|
Уважаеми г-н Камов, още не можем да си обясним защо се отказахте от водачеството на листата на "Коалиция за България" в Силистра? Защо се огънахте пред собственика на "Меком"АД Стефан Райчев, който искаше да е водач на лявата депутатска листа вместо вас. И като не успя, се присъедини към победителите заедно с партията си, известна като Партията на Стефан Райчев, т. е. стана царедворец.
Същият прави изявления, че след като е избрал кмета на Силистра - инж. Иво Андонов, сега пак той ще определя областния управител и другите големци в Силистра. Искаме да ви попитаме дали Стефан Райчев е все още в Политическо движение "Социалдемократи", защото ние не можем да бъдем заедно с него и неговите клакьори в една партия.
От вашия отговор зависи нашето оставане в "Социалдемократи".
С уважение:
Група почитателки от Силистра
Подходът, който Националния съвет на Политическо движение "Социалдемократи" избра за предложенията ни в листите на Коалиция за България, се основаваше на ясен принцип, отнасящ се до абсолютно всички кандидати: номинации от местните организации. Аз се съобразих изцяло с този принцип - моята кандидатура бе предложена, но решението на Областния съвет на "Социалдемократи" в Силистра бе за г-н Райчев и той бе нашият кандидат, който официално бе представен в коалицията. Политическият проблем възникна, както справедливо отбелязвате, от решението на ръководството в Силистра да се оттегли от Коалиция за България и да премине в услуга на НДСВ. По този въпрос нашият Национален съвет прие ясно становище: "...силистренската организация се е поставила извън политиката на "Социалдемократи". Не само вие, мнозина от членовете на нашето движение категорично осъждат тези безпринципни действия, това "преминаване в другия отбор по време на мача". През ноември т.г. е насрочена редовната Национална конференция на движението, предхождана от конференции на местните организации. Там вие ще имате възможност да изразите вашата позиция. Моята е ясна: останете в движението!
Уважаеми г-н Камов, пиша ви с надежда да получа отговор по важен въпрос, който интересува не само мен, но може би и голяма част от българското общество. Въпросът ми не е защо бяха допуснати грешките в политиката на БСП и Евролевицата - партии, към които принадлежахте в определени периоди на най-новата ни история. Не се отнася и за това - какво е отношението Ви към новото правителство на Симеон Сакскобургготски, към което огромната част от българския народ храни огромни надежди (аз също не крия своите надежди, въпреки съмненията си).
Та въпросът ми е - каква трябва да е според вас политиката на левите партии в сегашната политическа ситуация? Каква трябва да е дейността им в Народното събрание и каква - вън от него. Възможно ли е да се образуват 3 мощни и влиятелни леви партии - Социалдемократическа, Социалистическа и Комунистическа (макар че аз поне трудно правя разлика между социалдемократическата и социалистическата идеи), вместо лявото пространство да препълнено с неизвестен за мен брой такива партии?
С най-голямо уважение: Румен Тотев, rumtot@mail.bg
Благодаря ви за този наистина важен въпрос. За разлика от Централноевропейските нови демокрации, през 1990 г. българската левица тръгна с "десен" крак. Ние се оказахме без лидерство на обективно налагащите се промени и без лидери като Дюла Хорн в Унгария например. Промените в левицата бяха фасадни. Смени се името на БКП, но остана всичко друго. В продължение на 12 години бяха правени много опити за реформи, както в, така и извън БСП - всички до един без успех. Включително и най-перспективният - Евролевицата - се провали заради разпространеното у нас явление политическите идеи да се превръщат в еднолични партийни фирми. Левицата печелеше избори и губеше управлението - защото не бе реформирана. Последните избори бяха загубени не защото левицата започна реално да се реформира, а защото този процес не бе доведен докрай.
В сегашната ситуация левицата е изправена пред два фундаментални въпроса. Първият е за отношението към коренно променената политическа обстановка. Тук правилно избраната, според мен, формула "конструктивна опозиция" тепърва предстои да бъде детайлизирана, както в отношението към правителството на НДСВ-ДПС, така и в отношението към досегашния "враг 1" - СДС. Не е тайна, че в левицата има привърженици на тезата ние да бъдем огледален образ на СДС. Аз категорично не споделям това. Мисля, че след като загубихме изборите, трябва да проявим политическо мъжество и искрено да подкрепим сегашното управление. Неговият успех ще донесе добро и на нашите избиратели. Политическото ни бъдеще трябва да зависи от собствените ни възможности, а не от провала на другите.
