----------------------

Из съобщение на Министерския съвет от 4 август 2000 година:



"...В доклада вицепремиерът Петър Жотев и министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински предлагат Министерският съвет до 10 август 2000 г. да утвърди състав на работна група за приватизацията на БТК, която до 30 септември 2000 г. да избере инвестиционен съветник.

Работната група трябва да изготви и внесе обновена стратегия

за приватизацията на БТК, предвиждаща ускорено предоставяне на лиценза за втори Джи Ес Ем оператор. Министър-председателят Иван Костов разпореди доклада за

съгласуване и приемане на подпис от правителството."

---------------------

Докато траеха исторически проточилите се преговори за продажбата на БТК в пакет с втория GSM, по-точно към края им, Костовото правителство някак си успя да прозре една проста истина - че може и да не успее да продаде БТК. Но да се задържи лицензирането на втори GSM-оператор поставяше България в една група с държави, които определено не се намират на европейския континент.

Ден след като се провалиха преговорите например, един вестник поиска с големи букви: "GSM начаса!" И кабинетът даде лиценза. При това публично, на търг, проточил се само три денонощия и спечелен от гръцката ОТЕ. Тя тутакси си плати, регистрира българска фирма - "Космо Бългерия Мобайл", както поискахме от нея, и си избра търговско име на мрежата - "Глобул".

Колко се гордяха с публичността на избора сините министри, колко ни го повтаряха и колко скръбно съжаляваха, че вторият GSM ще трябва да заработи едва след изборите, по-добре да не припомняме.

Само че задоволството от достигнатата сравнително висока цена от 135 млн. долара и радостта, че идва конкуренция на "Мобилтел", се изпаряват с всеки изминал ден.

Колкото повече наближава датата 19 юли 2001 г., на която лицензът задължава спечелилата търга гръцка компания ОТЕ да изгради покритие,



толкова по-ясно е, че това няма да стане



Вероятно, когато се казва "GSM-оператор", ние, обикновените и наивни потребители разбираме едно, а издалите лиценза и самият му получател - нещо съвсем друго.

Ако можем да сравним изграждането на една национална GSM-мрежа със строежа на фабрика, значи спокойно можем да кажем, че засега "Глобул" е успял да издигне само фермите, на които ще се крепят стените на основното хале. И нищо повече.

В София вече са монтирани десетина базови станции, а в Пловдив всеки момент ще има други 5. Налице е и една централа "Ериксон" за 120 000 поста, която се монтира и изпитва. Вече са избрани три фирми, които ще продават услугата за абонатите заедно с апарати.

Само че всичко трябва да е вързано в една мрежа и тя трябва да работи качествено. А точно това няма как да стане скоро.



Причини - колкото искаш



Една част от тях се дължат на очевидни правни пропуски в лицензията, умишлени или не. Други опират до типичния административен хаос, който цари у нас, въпреки уж успешната реформа в тази област. Трети се дължат на криворазбрания монопол на БТК, който успешно е впрегнат да върши работа на интереси, нямащи нищо общо с тези на потребителите. А вероятно и самият лицензиран не бърза, защото чака новата власт или заради някакви други незнайни свои съображения.

Заради монопола на БТК до края на 2002 г., всеки обществен далекосъобщителен оператор трябва да гради наземната част от мрежата си чрез наети линии от БТК, независимо дали са кабелни или радиорелейни. Мобилните оператори имат стотици такива връзки между своите базови станции и централи и между себе си и централите на БТК.

Това е "ябълката на раздора" между БТК и всички останали обществени оператори вече години наред. Причината е че, извън големите и гъсто населени градове, телекомът не навсякъде има технически възможности да дава такива линии. Ако директорите му поискат, могат да саботират изграждането на каквото и да било за години напред. И на практика един технически и бизнес-проблем може да се използва за потискане или ускоряване на развитието на конкуренти.

В бранша се твърди, че за да откаже БТК такава линия е разработена и изпипана цяла процедура. Може да ви откаже мълчаливо и вие да се жалвате пред ДКД, която ви кара да чакате още няколко месеца. Ако заради терена е нужна не кабелна, а радиорелейна линия, става още по-сложно. Тъй като трябва допълнителен радиочестотен ресурс, ДКД не може да узакони релейката, преди да я лицензира. Естествено, бюрокрацията си казва думата и, докато дойде разрешението, минават месеци.

При последните изменения на закона в икономическата комисия буквално се разгоря битка между представителите на държавата и депутатите за това какъв трябва да е срокът, в който БТК трябва да е изградила линията, след като не е отказала. Шефовете на телекома естествено искаха 9, а ако може и 12 месеца, но накрая се стигна до компромисните 6 месеца.

Преди това нямаше такъв законов срок. "Като се поиска такава линия през април, те се съгласяват през септември, а през ноември пада сняг и спират всякакви строителни работи. Така че линията се получава чак другия май", твърдят препатили.



Въпреки че проблемът е от години,



едва от няколко седмици из ведомствата шества проект на наредба за процедурата по отпускане на наети линии от БТК, заедно с проект на "Общи условия за отношенията между БТК и потребителите на наети линии". В ДКД отлежава и проект за промяна на цените на наетите линии. Естествено правителството в оставка не прие нормативните документи, а следващото едва ли ще почне точно от тях. И проблемът ще продължи да виси в пространството.

