|
По принцип се смята, че членовете на надзорния съвет на АП са ключови фигури. Те са лицата на политическите сили в приватизацията, които прокарват линията на партията, изпратила ги там, в големите сделки. Те са онези, които контролират как точно се извършват продажбите.
Това обаче често са празни думи
В действителност надзорният орган е проводник на линията на властта. Защото в него управляващите имат мнозинството, а всичко това лишава органа от реална контролираща функция.
Затова всички управляващи досега още с поемането на властта се заемаха първо с обладаването на приватизацията, най-сладката хапка от управлението. Много по-лесно е продажбите да се ръководят от един властови център, като се ограничат възможностите на опозицията за контрол.
В годините от старта на процеса до днес анализаторите се нагледаха на твърде интересни казуси, породени от кроенето на законите от едни управляващи и изпълнението им от други. Поради честите смени на правителства, редуването на служебни и редовни кабинети законът бе многократно променян. Надзорният съвет на АП пък се сменяше на всеки два месеца, тъй като доскоро се формираше от квоти съответно на парламента и на правителството. Наблюдателите помнят как действията на ръководството на АП бяха блокирани от надзорния съвет по времето, когато шеф на агенцията беше Ренета Инджова. Крамолите между надзорници и изпълнителен директор продължиха и при Веселин Благоев. Относително единомислие съществуваше по времето на Захари Желязков, но тогава, както знаем, цялата власт в държавата бе концентрирана в СДС.
Правителството на Иван Костов направи последните изменения в приватизационния закон, аргументирайки се с факта, че
раздържавяването навлиза в нова фаза
Променен бе начинът за избор на надзорници. Той вече се състои от 7 членове, които се избират от НС. Никоя парламентарна група не може да предложи повече от трима членове на Надзорния съвет. Така според СДС парламентът ще има възможност за по-строг контрол върху процеса и никоя от политическите сили няма да упражнява диктат. В същото време обаче практически бе ограничено влиянието на депутатите върху оперативните ръководители. Изпълнителният директор, който допреди промените се избираше от надзорния съвет, вече се назначава от премиера. Неговите двама заместници - също.
Правителството също получи право да продава предприятия. То разработва и стратегиите за приватизация на компании с монополно положение в страната или с господстващо положение на съответния географски пазар в сферата на обществените услуги, както и за предприятията, свързани в национални инфраструктурни мрежи. Парламентът само одобрява тези стратегии.
Новите управляващи от НДСВ също обещават промени в закона за приватизация. Наесен. Преди да излязат в полагаемата им се ваканция обаче, те сколасаха все пак да назначат новите надзорници.
За половин час, на бързо
гласуването бе факт. Че изборът на нов надзор ще бъде напрегнат и дори скандален, стана ясно още в сряда, когато тази точка изненадващо влезе в седмичната програма на парламента. Насрочено бе и извънредно заседание на икономическата комисия.
Още там се развихри скандалът. Опозицията възропта срещу разпределението на квотите в съвета и срещу кандидатурите.
Шефът на икономическата комисия и депутат от НДСВ Валери Димитров предложи царското движение да вземе три места, да даде две на коалиционния си партньор ДПС и да остави по едно на ОДС и на БСП. Схемата естествено бе одобрена с гласовете на мнозинството както в рамките на комисията, така и в пленарна зала. Опозицията скочи срещу това разпределение на местата с мотива, че то не е незаконно, но е безпринципно. "Идеята на закона беше всяка парламентарна група да има свои представители в надзора, но нито една да няма мнозинство и така да се премахне недоверието в приватизацията", заяви Никола Николов от СДС. Според Атанас Папаризов от БСП, след като управляващите вземат мнозинство в надзора, на практика се отказват да изпълнят ангажимента за прозрачност, поет пред обществото. Той смята, че така НДСВ ще контролира надзорния съвет и ще влияе на дейността му.
Царските хора обявиха, че не виждат нищо лошо в това да имат мнозинство в съвета и държат на засиленото присъствие на ДПС. "Очевидно, ако опозицията има едно място повече, прозрачността няма да скочи двойно", заключиха царски депутати.
Най-силно духовете бяха разбунени от факта, че
някои от хората на НДСВ и ДПС са пристрастни
Те са участвали в приватизацията като посредници, консултанти или оценители. "Това е явен конфликт на интереси", възразиха единодушно депутати от СДС и БСП. Муравей Радев директно разкритикува кандидата на ДПС Неджми Али, защото бил прокурист на скандално известната фирма "Джебел басма сервиз четири Ю". "Тази фирма ограби труда на хората, като почти насилствено кметът ги задължи да си продадат тютюна на нея", обяви Радев. Според него не може човек, участвал в управлението на провалило се дружество, да влезе в толкова важен контролен орган. От ДПС контрираха, че Али е поел дружеството, след като то излязло от кризата.
Опозицията предложи кандидатите да декларират, че няма да допуснат конфликт на интереси. Документите естествено нямат правна стойност, а само морална и политическа. Вчера подобни декларации пред своите политически сили бяха представили кандидатът на СДС Димитър Бъчваров и на БСП Никола Койчев. От ДПС и царското движение обясниха, че хората им ще дадат обещаното по-късно.
Странна метаморфоза претърпя позицията на НДСВ
по отношение на тезата, че е възможно новите надзорници да лобират за бивши свои клиенти. Първоначално шефът на икономическата комисия Валери Димитров обяви, че участието на някои от кандидатите в раздържавяването не е недостатък, а предимство, защото означава, че имат опит. Той дори убедено декларира, че нито едно от тези лица не принадлежи към фирми или групировки, които имат непосредствен интерес към приватизацията. И призова колегите си да изхождат от презумпцията за добросъвестност на тези хора.
На следващия ден в пленарната зала обаче той поиска в приватизационния закон да се предвиди механизъм, чрез който по всяка сделка или при всяко действие на следприватизационен контрол членовете да декларират дали имат финансов интерес. В случай че са пристрастни, те трябва да се отстранят от обсъждането и гласуването. Такъв механизъм бил регламентиран в Закона за банките и работел. До приемането му обаче ще се разчита на морала на избраниците. А както всички в България добре знаят, в политиката тази категория не е твърде уважавана.