|
прокурорското постановление за полицейско съдействие
за опразване на въпросната стая.
Случайният посетител в палатата в понеделник би се зачудил дали тежките мебели и стотиците папки, които се влачат по коридорите под строгия поглед на десетина униформени полицаи, са декор от поредния филм, който се снима в сградата. Приличаше на истинска суперпродукция, само дето звездите не бяха холивудски, а български Съд и българска Прокуратура. Филмът пък беше някаква черна комедия.
Не е ли жалко тези две институции, които според буквата на закона, са от една и съща страна в борбата с престъпността, да си общуват чрез полиция, постановления и заплахи? Жалко и срамно е. Още повече че кабинетите на главния прокурор Никола Филчев и на шефа на Върховния касационен съд Иван Григоров, който е натоварен да стопанисва палатата, са разделени от едни стълби. Кое пречи на двамата големи в съдебната власт да седнат на една маса и да се разберат веднъж завинаги за Съдебната палата? Какво значение има кой на кой етаж работи? Не е ли по-важно работата да върви, престъпленията да се разкриват и разследват бързо, а извършителите да бъдат наказвани?
Това съдебна система ли е или детска градина?
Вярно е, че Съдебната палата се ремонтира трудно, защото дейността в нея не тряба да спира независимо от реконструкциите. Но пък и постоянните прокурорски оплаквания за това колко скъпи сифони купува Григоров, как кабинетите им си стоят неремонтирани, мазилката от таваните им пада, а паркетът е като развълнувано море, вече стават досадни. Също както и редовните обяснения на Григоров, че прокурорите пречат да се ремонтират собствените им кабинети.
А и цялата дискусия около палатата, която е основно занимание и забавление на членовете на Висшия съдебен съвет всяка сряда, вече докосва прагът на търпимост. За ремонта й дори бе образувано дело за длъжностни престъпления и безстопанственост. Засега разследването е срещу неизвестен извършител. Но нищо чудно скоро прокуратурата да го реши, че този извършител е известен и това е Иван Григоров, например. Така картината ще стане още по-ведра...
Сега
остава само да се надяваме,
че съдът в стая 20а е бил основната пречка прокуратурата да си върши работата. И след като стаята е вече на нейно разположение, най-сетне нещата в обвинението ще се избистрят и потръгнат. А страните по гражданските дела трябва усилено да стискат палци в понеделнишката суматоха да не е изчезнала безследно някоя важна папка. Защото това, което не е в кориците на делото, не съществува нито за съда, нито за прокуратурата.
Вече и малките деца в България разбраха, че по върховете на съдебната власт е доста студено и ветровито. Лошото е, че вятърът все по-силно се усеща и от редовите магистрати. И от гражданите. Сега например Софийският окръжен съд няма да може да изготвя справки по граждански дела поне два дни. А това може да зесегне всеки, който за лош късмет има вземане-даване със системата. И вече изобщо няма да му прилича просто на забавно зрелище.
На фона на това някак си бледнее
говоренето на правосъдния министър Антон Станков, че има всички шансове съдебната реформа да е приключила до септември, когато Европейската комисия ще прати експерти да установят дали всичко тук е наред. Не веднъж ни бе дадено да разберем, че точно съдебната система може да се окаже камъкът, който ще обърне колата по европътя. Какво ти приключване на реформата, когато главните герои, тези, които ще носят най-голяма отговорност за осъществяването й, все още са във фазата "на ти куклите, дай си ми парцалките". И все по-усилено режат клона, на който седят.
