|
Като човек по-краен, си представих и следното: беловлас, сгърбен дядо Йоцо, чийто живот е изтлял в мрачното дефиле на тоталитаризма, гледа със запердени вече взори мила русалка. А тя му указва през къде и като как ще мине експресът на евроблагоденствието.
И патриархът проронва сълза от вълнение и благодарност!
Но мечтата си е мечта, а суровата школа на реализма ни задължи
да си купим билетчета за пътническия влак София-Кюстендил
Едвам петте вехти вагончета задрънчаха на юг, и ние поехме да търсим евромладежи. По предварителни данни дирехме трима, но открихме едного - Любомир. Любо, студент от Висше транспортно училище "Тодор Каблешков", раздаваше по купетата анкетни карта с жп-въпроси. Защо кондукторите вземат пари от пътници, без да им издадат билет, и как Жепето да се бори с това безобразие.
В купетата седяха хора скептични.
- Може ли да ви раздам едни...- пита, примерно, Любо.
- Не-не-не-не-не! Не може! Айде! Мене главата ми се запалила, он ше ми раздава! - пали се серт момък. Другарят му, по-умерен, утихомирва съседа си:
- Споко бе, дай да видим, пари не ще момчето, я.
Взеха листите, но пак се налютиха:
- Не виждате ли, че се возиме в каруци, бе, това влак ли е? Какви анкети, каква Европа?!
Сърдитите млади хора бяха отчасти прави. Вехти бяха купенцата, в тях
скромен и душевно неспокоен народ
возеше беден багажец. Кой две щайги с пластмасови бутилки за минерална водица от Горна баня, кой издут до пръсване евтин индийски сак с неизвестно съдържание, кой ей така - друсаше собствената си персона по железния път на съдбата. Без особени надежди в дестинацията.
Забелязах, че Любо не раздава от седемте разноцветни безплатни брошурки на всеки. Довери ми, че го прави избирателно - един вид, не е то за всяка глава, това са тънки работи.
Прелистих зелената брошурка "Аз, европеецът, живея сред чиста природа". Направих грешка. Тази брошурка не бива да се листи, ако се движиш с влак от Захарна фабрика към Владая. За да не те разболеят антиномиите на битието. Страшна, зверска мръсотия цари край ромското гето; на границата между зимата и пролетта е най-зле - няма какво да прикрие боклука. Това не пречи жизнерадостни деца да махат отгоре. И - радост, никое от тях не хвърля камъни. А могат, правено е. Тези факти връщат вярата ми в доброто, а оттук до еврооптимизма - една ръка разстояние. Изоставям мръсната гледка навън и свеждам глава към брошурката: - "Принципът е - замърсителят плаща".
Е, на тая брошура не можеш да й вярваш тук и сега, все пак.
В едно купе седят
други ядосани господа с извънредно опърпани дрехи
Казват, че са служители на БДЖ-то, от Перник. По тая или друга причина са върли евроскептици. На моя въпрос ще се оправим ли след интеграцията, реагират негативно. Причината се оказва проста.
- Они пари немат да ни платат заплатите, у Европа че одиме!
Идва кондукторката, проверява билетчетата, и за наше учудване се включва с подобен рефрен.
- На мене аванса този месец не ми е още даден! До 10-то число трябваше да ми го дадат, а не ми го дават!
- Системата е корумпирана, системата! - носи се след нас.
На площадката пред тоалетната се суетят две жени от малцинствата с три огромни сака.
- А вие чакате ли подобрение от ЕС? - питам ги.
- Ние не разбираме, ние сме от Берковица.
- Няма ли да е по-добре, като влезем?
- Какво по-добре? Лошо е сега, лошо!
- А после?
- И после нема! Нема работа!
Лайна ше фърлям цел ден, ако има работа, ама нема!
Жените виждат изписаното по лицето ми разочарование и омекват.
- Ама ние не знаем какво ще дойде, де. Господ знае. При Тодор Живков беше добре, може пак да стане.
- Къде го тоя Господ, къде го? Няма го! - включва се жена с голяма кошница, приготвила се да слиза.
