Тези дни наблюдавахме един панаир на суетата около посланиците ни. Каква беше все пак целта на мероприятието?

Казано с две думи, целта беше президентът Петър Стоянов да вдъхне доверие на новия премиер Симеон Сакскобургготски, че респектира и контролира посланическия контингент, който подобно на него, както служеше на СДС, също така усърдно ще работи и за Новото Време.

Постигната ли бе целта? По-скоро не. Редица посланици дадоха да се разбере, че се отнасят с недоверие към новата власт и ще провеждат собствена политика в страните, в които са акредитирани. Наистина повечето си мълчаха, но провокаторите си свършиха работата. Те забиха кинжал на Стоянов.

А дали Симеон разбира за какво става дума? Макар и да не изрази нищо друго, освен препоръка амбасадорите да се въздържат от изказвания по вътрешнополинически теми, изглежда Симеон разбира всичко прекрасно. Само от опита си в Мадрид той е виждал доста български посланици и знае колко пари струва всеки от тях. Знае и какви ги вършат, угодничейки на този или онзи от силните на деня, извън всякакви правила на професията. Досеща се и колко важна е фигурата на посланика, особено в сегашния момент.

За какво става дума? Лесно е да се обясни, защото



вече сме имали такъв случай на съжителство на куче и котка,



при президент Желю Желев и премиер Жан Виденов. Тогава много посланици, назначени с указ на Желев и по предложение на правителството на Филип Димитров, съвсем открито отказваха да изпълняват указанията на Външно. Например Леа Коен в Брюксел демонстративно хвърляше в коша депешите от Външно, и си хортуваше с Желев по телефона. Резултатът е повече от плачевен, защото посланикът дори не запознаваше дипломатите в посолството с телеграмите от София (без резолюция на посланика това няма как да стане), нито им възлагаше задачи. А по приеми, обеди и вечери посланиците на Желев открито плюеха собственото си правителство, пред изумените си колеги и местни политици. Разказваме тази нелицеприятна историйка от близкото ни минало, защото има сериозна опасност да се повтори.

Нека обясним също, че Виденов имаше голямо желание да смени много от посланиците, но не можеше да го направи, защото това може да стане само с президентски указ. Единственото, което можеше да направи, е да изпрати дипломати в мисиите на по-ниско ниво, които да са по-верни на правителството. Но резултатът беше грозна картина - война между посланик и шарже д'афер, която нямаше как да остане скрита и изумяваше малкия свят на дипломатическия корпус в много столици.



Ще има ли почтеност и нов морал в дипломацията?



Рано е да се каже. Зависи дали голяма част от сегашните посланици ще запазят местата си, или ще бъдат отзовани. Президентът прекрасно разбира, че всяка нова власт има нужда да изпрати доверени хора на ключовите места по света. Един безболезнен критерий за отзоваване би бил според продължителността на скачените им мандати (известно е, че ятото на Желевите посланици никога не се завръща в родината, а от една държава отиват директно в друга, и така близо 10 години). Такава пракитика по света няма. Проблем обаче е, че някои посланици току-що получиха новите си назначения. И не къде и да е, а например в Париж и в Ню Йорк. Но пък на други амбасадори мандатът им изтича, а в Брюксел се освободи важно място след оставката на Приматарова. Изобщо, място за пазарлъци има.

Ще отзове ли Стоянов тези посланици, които са известни като шпиц-командата на СДС, много от тях обилно плюли по царя в предизборния период? Ако го направи, сигурно ще загуби подкрепата на СДС за президентските избори. Ако не го направи, няма как да се надява да получи подкрепата на НДСВ. Ха сега де!

После на президента няма да му е лесно да "реже" свои хора-седесари, без да загуби лице. Но ако Стоянов вземе да се опъва на кадровите промени на посланическия контингент, и доколкото в НДСВ има немалко хора, които не искат Стоянов да получи нов мандат, като нищо може да стане така, че Симеон да излезе със собствен кандидат-президент. А той вероятно ще повтори успеха на НДСВ от 17 юни, каквото и да е името му.

Ако през следващите дни "Дондуков" 1 не изпрати на "Дондуков" 2 едно сериозно предложения за "движение" при посланиците, това ще е сигурен знак, че вече се върви по този път.