Това е и вторият основен въпрос - за бъдещето на левицата. През есента на миналата година Политическо движение "Социалдемократи" предложи проекта Нова левица. Той беше възприет от БСП, БСДП и ОБТ. През януари т.г. тези четири формации образуваха Политически съюз Нова левица и обявиха своята стратегическа цел - създаването на единен политически субект. Непосредствено след създаването на съюза и особено на конгреса на Партията на европейските социалисти в Берлин през май т.г. Нова левица бе призната и приета за партньора на европейската социалдемокрация у нас. Предстои тези отношения да се формализират.
В това се изразява и моето лично разбиране за бъдещето на левицата, на което съм посветил всичките си усилия. Както и вие, не правя разлика между социалисти и социалдемократи - в европейски смисъл това е въпрос на превод. Смятам, че принадлежността към демократичната традиция и перспектива на левицата не е въпрос на думи, а на поведение. Винаги съм твърдял, че в България има комунисти и те имат право на своя партия, но тя не може да бъде под един покрив със социалдемократите. А Новата левица, освен всичко друго, е и начин на мислене.
Г-н Камов, защо не напуснете политиката? Нали сте много добре платен като консултант? Само че не казвате кого консултирате? Та вие не сте работили нито един ден в живота си. Заели сте мястото на някой млад човек, който навярно много е искал не само да завърши право, но и да работи като юрист. За ЦК на ДКМС не казвам нищо - ако е работа да изпращаш и да посрещаш др. Станка Шопова и да кроиш планове за партийна кариера...
(Защо не влязохте във ВНС? Защото Александър Томов още не ви беше хванал за ръчичката - вас и още един като вас, и не беше обяснил в централата на БСП колко сте велики и ви направи депутати в 36-ото НС.)
Защо не останахте в провинциалния си избирателен район и през 37-ото НС? Защото вас и един като вас не ви искаха, но ви спаси едно разместване на фигурите и от отпаднал се озовахте водач на 25 избирателен район - София град. И си кротувахте под крилото на др.Лилов, и не гласувахте за правителството на Любен Беров, защото за него гласуваха социалдемократическото крило на БСП - около 36 души, и после никой от тях (с изключение на проф. Чавдар Кюранов, Филип Боков и Елена Поптодорова) не беше предложен и избран в 37-ото НС. А вие оцеляхте и дори председател на комисията за външна политика станахте!
Защо не бяхте до Ал. Томов, когато излезе от БСП и направи ГОР? Да, но това му костваше да бъде извън 37-ото НС, а вие бяхте вътре. Най-доброто нещо, което направихте, беше, че излязохте в края от 38-ото НС и вместо вас влезе Ивайло Калфин. Защо ви беше пак да ставате депутат? Какво направихте, освен че сте един паркетен политик. С този скок - от крилото на др.Лилов до социалдемократическите идеи, сте направо като Монголия - от феодализма направо в комунизма, но вижте какво стана с нея.
Ана Ш. Райо, по мейла
Г-н Томов (Александър - б.р.), ако изпитвате нужда да ме попитате или да ми кажете нещо, не е необходимо да използвате друго име.
Г-н Камов, пише ви един ваш привърженик в пълния смисъл на думата, привърженик на политика Камов. Казвам се Симеон Георгиев Симеонов, на 33 г. съм. От Добрич съм, но работя и живея в Перник. Ветеринарен лекар съм в пернишкото село Елов дол, където падна бомба по време на войната в Югославия. Имам и частна ветеринарна амбулатория в пернишкия квартал Църква.
Станах ваш привърженик по времето, когато бяхте в БСП. Когато отидохте в БЕЛ, станах член на БЕЛ в организацията в "Красно село", София. Когато напуснахте БЕЛ след конгреса, аз от солидарност също напуснах БЕЛ, въпреки че бях платил членския внос за 3 месеца напред. Все още обаче не мога да се реша да стана член на ПД"Социалдемократи", защото се обединихте с БСП. Но всъщност аз изпитвам антипатия само към Лиловата свита в БСП, към другите нямам отрицателно отношение. Даже смятам, че в БСП има повече професионалисти, отколкото в ОДС и НДСВ, взети заедно.
