-------------------

Идеята за раздаване на нисколихвени и безлихвени заеми, лансирана от Симеон Сакскобургготски, бе една от най-охулваните от политическите опоненти на НДСВ по време на предизборната кампания. Веднага тръгнаха сметки колко са хората в България, колко кредити ще се изтеглят и кога точно ще свършат парите.

Шефът на ДСК Спас Димитров се включи в негативната кампания на ОДС и разясни колко бързо ще се източи касата, ако тя не получава лихвите по кредитите. "Опитът да се акцентира върху безлихвени и нисколихвени кредити, несъобразени с пазарните условия, е не само удар върху обществото, но определено връща държавата с години назад, това го нямаше и при комунизма!", заяви тогава Димитров.

Шефът на икономическия екип на НДСВ Николай Василев, спряган за бъдещ министър на икономиката, определи като несериозни подобни сметки. "Няма да има реки от безлихвени кредити. Ще се отпускат малки специализирани и точно прицелени кредити", заяви Василев в интервю за "Сега". Идеята е вместо да се плащат социални помощи в районите с висока безработица, държавата да насърчава предприемачи, които разкриват работни места. "Това ще бъде съчетано с желязна финансова дисциплина", категоричен бе Василев.

Основното неразбиране в случая е, че НДСВ има намерение и желание чрез кредитиране да стимулира развитието на икономиката, а не да раздава безлихвени потребителски кредити. Популистка и нелепа бе акцията на Съюза на младите социалисти, които отидоха веднага след изборите да си искат кредитите по 5000 лв. от офиса на движението. Желанието да се изопачи една разумна идея, която може да заработи безпроблемно, е достойно за съжаление.

В документа "Великден за България", върху който стъпи икономическият екип на НДСВ при писането на предизборната програма, се предвижда отпускането на субсидирани нисколихвени жилищни кредити за млади семейства с деца за срок от 20-35 г. Движението се ангажира да стимулира кредитирането на български фирми и най-вече на малкия и средния бизнес.

Според авторите на програмата трябва да се помисли за разумно намаляване на рестрикциите върху банките. У екипа съществува намерение да се създаде Кредитна агенция, която да защитава интересите на кредитните институции и да съхранявана информация за кредитополучателите. Движението смята да стимулира развитието на нови финансови инструменти освен традиционните депозити и кредити. Един от начините за финансиране на фирмите ще бъде капиталовият пазар, чието развитие е една от приоритетните цели на движението. Ще се стимулира конкуренцията между различните форми на финансиране. Предвижда се да бъде изработен и приет специален закон за рисковото инвестиране.

--------------------------------





КАРЕ



Лихвите и гаранциите могат да откажат и най-предприемчивите



Десетки са програмите, по които държавни институции, търговски банки и международни финансови институции (често в пряко взаимодействие помежду си), предлагат в момента кредити за дребния бизнес. Описанието само на част от различните казуси и на условията, на които трябва да отговорят евентуалните предприемачи, са в обем на книга със стандартен формат от около 300 страници.

Драмата в масовия случай е, че лихвите са доста високи - тръгват от 12 и стигат до 16-17 % на годишна база.

Бизнеспроектът на всеки кандидат за кредит трябва да бъде обезпечен и със свои средства. Минимумът тук е 25%, но обикновено се движи в рамките на 30-50%. Дори по широко рекламираната програма САПАРД (която се финансира от предприсъединителните фондове на ЕС) субсидията е 50% от стойността на инвестициите и се изплаща едва след като бъдат доказани направените разходи - тоест бизнесменът трябва на практика да разполага предварително със сумата за своя проект.

Размерът на обезпеченията също варира в зависимост от банката или институцията, от която се иска кредит. Най-често обаче обезпечението трябва да превишава с 45 до 75% размера на исканата сума. По принцип за залог се приемат банкови гаранции, блокирани парични депозити, държавни ценни книжа, дълготрайни материални активи, ипотеки върху недвижимо имущество. Оценката на имуществото обаче по правило не превишава 60-70% от реалната му пазарна стойност.

За залог може да се използват и стоково-материални ценности, машини и съоръжения, но това важи най-вече за клиенти на банките с доказана платежоспособност и установени пазарни позиции.

Възможно е да се заложи и движимо имущество, стоки на склад и т.н., но тогава обезпечението е поне 60% над размера на искания кредит. Допълнително натоварване за кредитоискателя е условието имуществото да е застраховано напълно за всички застрахователни рискове.

Като се тегли чертата, на практика се оказва, че човек, който в момента се опитва да стартира собствен бизнес с кредит, трябва да разполага с налична сума в размер поне на самия кредит, а понякога и повече.

Това е истинската драма на родния бизнес и точно това би могло да се промени с предлаганата от НДСВ система за безлихвено кредитиране.

