|
Две партии у нас имаха претенцията да представляват младите българи - "Гергьовден" и Новото време. След куп непоследователни и трудно разбираеми действия и двете заприличаха на старите партии, за които иначе говорят с отвращение. Нещо повече - "Гергьовден" стана младежка организация на СДС. Новото време пък се натиска да стане комсомол на НДСВ. Вече е ясно, че т.нар. "поколенчески вот" на родените през 60-те и 70-те години на миналия век, няма да се състои и те ще остане без свой истински представител и на тези избори. Защото дори гергьовците и "таралежите" да влязат в парламента,
те отдавна не са това, което бяха
Това призна донякъде и самият лидер на "Гергьовден" Любен Дилов-син в приветствието си към учредителния конгрес на нововремци. Приветствам "Новото време" по дългия и напълно погрешен път, по който върви и Движение "Гергьовден" - от движение, от група за натиск, от кръг от приятели и съмишленици, днес се превръщате в партия, в част от обществото, обясни тогава Дилов. Не партизирането на движенията обаче са големия проблем. А това, че младите ни политици все повече заприличват на старите. Самият факт, че за поколенческия вот на младите се борят две партии със сходни идеологии за пореден път доказва тъжното прозрение на Гоце Делчев - в България колкото капи, толкова и капитани.
Началото бе поставено от "Гергьовден" и бе повече от обещаващо. Тази партия се създаде през бурната зима на 1996-1997 г. Нейните лидери бяха предостатъчно известни покрай легендарното предаване "Ку-ку" и неговите производни. Постепенно "Гергьовден" набра изключителна популярност. Първо, защото едва ли някои друг в България владее по-добре занаята да станеш известен от Дилов-син и компания. Не по-маловажна причина обаче бяха и
изключително смислените и атрактивни послания
на гергьовци. Те призоваваха да се отърсим от антагонизма - комунизъм-антикомунизъм, защото той не решава нито един от важните проблеми на България. Заявиха, че хората се делят на три - част от проблема, част от решението и част от пейзажа, и че те ще защитават интересите на втората група. Неоценима услуга на "Гергьовден" оказа самозабравилото се в един момент правителство на СДС. Сините решиха, че най-големият им враг е предаването "Каналето" и наследникът му "Хъшове", с което изградиха почти митичен ореол на гергьовци. Движението за пръв път въведе у нас по US-тертип практиката на публичното фондонабиране на пари за изборите.
Така почвата стана изключително благоприятна и по всичко личеше, че през 2001 г. гергьовци ще имат своя група в парламента. Тогава обаче се появи царя, който им измъкна под носа негативния вот срещу СДС и БСП. По-големият проблем обаче се оказа факта, че "Гергьовден" не реагира на удара по най-правилния начин. Движението направи коалиция с ВМРО, с което нищо не спечели. Напротив, лидерите му доста позагубиха от имиджа си. Това бе и първата стъпка към обезличаването.
Втората бе коалицията с БЗНС-НС и ДП, с която "Гергьовден" се яви на последните местни избори през 2003 г. "Дядо, баба и внуче" се представиха прилично на вота, но
"Гергьовден" не успя да се опази името си
от скандалите в общината. Така лека-полека се стигна до коалицията със СДС, в която, по думите на Дилов-син, "Гергьовден" се включи с радост. Тъжната истина е, че "Гергьовден" все повече се превръща в част от пейзажа и все по-малко в част от решението.
Симеон се оказа душманин за "Гергьовден", но пък стана трамплин към парламента за Новото време. Емил Кошлуков, Мирослав Севлиевски и т.н. едва ли щяха да търкат депутатски банки, ако не бяха яхнали царската вълна. Нововремци, също като "Гергьовден", изглеждаха млади, симпатични, интелигентни... Известно време именно те бяха фреш-мейкъра, който освежаваше дедовата партия с добри идеи. Новото време подготви избирателен кодекс, който предвиждаше половината депутати да се избират мажоритарно, внесе поправки в закона за референдумите, които даваха повече права на гражданите да свикват допитвания. Те бяха основният двигател на закона за партиите, който трябваше да изчисти политическия ни живот от паразити.
Нововремци тръгнаха по правилен път, като се отделиха от НДСВ и
обявиха, че тези закони са тяхната кауза,
за която те ще се борят. И заявиха, че ще крепят правителството до край, защото само в този парламент има исторически шанс законите им да се приемат.
Няколко месеца преди края на мандата е ясно, че кодекс няма да има. Май натам отиват нещата и с референдумите. А законът за партиите, меко казано, не успя да изпълни първоначалния си замисъл. Най-големият успех на Новото време се оказа министерското кресло за Мирослав Севлиевски.
Факт е, че новоремци не се бориха достатъчно твърдо за своята кауза. Повече от година парламентарното мнозинство зависи от тях и те имаха предостатъчно възможности да изпълнят поне част от заявленията си. В Новото време обаче често пъти предпочитаха да влагат повече пара в свирката.
Типичен пример за това бе поведението на таралежите в скандала с чиновническите жилища. Тогава Кошлуков привика в комисията по гражданско общество, на която е председател, министър Димитър Калчев и неколцина зам.-министри, да дават обяснения. От въпросите, които им задаваше обаче си личеше, че той очевидно не е наясно с проблема. Пропуск, който можеше да му бъде запълнен, ако беше прочел който и да е вестник.
Нововремци го докараха до там, че
да се молят Богу горещо НДСВ да ги приеме в своите листи
И се наредиха до гергьовци в неуспешния опит да представляват вота на своето поколение. Момчетата порастнаха, както обобщи Севлиевски, докато в стил "Гузен негонен бяга" пространно обясняваше защо е станал министър.
Да, момчетата порастнаха. И очевидно проблемът на нас българите, не е поколенчески, а генетичен. Захванем ли се с политика винаги идва един момент, в който започваме да гледаме на обществената си кариера "като на едно по-тлъсто или по-постно дробче", както пише Иван Хаджийски.
Но да гледаме положително. Приобщаването на "Гергьовден" и Новото време към лошите стари партии би могло да се разглежда като знак, че нещата у нас се нормализират. И лека-полека идва времето, когато ще имаме консолидирани десница, център и левица, както е в държавите, в чиято общност се каним да влизаме.
...А младите най-вече напират да правят бизнес. Само алтавите бачкат....... 
