|
Няколко от тезите на автора са изкуствени. Според мене няма "програмен консенсус" в българската политика, няма и особена "деидеологизация". Режимът на Костов стана жертва именно на идеологическия си догматизъм, особено на абсолютизацията на формите на собственост за сметка на структурните връзки в икономиката и на абдикирането си от необходимото планомерно, целенасочено въздействие на управлението върху икономическите субекти. Твърдението, че няма алтернатива на провежданата политика, не е реалност, а идеологема на апологетите на костовизма. Политиката не губи смисъла си на ценностно натоварен избор. Мнозинството от българите направиха ценностно натоварен избор в полза на антизападните, популистки, реставраторски тежнения, които добиха особен размах от средата на 1999 г. сред всички - колкото и неясно да са очертани - обществени групи. Това не е учудващо в страна със затихваща, макар и стабилизирана, икономика, разпадащи се обществени услуги и образование, с провинциализиращо се и маргинализиращо се със замайващи темпове население.
Твърдението, че изборите се превръщат в референдум върху политическата класа, а самата политика се превръща в избор на стил на управление е пресилено, макар че има известни основания. Средната класа, доколкото у нас изобщо има такава, прояви стадна, тоталитарна нагласа, присъща на масовото съзнание от пролетаризиран, дори пауперизиран тип. Наказателният вот, какъвто без съмнение имаше, отразяваше и неспособността на основните две партии да се реформират в съвременни европейски дясна и лява партия.
Не е истина, че избирателят гласува за "по-симпатичното зло". В своята маса избирателите на НДСВ, въпреки всички досегашни управленски нелепости на НДСВ, вярват, че царят им носи по-добро управление, че е носител на доброто - израз на тоталитарно-пролетарска безкритичност, липса на критическо съзнание и самочувствие на средна класа.
Не е истина също, че валутният борд е постижение на ОДС и че въвеждането му прави невъзможни в очите на избирателя проинфлационната политика и реализирането на антидемократична и антирепубликанска алтернатива. Избирателите на НДСВ са все още въодушевени от своите антидемократични и антирепубликански, макар и твърде смътни, представи, както и от проинфлационни и изобщо антиуправленски утопии, лансирани от водача им. Реакционната роля на НДСВ на изборите се изрази особено в това, че подмени без остатък нужния на обществото широк, но сериозен и компетентен дебат за слабостите на костовизма в икономиката (покрай безспорните му постижения), с безсмислени спорове за или против монархията, за или против иначе доволно невзрачната фигура на Симеона, както и със редуцирането на всички оценки за режима "Костов" до заклеймяването на безчинствата на братовчедите, което, разбира се, не е напълно справедливо.
nashenets
Не споделям тезата, че спечелилите при управлението на Костов не гласували за него, само защото видите ли стилът, маниерите и произходът му били не толкова аристократични като на Симеон. Всъщност кой спечели при управлението на СДС? И как спечели? В отговора на тези въпроси се крие основната истина за успеха на Симеон на изборите. Спечели само една тясна партийно-шуро-баджанашка прослойка около Иван Костов. И то се нагълта здраво, пред очите на всички, почти без да се крие. Останалите седесари се почувстваха измамени и отидоха да гласуват за царя. Какво да кажем за другите избиратели - техните най-лоши предчувствия от управлението на Костов се сбъднаха напълно. И те отидоха при царя с надеждата, че той ще хване здраво нещата в ръцете си и ще успее да се пребори с клана на Костов.
И какви са тези успехи на политиката на СДС? Тезата, че (простите) хорица не разбрали успехите, постигнати от Иван Костов, често се подхвърля в публичното пространство (Костов, без излишна скромност беше първият, който го направи). Аз си мисля, че Иван Костов не разбра хората, а пък те го видяха и разбраха много хубаво. Политиката се прави за хората в държавата. Дали е успешна или не политиката на едно управление, се вижда по резултатите на изборите. СДС имаше цялата власт в ръцете си като никой друг преди него, получаваше стабилна политическа и финансова подкрепа отвън и пак се издъни, и то здравата. И това е втората голяма причина за успеха на Симеон на изборите.
Анонимен
Средната класа гласува за ОДС, а не за Симеон.
Не могат да се нарекат средна класа хора с едно дюкянче или ресторантче, които естествено, че губят бизнеса си в новите условия и са недоволни. Те не се развиваха през тези години, а големите фирми навлизаха на пазара. Затова те гласуваха за Симеон, но това няма да им помогне. Пазарната конкуренция означава борба, а не хленчене.
Ирина З.
Кръстев добре е тръгнал на някъде, но на средата на пътя се е разсеял, изглежда заради рефлекса си да омекотява, оправдава и соли с пудра всичко, свързано с управлението на Костов, било то и откровена и груба далавера, извършена с участието и в интерес на чужди сили.
Не разбирам как човек, който има претенции да разбира от икономика и политика, може да твърди, че въвеждането на валутен борд е успех на страната - все едно чие правителство го е въвело.
Не мога да проумея следната теза: от една страна наказателният вот, идващ от всички обществени прослойки и изковал, според Кръстев, "електоралната революция на Симеон", може да се сравни само с "края на четвъртата френска република и завръщането на генерал де Гол или разтърсващата победа на Берлускони на парламентарните избори в Италия през 1994 г." Два пасажа по-надолу Кръстев решава, че стремежът да избират не тип, а стил на управление, "превръща демокрациите в Източна Европа в демокрации на наказателния вот, демокрации на експеримента."
Франция и Италия ли са източноевропейски демокрации? Кое е общото, въз основа на което Кръстев избира аналогиите с изборната победа на НДСВ? На какво може да се оприличи събитието от 17 юни в крайна сметка - на изборите в Източна Европа, или на тези във Франция и Италия през 1994 г.