Междувременно в ДКД са се получили подозрително много - десетки, оплаквания на граждани от монтирането на базовите станции.

Срещу поставянето на антени върху блок 21 в жк "Сердика" например се е оплакал инж. Емил Владков, небезизвестният експерт на НСРТ и автор на много книги за радио и тв.

Според него не е искано съгласие от всички живеещи в блока, а на тези, които са дали съгласието си, не са изяснени предварително параметрите на договора. Той бил за 5 квадратни метра от покрива, а "Глобул" заела вече 50 квадрата. Живеещите помолили антените да се вдигнат на мачта, за да са по-далеч от обитаемите части на сградата, но това не било направено. Заключението е, че таванските помещения са вече необитаеми и опасни за здравето, че сградата е превърната в радиокула и сегашните мобилни телефони на хората, телевизионните приемници и сателитните им антени стават негодни за използване. Искането е да се спре всичко това.

"Само че няма какво да направим", твърдят от ДКД след направената проверка. "Глобул" не може да използва честоти, които използват други оператори, следователно не може да прави смущения. Основният лъч, който тръгва от сградата, е с такава форма в пространството, че в никакъв случай не може да засегне здравето на живеещите в сградата. Но докато се направи проверката, докато се напише протокол, докато се разреши поставянето на съоръженията, неусетно минават два месеца.

От същия район има още едно оплакване - на детския дом "Света София", който е на десет метра от блок 21. Само че домът е на два етажа, а блокът, на чийто покрив са антените, е на 16 етажа.

В оплакване на живеещите в блок 223 в Младост пък се казва, че фирма "Инкомс Телеком 2000" се готви да постави антени на "Глобул" на покрива на блока върху вход "Г". Живеещите във вход "В" не са съгласни и искат ДКД да забрани това.

Но да предположим, че по някакъв магичен начин всички тези проблеми се разрешат отведнъж и "Глобул" има изградена мрежа поне в София. В столицата живеят 20% от населението, колкото трябва да покрие със сигнал операторът до 19 юли.



Тази мрежа обаче трябва и да работи



Между "Глобул" от една страна и БТК, "Мобилтел", "Мобиком", "Бетком", "Булфон", пейджинг-операторите и всички останали трябва да са подписани т.нар. "interconnect agreements", т.е. договорите за взаимно свързване. В тях се уреждат най-важните подробности - на какъв принцип ще се измерва трафикът между мрежите и как ще се разплащат операторите, какви тарифи ще плащат абонатите на едната мрежа при разговори с абонатите на другата и т. н.

Такива договори засега не са сключени и няма изгледи това да стане скоро. С "Мобилтел" все още не е преговаряно. С БТК има контактна група, но оттам твърдят, че ще им трябва минимум поне още месец за да приключат. Излиза, че на хипотетичните абонати на "Глобул" поне в началото не им остава друго освен да се любуват на стълбчето, което отчита нивото на сигнала на GSM-дисплея.



Колкото повече се работи по старта на втория GSM, толкова повече проблеми изникват



В лиценза на втория GSM-оператор например се оказва, че има един сякаш нарочно допуснат правен пропуск, който обезсмисля каквито и да било дати за стартиране на дейността.

Член 4 от лицензията гласи буквално, че носителят на лиценза трябва в срок от 6 месеца от датата на издаването на тапията (б.а. - 19 януари 2001 г.) да "осигури мрежово покритие за 20% от населението на страната". По-долу се казва, че до 12 месеца трябва да има "мрежово покритие по територия, както следва - София, Пловдив и пътя между тях, Петрич и пътя София-Петрич, Пазарджик, Бургас, Варна, Русе, Плевен, Благоевград, Дупница, Кюстендил и Сандански".

След това е изредено какво трябва да се направи до 24 месеца и т.н. Още по-надолу, в член 4.3 пише: "Неизпълнението на целевите показатели за развитието на мрежата може да бъде счетено от лицензиращия за съществено нарушение на условията на лицензията". А за такова нещо член 62 на Закона за далекосъобщенията казва едно - отнемане на лицензията след писмено предупреждение.

Всичко хубаво, но какво значи "мрежово покритие"? Ами нищо особено - просто има сигнал, инспекторите от ДКД ходят да го мерят. Но да има абонати, които да говорят по тази мрежа, не е задължително.

С други думи ДКД, която е действителният автор на лицензията, е допуснала работещ втори GSM-оператор да има едва когато носителят на лицензията сам пожелае това, а не когато обществото, потребителите и самият пазар имат нужда.

И всичко това при положение, че България вече има горчив опит - лицензът на "Мобилтел" бе издаден още през 1994 година, а по реално покриване на страната със сигнал почна да се работи едва след 1998 година.

Всъщност преди два месеца изпълнителният директор на "Глобул" Никос Авгеринос сам се изпусна пред журналисти да каже какъв друг пропуск в лицензията е забелязал: "В лицензията няма техническа спесификация какво точно значи качествено покритие", каза той. "Аз няма в средата на юли да се преструвам, че качеството на нашата мрежа е по-голямо от действителното", отбеляза тогава той.