|
Пари в торби
От три седмици Франция живее с нов, грандиозен финансов скандал, който за първи път заплашва политическата кариера на Ширак. Става дума за 2,4 милиона франка (800 000 лева), похарчени за 20 луксозни екскурзии на Ширак, семейството му, други негови роднини и приятели през периода 1992-1995 г., когато е бил кмет на Париж. Най-шокиращото е, че екскурзиите са платени в налични банкноти по 500 франка, което навежда следователи на мисълта, че тези пари идват от подкупи, получени от бившия кмет за фаворизиране на строителни фирми, извършили ремонти на училища в парижките предградия. По принцип всички по-значителни разплащания във Франция се извършват безналично - с кредитни карти, чекове или банкови преводи. С крупни суми в налични пари обикновено боравят престъпниците, защото така се заличава произходът им.
Откъде са тези франкове и защо Ширак не ги е държал в банка, а ги е кътал под дюшека?
Майстор на ескапизма
Въпросът е толкова елементарен, че изхлъзването от него изисква изключителна ловкост. В дългата си политическа кариера 68-годишният Ширак е известен като майстор на ескапизма (измъкването). Сещате ли се за фокусниците, които се измъкват с ловки движения, след като са били оковани с вериги? Те са ескаписти. Анализатори сравняват Ширак с тях, защото от десетилетия успява да се измъкне от всякакви скандали и политически кризи, за да грейне чист и готов за нови политически битки.
Този път обаче е притиснат сериозно. Досега не се бе случвало магистратите да ровят в дома му и в Елисейския дворец. Но на 11 юли следовател привика и разпита любимата му 38-годишна дъщеря Клод, която изпълнява официална функция в президентския дворец като главен специалист за връзките с обществеността. Тя решава какви костюми да облича президентът, кои журналисти да приема, какви интервюта да дава, тя организира медийните му кампании и въобще се грижи за неговия безупречен образ. И сега трябва да дава обяснения за воаяжи с баща си. Един от тях, например, със самолет "Конкорд" до Ню Йорк през юли 1993 г. е струвал близо 120 000 франка (40 000 лева). Друга едноседмична почивка (в края на 1992 г.) е излязла на семейството 340 000 франка (113 000 лева). И още много такива разкошни екскурзии до Кения, Мавриций, Реюнион, Япония, Австралия и всякакви привлекателни места. Клод Ширак естествено каза, че не знае какъв е произходът на парите. Баща й е плащал. И разчита на неговата съдебна недосегаемост като държавен глава.
Недосегаемост
Ширак категорично отказа да дава каквито и да е показания. И има законно право за това, тъй като заради една от предишните му афери Конституционният съвет излезе със специално решение, което потвърди неговия имунитет с едно единствено изключение - за държавна измяна.
"Той е дълбоко убеден - и това е може би единственото му дълбоко убеждение, - че е недосегаем", писа на 12 юли кореспондент в Париж на британския в. "Индипендънт". Но този път може би греши. Сумата, похарчена за разходките на Ширак и приятелите му, е равна на доходите, които французин с минимална заплата би получил за целия си живот", изчисли вестникът.
Съдиите продължават да ровят и може скоро да привикат съпругата му Бернадет, която няма имунитет. Това ще бъде много тежък удар за Ширак, защото тя играе огромна роля в личния и професионалния му живот. Съпругата му, също както дъщерята им, има канцелария в Елисейския дворец, личен секретариат и шофьор. Забъркването й в аферата извежда скандала от лично на политическо равнище и неизбежно ангажира президентството.
Двойна тактика
В крайна сметка скандалът се свежда до възловия въпрос - кой ще бъде президент на Франция догодина? Следващите избори са само след девет месеца, а за френските политически игри този срок е толкова кратък, сякаш е утре. Изкачването до президентския връх обикновено е плод на многогодишна стратегия. Претендентите се знаят отдавна, известни са техните стратегии, силните и слабите им места. Всеки срив в заключителния етап на подготовката за изборите може да бъде фатален. Макар че още не са обявени официалните кандидатури, няма съмнение кои са те: Ширак - за десницата, премиерът Лионел Жоспен - за левицата. Трябва да се случи някакво чудо, за да не бъдат те.