- Ааа, има го! - строго отвръща берковчанката. По религиозните въпроси е непоколебима.
Следваме Любо по коридорите, той продължава да раздава анкетите. В помещенийцето в края на коридора на съседния вагон се тули хлапак. Кики.
- Закъде пътуваш?
- За Даскалово.
- С кого си?
- Сам съм.
- На колко си?
- На 13.
- Защо си ходил в София?
- Така. Да вида един...приятел.
- Вашите знаят ли?
-...
- Билет имаш ли?
- ...
- От училище избяга ли днес?
- Еми.
- Баща ти, майка ти какво работят?
- Баща ми е строител, майка ми продавачка.
Хлапакът отговаря със забавяне, като че хитрува, изглежда странен и зрял за годините си, макар нисък на ръст.
- Друг път да не пътуваш сам, опасно е!
- Аха.
Дали пък Кики не е чел синята брошура на Външно -
"Аз, европеецът, живея сигурно", мисля си
И да няма уплах по тази причина? Всъщност кой е чел брошурите?
- Любо, ти чел ли си брошурите? - анкетираме го във Владая.
Любо не ги е чел, но е готов да разясни, ако някой пита. Но не питат особено. Самият Любо е интелигентен младеж, с усет за красивото. Може би затова не харесва "униформата си" дадена му от изпълнителя на проекта - "Отворено общество". Грозен син елек, който можеше да се носи в домашен кръг, ако не беше това лого отзад - "1001 дебата за Европа", мръщи се той.
"Аз, европеецът, имам спокойни старини" - пише на друга брошура, лилава.
Пенсионерката Маргарита, която се вози заедно с приятелката си Дана, не вижда обаче как ще пораснат пенсионерските доходи у нас и с Европа, и без нея. Маргарита, работила цял живот като ОТК към мини "Перник", получава 100 лева.
Не очаква спокойни старини с тази сума. По-ведра е внучката й Мартина - 8 клас.
- Очаквам повече перспективи, като се присъединим към ЕС. Може да живея и в България, може да замина и другаде да работя. Ще видим.
На младостта й отива оптимизмът. Всички страни ще са достъпни за младата Маргарита, както и за младия Кики, както и да го погледнеш. През прозореца едва се чете огромен, избелял надпис - ВЕЧНА ДРУЖБА МЕЖДУ НАРОДИТЕ.
Личи, че е останка от друго време и контекст. Ама ако се пипне със синя боя и му се нарисуват дузина жълти петолъчици наоколо, какво? Става, и още как.
---каре----
1001 дебата за Европа
Петрана Пунчева
От 21 до 31 март по влаковете тече разяснителна кампания за влизането ни в ЕС. Инициативата е по проекта "1001 дебата за Европа", част от комуникационната стратегия на външно по присъединяването ни към ЕС.
Целта е да се провокира дискусия сред хората за бъдещето на Бълария в ЕС, а влаковете са своеобразен форум, на който хората обсъждат най-различни социални теми," обясни Боян Захариев, ръководител на проекта, движен от институт "Отворено общество".
15 студенти от Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков" ще раздадат близо 2000 брошури за ЕС по линиите около София, Пловдив и Варна. Тези линии са избрани, защото според БДЖ по тях има най-много пътуващи, обясни Боян Захариев.
Дипляните, които получават пътниците, разглеждат важни аспекти на евроинтеграцията - редът и сигурността, безопасните условия на труд, околната среда, културната идентичност, пенсионното осигуряване и защитата на потребителите.
На базата на обратната информация от пътниците организаторите ще изготвят допълнителни разяснителни материали. Разяснителни кампании за влизането ни в ЕС са проведени и в 10 малки общини, сред които Асеновград, Берковица, Крумовград, Разлог, Търговище и др.
Защо 1001 дебата? Името е отправка към инициативата на Европейската комисия "1000 дебата за Европа" от миналата година, която имала за цел да представи Европейската конституция на гражданите, обясни Захариев. В името имало и закачка. 1001 дебата напомня за "Приказки от 1001 нощ", а в европейската масова култура те са символ на Изтока, допълва той.
----
|
|