---------------------------------------------



"Как да се отпуши кредитирането? Ако можех да дам точен и еднозначен отговор, щяха да ме направят банкер на годината". Това каза столичен банкер, пожелал анонимност. Преди години българските банкери говореха много и раздаваха пари лесно и щедро, често по заръка на държавата. После банките навлязоха в това, което МВФ нарича системна криза, 16 бяха затворени, а почти всички останали бяха продадени. Днес техните служители избягват не само да дават пари, но и да говорят, защото така изискват западните стандарти на техните нови работодатели.

Близо 80% от активите на банковия ни сектор са в чужди и частни ръце. Те работят по правила, отдавна проиграни в западния свят. Но дори и да не са андрешковски, навиците на родния кредитополучател са далеч от действащите в цивилизования свят.

Три са нещата, които спират банките да кредитират, обобщава Красен Станчев, директор на Института по пазарна икономика - счетоводните отчети, които не отразяват реалното състояние на фирмите, неспособността на фирмите да правят сметки за съотношението между ползата от даден проект и разходите по неговото осъществяване и прекалено голямата популация на еднолични търговци.

Въпреки това



кредитирането, макар и мъчително, расте



За една година кредитите за домакинства са се увеличили нетно със 100 млн. лв. Кредитите за частни предприятия са нараснали със 700 млн. лв. С толкова са се увеличили и кредитите за нефинансови институции. Банка ДСК, която е почти монополист в раздаването на потребителски заеми, е увеличила кредитния си портфейл със 100 млн. лв. от миналия юни.

Ясно е, че това увеличение не стига, за да тръгне икономиката. Впрочем целият народ е на същото мнение, след като на изборите заложи на движението, което, освен нов морал, обеща и повече евтини кредити за бизнеса.

Банките обаче са скептични.



Безлихвени заеми, както и безплатни обеди, няма,



категорични са от гилдията. Така поне стоят нещата с големите заеми за едрите фирми. Лихвата е голямата болка на българския кредитополучател. Банките обаче смятат, че тя отразява точната цена на риска и на ресурса, който отпускат.

Те цитират златното банково правило, което важи в цял свят - срокът и размерите на кредитите трябва да са равни на срока и размерите на депозитите. Преобладаващата част от депозитите в българските банки са до една година, сочи статистиката на БНБ. От депозити във валута за 4.3 млрд. лева само 249 млн. са на влог с падеж над 12 месеца. Това е по-малко от 6%. При левовите депозити ситуацията е същата - от 3.27 млрд. лева на влог, 42 млн. са доверени на банката за повече от година. Ако следват логиката на депозитите и златното правило, банките трябва да отпускат кредити за по три месеца. Бизнес за толкова време не може да стартира, още по-малко да почне да плаща дивиденти.

"Ако имаш основно едномесечни депозити, давайки дълги кредити, ти рискуваш. За да компенсираш риска, слагаш по-висока лихва," споделя банкер от една от банките с доста мащабен кредитен портфейл.

Номиналната лихва по депозитите е средно 3%, по краткосрочните кредити - 12%. Разликата плаща риска от лош кредит. От друга страна, тази разлика обезпечава банката и срещу инфлацията.

Митът за скъпите кредити се пука като балон, като се сметне ефектът на инфлацията. Вярно, че в Европа такива високи лихви няма, но там инфлацията е под 5%. Миналата година инфлацията у нас беше 11.4%. При това положение



реалната лихва по депозитите е минус 7.52%,



т.е. всеки държател на влог е изгубил над 7 лв. от 100. Банките все пак не са изгубили - от всеки 100 лева кредит те са спечелили реално 68 стотинки.

Ако се добави и постоянно надигащата се заплаха от излизане от валутния борд, рискът става още по-голям.

Така както вложителите нямат доверие в банките и им поверяват парите си за кратко време, така и банките нямат доверие в своите клиенти. Те предпочитат, вместо да печелят от кредитите, да влагат парите си, макар и при ниска доходност, в чужди и дори български държавни ценни книжа. "Те носят по-малък риск", твърдят банкери.

По оценки на експерти на НДСВ, цитирани от настоящия депутат Николай Василев, българските пари зад граница са около 4 милиарда лева. В края на 2000 г. премиерът в оставка Иван Костов споменаваше доста близко число - около 1,5 милиарда долара. Само за деветте месеца на миналата година родните банки бяха изнесли навън около 600 милиона долара.

Тенденцията може да се обърне само при трайно положително развитие в страната ни. Колкото повече намалява политическият и икономическият риск у нас, толкова повече и по-евтини ще стават кредитите, единодушни са и банкери, и икономисти.

Наред с това макроикономическо условие, няколко дребни на вид камъчета обръщат каруцата на кредитирането. Те обаче могат да бъдат бързо и лесно поправени и странното е, че досега това не е сторено.



Банкер, раздал кредити без обезпечение, може да влезе директно в затвора,



гласи Наказателният кодекс. Това го няма другаде по света, възмущават се банкерите.

