира този абсурд?
Или другият, който си личи дори само от бегъл преглед на действащото законодателство - че
твърде много хора при напълно неясни критерии имат право да носят оръжие
Ако са по-малко аргументите "против" това право да имат полицаите, военните, следователите, прокурорите и съдиите, то е неясно защо оръжие трябва да имат например полските пазачи, горската стража, лесовъдите, митничарите, служителите на Дирекцията за строителен контрол, на контролно-техническите инспекции на агроминистерството, на Държавната автомобилна инспекция или на държавната железопътна инспекция. Какво налага всичките тези хора да са нонстоп въоръжени? Хайде, полицаите били длъжни да предотвратят престъпление даже когато не са на работа. А военните може би всеки момент чакат да започне война. Ами другите?
За тях не се говори вероятно защото още не са се забъркали в шумно престъпление. (Един прокурор преди време размаха пистолет на столичен таксиметров шофьор, ама не успя да го гръмне все пак.) Но трябва ли да се чака убийство, за да се поправи калпавият закон? Или да се започнат проверки, както се закани ген. Василев на охранителните фирми заради гарда, който гръмна студента.
Впрочем покрай тази закана шефовете на частните компании изпищяха и се разбра, че в някои има ред - служителите им са длъжни да си предават оръжието, когато не са работа, а не да се разкарват като рамбовци по улиците. При други няма ред, но кой знае как, това е убегнало от вниманието на контролиращите ги полицаи. Нищо чудно и пак да убегне, даже да бъде направена масирана проверка. Тук не става въпрос за отделния контрольор, "убеден" да си затвори очите със съответната сума. А за
цялостния интерес на системата, печелеща от таксите,
които плащат охранителните фирми за лицензиране, прелицензиране, проверки, тестове, курсове и т. н. Сметката е проста - колкото повече са въоръжените фирми и институции, толкова повече пари капят.
От всичко това изводът е прост - трябва да се ограничи достъпът до оръжието, като се предвидят строги критерии за нуждата от него. И ясно да се регламентира кой и кога има право да го използва. За служителите на МВР и МО например трябва да има драстични наказания, ако се изкушат да си пострелят на Нова година, на сватба или на рожден ден. Политиците и висшите държавни служители пък могат да покажат кураж пред обществото, като си забранят да носят оръжие.
В промяната на закона е нужно да се запише и че ще има задължителна пререгистрация на цялото досега раздадено оръжие. Може да се даде срок незаконното оръжие и взривните вещества да бъдат доброволно предадени или оставени на определени места, след което да се наложат драстични наказания - включително до 20 години затвор, за лицата, у които такива бъдат намерени.
Парламентът трябва да запише и краен (скорошен) срок, в който МВР е длъжно да направи централизираната система, за да знае ясно и точно във всеки един момент кое оръжие къде се намира.
Всички тези неща са писани и говорени хиляди пъти през последните години. Бяха повторени и преди седмица, но е почти сигурно, че при правителство в оставка никой тепърва не се е заел с тях. Значи топката е у царското движение, което на 17 юни получи властта. Добре ще е юристите в него тутакси да седнат да пишат проектозакон, защото би трябвало да са наясно - престъпността е един от основните проблеми на българите.
Ако не го направят, не само ще загубят спечеленото доверие, но също като своите предшественици ще си навлекат подозренията, че освен некомпетентни са и подкупни - услужват на търговците, за които е изгодно пазарът на оръжие в България да цъфти.
Нормотворчество--------------
Българските закони, посветени на оръжието, изобилстват от цветисти текстове. Например "взривните вещества са такива химически съединения или смеси от съединения, които при определени условия са способни на бързо саморазпространяващо се химическо превръщане с отделяне на голямо количество топлина и с високо налягане на газообразни продукти с разрушително или метателно действие". "Огнестрелни оръжия са технически уреди, които чрез използване на енергия на взривни вещества могат да изхвърлят твърди предмети, причиняващи механично поразяване на целта". Боеприпасите са "съвкупност от взривни вещества и други елементи, както и твърди предмети, които самостоятелно или изхвърлени от оръжие или друго техническо устройство имат разрушително, запалително, отровно, разяждащо, задушливо, упойващо, сълзотворно и друго увреждащо действие или светлинен или звуков ефект". Оръжията за самоотбрана са "пистолети, револвери и гладкоцевни пушки". Оръжията за спортни цели освен тях включват и "нарезни пушки". А всичките те плюс автоматично оръжие се включват в оръжието за "културни цели, използвани за филмови и телевизионни продукции, театрални спектакли, колекциониране и други културни прояви".
Кому са нужни тези неясни, префърцунени и направо смешни текстове от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите? На полицията, на този, който носи оръжие, на правосъдието, на поредния застрелян невинен гражданин или може би на неговите близки?
---------------
Плачевният опит на САЩ
Цели 3 години вече бившият американски президент Бил Клинтън се опитваше безуспешно да въведе разрешителен режим за автоматичното оръжие. Той записа това като отделна точка в специалната си програма за борба с престъпността. Не успя да я осъществи, но прокара закон, предвиждащ по-строги присъди за престъпления, извършени с употреба на огнестрелно оръжие. Съгласно този закон заплахата с огнестрелно оръжие и дори само демонстрирането му при извършване на престъпление автоматично прибавя към присъдата на обвиняемия 7 години затвор, а стрелбата води до допълнителни 10 години лишаване от свобода.
Освен това Клинтън забрани импорта на 58 вида нападателни оръжия, след които автоматите "Калашников" и "Узи". В САЩ не могат да се внасят нападателните оръжия от военен тип, най-вече автоматични и полуавтоматични пушки, автомати и пистолети, чиито пълнители побират повече от 10 патрона.
Забраната дойде след трагедията в арканзаското градче Джонсбъро, където две момчета - на 11 и 13 години, застреляха четирима свои съученици и една учителка. Година по-късно стана ясно, че ограничителните мерки не са довели до нищо - пак момче застреля няколко свои съученици, а брокер уби 12 човека. Само ден след като 37-годишният Бъфърд О'Нийл Фъроу откри безразборна стрелба в еврейския център в Лос Анжелис, министърът на правосъдието Джанет Рино призова Конгреса сериозно да обмисли по-строги закони за притежаването на оръжие, включително въвеждането на задължително издаване на разрешително за всяко оръжие. Клинтън я подкрепи, но така или иначе инициативата бе блокирана от силното лоби на американските оръжейни фирми.
Ако у нас не бъде ограничен достъпът до оръжие, може бързо да настигнем САЩ. Вече имаме правешките ученици-убийци, които разстрелваха хладнокръвно сарафи, кървавата драма край Военна академия, когато бяха застреляни четирима войници, или пък трагедията в пловдивското село, където мъж застреля жена си и половината й род...