В Царство България царят не бе гражданин: не плащаше данъци, не подлежеше на съдебна отговорност и на задължителна военна повинност (при раждането си получаваше офицерски чин); нямаше право да гласува. Но пък ние му бяхме поданици.

В Република България бившият цар и настоящ обикновен български гражданин създаде своя политическа формация, която участва в парламентарните избори и спечели впечатляваща победа. И сега ще състави новото правителство. Като премиер г-н Симеон Сакскобургготски ще се закълне в конституцията. А в републиканска България няма титли за благородство. И Търновската конституция не ги допускаше - с изключение на държавния глава и семейството му, доколкото самата конституция установяваше монархическа форма на управление. В републиката няма цар (има бивш цар, както г-н Костов ще стане скоро бивш премиер), нито царица. Още по-малко престолонаследник (къде е престолът?). Да не говорим, че според Търновската конституция престолонаследникът на царството трябваше да принадлежи към източно православното вероизповедание. Не ми е известно първородният син на бившия цар да е приел вярата на баща си. Сестрата на Симеон може да е бивша българска княгиня Мария-Луиза Сакскобургготска, но сега е американската гражданка г-жа Хробокова (в САЩ също не признават титли за благородство).

Отдавна се старая да разяснявам тези очевидни неща. Президентът и СДС, изглежда, ги възприеха едва когато Симеон се яви като претендент за властта. Но напоследък титулуването набира скорост с тенденция да се официализира. На пресконференция председателят на парламентарната група на НДСВ (клел се в името на републиканската конституция) се обръща към номинирания за премиер: "Ваше Величество, имате думата..." - за да оповести той лично, че приема номинацията. В. "Сега" (в броя от 13 юли) слага заглавие "Н. В. прави политически кабинет". Иван Гарелов, за да е постоянно в крак с времето, кани по Нова телевизия непозната за мен специалистка, която доказва, че "Н. В." е легитимно обръщение към Симеон. Конституционен съдия прави разграничение между титла и длъжност, което е основателно. Но по-нататъшните му разсъждения са в унисон с налагащата се тенденция: титлата "цар" била пожизнена (като аристократическа - да, но споменах, че титли за благородство в България не съществуват), значи е оправдано титулуването на бъдещия премиер като монарх.

Прави впечатление, че



напоследък не се набляга върху "незаконността" на референдума



от 8 септември 1946 г., извършен при "съветска окупация" и при "фалшификации". Може би защото такъв аргумент не е в дисхармония с тържественото отбелязване в парламента на 10-годишнината на републиканската конституция, потвърждаваща резултата от този референдум. Отминаваха се обясненията, че и Търновската конституция е приета в условия на "руска окупация", че монархическата форма на управление не подлежеше на обсъждане при узаконяването й с основния закон, тъй като бе предрешена от великите сили със Санстефанския договор и Берлинския конгрес, без въобще да е питан българският народ. Също, че и в референдума през 1946 г. всички партии - отечественофронтовски и опозиционни, вкл. БЗНС "Никола Петков", социалдемократите на Пастухов, пък дори и демократите на Мушанов - призоваха гражданите да гласуват против монархията, за република. Призивът има изключително масов отклик.

При това положение са безсмислени напомнянията, че Симеон не е абдикирал. Защо да абдикира, след като монархията е премахната с всенароден вот? И вуйчо му - покойният италиански крал Умберто, не е абдикирал. И бившият гръцки крал Константин - също. И двамата с референдум бяха лишени от престолите си.



Абдикацията е ненужна,



след като самата монархическа форма на управление е премахната. Всеки "бивш", пък и наследниците му са в правото си да се надяват на реставрация (такива случаи не липсват). И досега - 130 години след провъзгласяването на Френската република, в Париж живее потомъкът на Бурбоните, който се смята за претендент за трона, поддържан от шепа роялисти. За републиката той не е "величество", а един от милионите френски граждани.

Г-н Сакскобургготски може да харесва монархията като по-добра форма на управление. Може и да се теши с надеждата, че пак ще стане цар. Кой допускаше само преди няколко месеци, че той ще е следващият министър-председател, т. е. че ще разполага с несравнимо по-голяма власт от конституционен монарх? Той не случайно не възразява, което значи поощрява, когато се обръщат към него с "Ваше Величество". Въпреки безспорните му лични качества мнозинството и от избирателите му са за републиката. Но не би било чудно Симеон да подготвя постепенно (в това отношение майсторството му е доказано) промяна в обществените настроения, разчиствайки пътя за монархия, "когато му дойде времето".

Ако това се случи обаче, вината не ще е негова, а на самата република, която не се е оказала годна да се защити.