При сегашния Гражданско-процесуален кодекс нередовният длъжник диктува процеса. Тази част на кодекса е от 1952 г. и не е променяна. Тя обезсмисля дори и най-големите свръхобезпечения, защото събирането им може да се точи години и дори безкрай, казва Диана Андонова от Асоциацията на търговските банки. Проектът за промяна отлежа известно време без успех в предишния парламент. "Не знам кой има интерес да го бави. Ако имаш добър адвокат, той може дори да обяви за недействителен кредитния договор," казва друг банкер.

Тази недомислица от ГПК може лесно да се изчисти, смята Красен Станчев. Според него по-трудно ще е да се реши проблемът с броя на съдия-изпълнителите, които се назначават на глава от населението, а не по обем работа. Така в София и Варна не им стига капацитет. А в тези градове има най-много работа.

От страна на длъжника обаче идват като че ли доста по-сериозни проблеми. Повечето фирми използват изкривено счетоводство, което крие реалното им финансово състояние, за да не плащат данъци. Това донякъде ще се промени с приемането на международните счетоводни правила и с намаляването на данъците. И двете са част от икономическата програма на Националното движение Симеон Втори.

Доста по-трудно обаче българските бизнесмени ще се научат да правят онези сметки, които могат да докажат на банката, че след 3 или 5 години ще продават продукцията си и ще печелят независимо от цените и доходите. Т.е. че разходите ще са оправдани. Такива курсове дори не се провеждат в университетите, казва Красен Станчев.

Банкерите са още по-директни. Най-големият проблем е с реализацията на продукцията на пазара. "Най-трудно е да ме убедят, че след като направят мандра и произведат кашкавал, ще го продадат", казва Кирил Григоров, шеф на Насърчителната банка.

И икономисти, и банкери се притесняват от прекаленото изобилие на еднолични търговци. Ако с тях нещо се случи, банката пие студена вода. "Множеството атомизирани икономически агенти не са добър риск за банките", твърди банкер. Банките предпочитат инкорпорирани клиенти, т.е. акционерно дружество, което е отговорно да си върне кредита независимо каква е съдбата на отделните акционери.

Какво става с малките фирми при това положение?



Държавата трябва да ги понахрани, докато укрепнат



и станат клиенти на търговските банки.

Съвсем наскоро един от директорите в Световната банка напомни стар проект на институцията, който сега става особено актуален. Банката е готова да даде на правителството до 50 млн. долара. Това е заем, който държавата ще връща, но ако реши, част от него може да раздаде като микрокредити или помощи. Помощите могат да стигат дори 100 000 евро, но тези пари са за общините, които ще ги харчат за инфраструктурни проекти. Правителството обаче може да раздаде и микрокредити при ниска лихва за стартиране на малък бизнес. Андрю Воркинк посочи суми от порядъка на 500 долара, но те могат да бъдат значително увеличени.

По-евтини заеми са в състояние да раздават и банки като Насърчителната и други, които ползват кредитни линии от чужбина, гарантирани от държавата.

Насърчителната банка е раздала вече половината от 10-те милиона евро кредитна линия от Европейската инвестиционна банка. Средните заеми за стартиране на бизнес са 100 000 лв. Раздават се и микрокредити от порядъка на 8000 лв., но те стигат най-много за някой ремонт.

Максималният кредит, който отпуска Насърчителната банка, е 1 млн. лв. За по-големи суми е нужна стабилна търговска банка.

Освен Насърчителната банка, подобна дейност има и Агенцията за малки и средни предприятия, Юнионбанк и Евробанк раздават микрокредити, отпуснати по програма на ЕБВР. Неясно защо обаче този бизнес беше далеч от приоритетите на предишния кабинет. Правителството на Костов залагаше предимно на едрия бизнес, макар че в българските условия той не може да се зароди по естествен път.

Това, което наследниците на досегашния премиер могат да направят, е да посочат приоритетни области и да започнат да



кредитират създаването на малки конкурентноспособни фирми



в тях.

Това се опитва да направи новата програма за повишаване на конкурентността на Насърчителната банка. "Целта е да финансираме купуване на нова съвременна техника, защото с остаряла техника и на българския пазар трудно се печели", обясни Григоров.

За по-дребно кредитиране е крайно време да стартират и взаимно-спомагателните каси. Неизвестно защо те чакат постановление на Министерския съвет.

Задача на банките пък ще бъде да намират ресурс за по-дългосрочно финансиране. Един от тях са ипотечните облигации - те са поне за три години и дават възможност да се увеличат и сроковете на кредитите.

Дори всички тези проблеми да се изкусурят, кредитирането ще умре, ако българинът тръгне към него с презумпцията, че няма да си връща заемите. Времето на Андрешко и на кредитните милионери отмина. Ако пък се върне, то ще удари по целия народ и задължително ще тресне като бумеранг и виновните.