В телевизионната си защита пред нацията в събота Ширак заложи на двойна тактика - от една страна да предизвика съчувствие, от друга - да контраатакува. "Аз съм дълбоко наранен", каза той и се представи за обикновен французин, върху чийто личен живот е извършено грозно посегателство от следователите. Малко след това обаче, когато стана дума дали би отговарял като свидетел на въпроси на следователите, той заяви: "Аз не съм гражданин като всеки друг". Интересно е, че според последните проучвания на общественото мнение 71% от французите искат Ширак да обясни пред съда разноските си по луксозните пътувания. Но въпреки скандала 70% от запитаните продължават да твърдят, че се отнасят с доверие към президента и рейтингът му е спаднал само с 5%.
Тайни фондове ли? Човещина
За да не се обяснява пред следователи, Ширак реши, че дължи обяснение на нацията, и го направи по телевизията. Според него сумата, за която става дума, не е 2,4 млн. франка, а много по-малко. Той не уточни колко. Тя била набрана от тайните фондове, които се полагат на висши френски държавници, докато са на власт. По думите му парите са предимно от времето от 1986 до 1988 г., когато е бил министър-председател. Той не ги бил похарчил и наредил да ги пренесат от премиерската резиденция Матиньон в Отел дьо вил (парижкото кметство), когато загубил премиерския пост и се върнал към кметуването след преизбирането на Франсоа Митеран за президент. Държавната тайна и личната безопасност му налагали да плаща билетите за пътуванията си в налични пари, а резервациите правел за себе си и близките си с други имена. Едва в последния момент съобщавали на авиокомпаниите кой пътува в действителност. Тази потайност му се полагала като на бивш министър-председател.
Версията звучи неубедително поне по няколко причини. Първо, не е ясно защо от 1988 до 1992-95 г. президентът е държал такава голяма сума налични пари, а не я е внесъл в банка? През това време е имало значителна инфлация и сумата се е стопила поне с 20%. Второ, защо съображенията за безопасност не са влияели върху служебните му пътувания, които са плащани с банкови преводи и чекове, а са важели само за личните? Трето, защо тези пари не са декларирани никъде и са укрити и от данъчните власти?
Всички са в калта
Президентът не сметна за необходимо да навлиза в подробности, но побърза да контраатакува съперника си Лионел Жоспен, който вероятно потрива ръце. Секретните фондове, каза той, важат и до ден-днешен и възлизат на стотици милиони франкове. С 95% от тях се разпорежда правителството (т.е. премиерът Жоспен и неговите министри), а 5% остават за президента.
"По един напълно секретен и безконтролен начин, близо 200 милиона франка в банкноти по 500 франка циркулират между канцеларията на премиера, президентството и различни министерства", заяви Тиери Жан-Пиер, бивш съдия, в статия пред в. "Монд" в края на юни. Според него целият френски елит е съучастник в тъмното дело.
Според журналистическо разследване всеки месец камионетка от френската централна банка доставя пари в брой от този фонд в офиса на премиера. Около половината отиват за заплащане на охранители. Останалата част се поделя между президент и премиер (в съотношение 95:5, както твърди Ширак). На теория тези средства са за "изключителни разноски", като например заплащане на откуп.
Изненадващо е, че французите не се скандализират, когато им обясняват, че големците тайно делят пари от бюджета на държавата. За тях това е част от републиканския живот (нещо като привилегиите при бившия режим - монархията) и следователно не е никаква тайна. Те се прозяват от скука и, когато им разказват за незаконно финансиране на политическите партии.
Но последната афера с Ширак е нещо съвсем екзотично. Защото води към пряко даване на подкупи на високопоставени лица. Ако се окаже, че съмнителните пари са дошли от корупция в кметството, нервите на мнозина могат да не издържат. Не им стигат големите заплати, не им стигат "тайните" фондове, а още грабят в нарушение за законите, които сами създават!
Ще излезе вярно, че на никого не му стигат парите - особено на богатите.
|
|