Преди девети в кината "Феникс" и "Пачев" имаше евтини дневни прожекции и те бяха претъпкани от правостоящи, когато даваха "Знакът на Зоро". На предните редове бяха ваксаджийчетата с четки и съндъчета. Те барабаняха с четките по сандъчетата и крещяха "Давай, Зоро!" преди шпагата (дали не беше камшикът?) на Зоро да изсвисти, оставяйки кърваво "Z" върху ниското чело на Лошия. А когато Лошия, аха-аха да издебне Зоро в гръб, те крещяха "Паи се, Зоро! Зад теб е!" и замеряха екрана с картофи, целейки Лошия.

Ваксаджийчетата - предтечи на интерактивната мултимедия - не бяха нахални като сегашните деца пред светофарите. Езикът им беше значително по-изискан от езика на някои в електронния форум. Между нас и тях я нямаше сегашната пропаст между детето в елитен пансион и хлапето под светофара. Сега няма ваксаджийчета. Защо ли?

По-възрастните киномани ни обясняваха, че на испански "Ел Соро" значело "Лисугерът", че за мексиканците звукът "з" не съществува. Много важно. За нас той си беше Зоро. Давай Зоро!

После и аз нагазих във филмовия превод. Обяснявах: "Good riddance" не е "добра езда". "Clean shaven" не е "гладко избръснат", ами човек без брада и мустаци. Песните "I Got a Kick out of You" и "Hold the Line" не са "получих ритник от теб" и "дръж въжето", а ти ме вдъхновяваш и не ми затваряй телефона. "Fiat Lux" не е "луксозен фиат", ами да бъде светлина. Няма "Светият Граал", има "Свещенияг Граал"!

Онзи ден включих телевизора и, когато навлекът си отиде, актрисата въздъхна облекчено: "Добра езда!" Всуе съм обяснявал, значи. Сега подполни издатели ми крадат преводите. Много важно. Нека още някой ги прочете. И навремето не печелех от тях, щото до 8 пъти плащах за препис - почти колкото хонорара, - но пък си струваше да си пишеш с Хемингуей кое как да преведеш.

Веднъж ваксаджийчетата ни купиха билети, понеже ние нямахме пари, а те имаха, понеже бяха streetwise и продаваха вестници - "Зора", "Заря" "Утро". Сега има "Пари", "Кеш", "Капитал", "Банкер", "Богатство". Освен "Moneyline" не се сещам за тъй алчно звучащи чуждоземни заглавия. Нашите са добри. Обясняват ни какво следва от приобщаването ни към ЕС, че да знаем за какво гласуваме, ако има референдум.

Швейцарците правели референдум на мегдана дали да построят ски-лифт. Да - отговаряли тези със семейни хотелчета. Не - възразявали другите, дето кравите им пасели по ливадите, през които щял да мине лифтът. Всекиму било ясно за какво става дума. Но големите въпроси не се решават с референдум (обединяването на двете Германии, разпадането на СССР, повеждането на войни). Представяте ли си как щяхме да гласуваме, ако през 1990 ни бяха питали: Искате ли имащите политическа власт да я трансформират в икономическа?

В бъдещите парламентарни избори ще участват малко от младите българи, които и без това са малко. Какво излиза? Grey Power? Старците ще решават за едно бъдеще, в което те - с извинение - няма да присъстват. Разните там политолози ни казват, че политиката е за бъдещето на общото ни дело. Следователно, аморално е старите като мен да гласуват, да участват в политиката (изключения като канцлера Аденауер винаги ще има).

Възрастовият ценз ми се струва поне толкова основателен, колкото имуществения и образователния. Защо гласът на този, който си плаща данъците, ще тежи колкото гласа на онзи, който не си плаща тока и гласува срещу тройка кебапчета? Справедлива ли е демокрацията (един човек, един глас)? Ако вие сте млад/а и образован/а и можете да гласувате по Интернет, как така вашият глас (за или против влизането ни в ЕС) ще тежи колкото гласа на онзи, дето се обърква, ако бюлетината не е цветна. Робер Шуман не е знаел какво ще стане с Европа, пък той ще знае.

Вчера видях искрица от разума, който би могъл, но няма да победи демократичното оглупяване. Това беше пилотното електронно гласуване за младежи на http://www.izbori2005 org. За емигриралите то ще се повтори през април. Едно електронно гласуване би елиминирало голяма част от електората на БСП (старците) и още по-голяма от този на ДПС (слабограмотните).

Но, засега, демократичното право да се изказваш по това, което не разбираш, се оспорва само в електронния форум. Той е литературен салон; в него споменават Орхан Памук и "Partizan Review". Като чу за "Партизански преглед", един се натресе неканен на нашата маса в клуба на ул. "Солунска" и опростачи разговора. Върви му обяснявай, че "Partizan Review" отпечата първото есе на Оруел, даде път на Маламъд и Белоу, че в него пишеха Сартр, Камю и Джоис.

За масата на форумците bot помага, макар че за наглеца електронни филтри няма открити, няма открити...И тогава изсвистява виртуална шпага (или камшик беше?) и на ниското чело цъфва знакът на Зоро.