(Г-н Камов, имам някои идеи относно развитието на селското стопанство в България и по-точно в планинското животновъдство и земеделие. Много ми се иска да ги споделя с вас. Откакто се появихте в политиката, за мен вие сте олицетворение на максимата човек на една ръка разстояние от хората. Това го твърдя, не защото много искам среща с вас, а защото при мен то е убеждение. Искрено се надявам, че вие ще ми пишете или поне ще се чуем по телефона да насрочим среща за в бъдеще.)
Ето и въпросите ми:
Поканиха ви единствен от България и Източна Европа на сбирка на билдербергите. Има ли възможност те да помогнат за привличането и реализацията на чуждите инвеститори в България?
Как оценявате обещанието на НДСВ да раздаде безлихвени кредити на гражданите за малкия и среден бизнес? Не звучи ли неправдоподобно?
Има ли тенденция още експерти от "Коалиция за България" да попаднат в МС като зам.-министри и началник отдели?
Възможно ли е да изневерите на социалдемокрацията и при какви обстоятелства?
Г-н Симеонов, вашата позиция ме задължава изключително много. Общото между нас е, че НИКОГА НЕ СМЕ НАПУСКАЛИ ЛЕВИЦАТА. Тя имаше, и в момента има, много имена. Нейните лидери се въздигаха и проваляха. Нейните пленуми често оставаха извън живота, в свой измислен свят. Но това не е левицата. Левицата са два милиона българи. Когато те се почувстват политически заедно, тогава сме успели.
А сега на вашите конкретни въпроси:
1. В пресата се изписаха всевъзможни небивалици за участието ми в Билдербергската среща в Синтра през 1999 г. Това участие наистина е признание, но още със завръщането си аз заявих, че това, което научих там и контактите, които създадох, ще са в полза на България. Така и постъпих. Включително в областта на инвестициите чрез провеждане на бизнес срещи, организирани от клуб "Добри съседи", чиито председател съм.
2. По принцип се отнасям с доверие към ангажиментите, поети от НДСВ. Що се отнася до кредитирането и стимулирането на малкия и среден бизнес - това е тема, която ще следя с особен интерес като народен представител и лидер на Политическо движение "Социалдемократи". Изобщо, тази част от програмата на НДСВ, която съвпада с приоритетите на левицата, ще бъде обект на непрекъснат контрол. Ние избрахме два конкретни въпроса, по които няма да оставим на мира управляващите през целия им мандат - образованието и младежката безработица.
3. За първи път след демократичните промени у нас спечелилите властта се опитват да прилагат принципа: "подходящият човек за работата, а не работа за нашия човек". Дано да издържат.
4. Каня ви да станете член на Политическо движение "Социалдемократи". Това е един ясен отговор.
Г-н Камов, преди няколко години прочетох в едно старо издание, че княз Александър Батенгебрг е имал лакей на име Камов. Искам да ви попитам оттам ли започва вашият род? Това не е шега - напълно съм сериозна.
Виолета Тодорова, София, по телефона
Напълно сериозно - прислужникът на лакея се е казвал Тодоров.
Г-н Камов, чувала съм, че сте човек, който се цели нависоко. От тази гледна точка много ме интересува дали се задоволявате с депутатското си място? Колко време ще останете в парламента? Ако ви предложат, например, някой посланически пост или някоя ръководна служба в държавната администрация, ще приемете ли? Ами ако кандидатурата ви бъде издигната за президент - чувствате ли се готов за това?
Милка Борисова, Варна, кв. "Чайка", бл. 23
Наистина се целя нависоко. По-горе описах как изглеждат тези цели. И тъй като те са обществени, престижното положение на личността може да бъде постигнато само чрез тяхното постигане. У нас нещата са обърнати - не е важно дали твоите идеи са спечелили доверие, важното е да си депутат. Мисля, че съм доказал, не на думи, че депутатството за мен не е цел, а средство. Както средство за постигане на обществени цели е и да бъдеш президент. Едва навършил 40 години, бях номиниран за кандидат-президент след Георги Пирински и Александър Лилов. Отказах номинацията и сега признавам, че официално изтъкнатата причина не беше истинската. Не беше ясна обществената цел и аз не желаех да участвам в състезанието за средствата. По същите причини Политическо движение "Социалдемократи" реши да не издига кандидатура за предстоящите президентски избори.
Вие заложихте на морала в политиката. Как ще коментирате общоизвестни факти като преминаването ви през всички леви партии след 1989 г. - с цел оставането ви на всяка цена в "голямата политика", както и липсата на какъвто и да е друг обществено полезен стаж освен като комсомолски секретар.
Пламен Ангелов, по мейла
Вече отговорих на този въпрос. Моралът в моето поведение се свежда до три неща: не съм откраднал; не съм излъгал; не съм предал. Мои бивши съпартийци останаха верни на партията и откраднаха, излъгаха, предадоха.
Вярно е, че никога не съм писал молба за назначение. Откакто се помня, все съм бил избиран. В повечето случаи - при много силна конкуренция. Прощавам ви, че не разбирате това.
Имам чувството, че сте деликатен, честен и сговорчив човек, но не сте ли твърде деликатен, честен и сговорчив за политик? В тая политика, която ние познаваме, т.е. в българската й версия, са нужни много по-твърди глави (и още по-издържливи гърбини) от вашата. Кажете ми, как оцеляхте и как продължавате да оцелявате през всичките тия години на т.нар. преход? Не изглеждахте биткаджия, даже напротив - помня, че разни червени кремиковски бабаити ви обиждаха съвсем открито на "паркетен лигльо" (докато се карахте с Жан Виденов) и на "ренегат" (след като напуснахте БСП). А "надживяхте" политически почти всички тях - не с политическо лазене, а тъкмо с борба.
И накрая искам да ви попитам, струваше ли си обикалянето ви по други партии, като накрая се върнахте - под някаква форма - в БСП? Не можехте ли тази битка - социалдемократическата - да я спечелите на вътрешен терен, в самата стогодишна партия?
Ивана Паскалева, кв."Дървеница", София
Отговорът на първия въпрос е принцип: "прави каквото трябва - да става каквото ще". Придържам се към този принцип с еднаква последователност и на европейските паркети, и в българската политическа джунгла.
Нямам чувството, че съм се върнал - просто се срещнахме с БСП на по-горен етаж. А "другите партии" не съм обикалял - учредявал съм ги.
Уважаеми г-н Камов, така и не ми стана ясно точно защо напуснахте Евролевицата? Ако е вярно това, което четох по вестниците за Александър Томов, бихте ли ми казали кога точно разбрахте вие лично що за човек е? Не знаехте ли през 1997 г., че съюзът с него няма да го бъде? Не ви ли е жал сега за Евролевицата, която даже не мина единия процент на последните избори?
Тодор Великов, пенсионер от София
Въпреки че бях учредител, напуснах Евролевицата, когато идеята за нейното създаване бе подменена изцяло. Огромна вина за това има Александър Томов, но няма да бъде справедливо всичко да се стовари върху него. Мнозина видяха лична изгода както в подменения политически проект, така и в непрекъснатото лъкатушене и заиграване с управляващите. Лесно можете да установите как те са "осребрили" това поведение. Ако изобщо има място за чувства, заслужава съжаление разочарованието на четвърт милион души. Но бих се обърнал към всички тях: "Няма място за разочарование!" Защото идеята за българска европейска левица е жива чрез Нова левица. И който искрено е вярвал в тази идея през 1997 година, има поле за изява и днес.
Бих искала да ви задам един личен въпрос, защото ми омръзна от политиканстване в нашето нездраво общество, а пък и сте привлекателен мъж. Как се отнасяте към "женската инвазия" в политиката, поръчана от Симеон II и реализирала се толкова ярко в парламентарната група на НДСВ? Със задоволство, с безразличие или с насмешка? Предполагам, че сте кавалер, но все пак, ако ще ми отговаряте с баналното "Това е прекрасно", а зад думите ви ще се крият сексизъм и презрение, по-добре си спестете отговора. Предпочитам откровеността, дори да изразява типичното за мъжете чувство за превъзходство.
Милена
Уважаема Милена,
Моят откровен отговор е, че тази ситуация ме радва като мъж, но не и като политик. Ще ви обясня защо. Общоизвестно е, че засиленото женското присъствие в политиката е отличителна черта на европейската социалдемокрация (мисля, че на север даже са попрекалили в това отношение). Българската й сестра е провела десетки семинари и симпозиуми по въпроса, но си е останала на балканско ниво. НДСВ реализира това, за което ние все още само говорим. Това е и големият проблем на левицата - НДСВ изигра нейната роля на тези избори.
|
|
|