|
Атанас Наковски е роден на 31 август 1925 г. в София. Завършил е Икономическия институт. Работил е в Радио София, бил е главен редактор на издателство "Български писател" и зам.-главен редактор на сп. "Септември".
През творческия си път е издал над 25 книги, като само през последните десетина години - "Кариерата на едно леке", "Животът на мъртвия човек", "Зловеща вселена", "Другата галактика" и "Кой ден от седмицата". В момента работи над роман със заглавие "Аз Гъдьо, бивш Цезар, бивш Нерон".
----------------------
- Г-н Наковски, вие сте на 76 години. Според вас кое се оказа най-важно в живота - доброто име, творчеството, семейството или богатството?
- В различно време бих дал различни отговори. На осемнайсет години сигурно щях да отговоря - любовта! Но сега вече зная
------------
- и доброто име, и творчеството, и семейството са еднакво важни. Богатството на свой ред е желателно, но не е определящо. Особено пък ако си я докарал дотам да те попитат: "А откъде имаш тези пари?" - въпрос, на който мнозина днес не биха съумели да дадат смислен отговор.
------------
- Чувствате ли се стар? Какво представлява старостта, кое е най-страшното в нея? Самотата ли или липсата на енергия?
- И самотата е неприятна, и липсата на енергия подтиска. И все пак този, на когото старостта му тежи и страда, че е остарял - ами да е умрял навреме, докато е бил млад, така ще му кажа. Така страданията, самотата и липсата на енергия щяха да му бъдат милостиво спестени.
- Неотдавна бяхте гост в "Шоуто на Слави Трифонов". Каква е тайната на неговия феномен? Какво го държи толкова време неизменно във фокуса на зрителското внимание?
- Хората се нуждаят от зрелища. Особено когато хлябът е малко. Но тук веднага ще кажа, че "Шоуто на Слави" не е обикновено зрелище. То засища една необходимост на хората не само да се посмеят и позабавляват, но и да се срещнат с недъзите на обществото, в което живеят. Недъзи, представени умно и талантливо, с въображение. Зрителят всеки път е изненадан от находчивостта, с която колективът на шоуто го въвежда в най-злободневното от съвременния ни живот и нерядко се чувства, макар и пред екрана на телевизора, като пряк участник в шоуто. Това е свидетелство за умението на шоумените винаги да са близо до тежненията на хората.
- Какви са наблюденията ви върху съвременната преса? Има ли нещо уникално в нея?
- Има. И то във вашия вестник. Неговата последна страница, "После", която прочитам, преди изобщо да съм разгърнал вестника.
--------------
Тя е нещо наистина непознато в цялата история на българския печат. Винаги започвам четенето с "Прелет над печата". Тази рубрика се прави с много култура, остроумие и находчивост. Същевременно "Прелет над печата" е отклик и на всяка откровена глупост в българската политика; а и не само в политиката. Страница "После" много сполучливо им го зачуква и на разни фанфарони с избрани извадки от собствените техни умствени подвизи. Страницата "После" на вестник "Сега" наистина е ненадмината.
-----------
- С какви чувства посрещнахте Десети ноември и как гледате на изтеклите 12 години?
- С облекчение посрещнах датата Десети ноември. Но уви! Защото изтеклите 12 години се превърнаха в експеримент, който ни струва ужасно скъпо. Имам предвид начина, по който се извършва реформата. Все едно да извадиш на някого очите с обещанието, че утре щял да вижда по-добре; или да му счупиш краката, утешавайки го, че това се прави с идеята след време да тича по-бързо.
- Какви са убежденията ви сега? И как се развиваха те през годините?
- Основното ми убеждение, което през всичките години се е избистряло и укрепвало е, че човек, колкото и да направи за България, все ще е малко, все ще е недостатъчно.
- Какви са прогнозите ви за политическата ситуация у нас?
- Бих желал най-сетне да се случи нещо, което ще подобри живота на хората. Но дали ще се случи? Толкова често надеждите ни са били попарвани и мамени, че това е станало едва ли не правило в нашия обществен живот.
- Какво ви е мнението за Иван Костов? Как виждате неговото политическо бъдеще отсега-нататък? Неразбран ли си отиде той? Споделяте ли всички негативни оценки за него?
- Какво ми е мнението за Костов, какво политическо бъдеще виждам за него, дали си е отишъл разбран или неразбран и какви оценки споделям за него, можете да прочетете в романа ми "Кой ден от седмицата", излязъл през миналата година - когато всички старателно изброени от вас въпроси още никой не си задаваше. Споменатият Иван Костов е прототип на един от главните герои на романа, под името Четвъртък. Няма какво повече да добавя от това, което съм казал там. Който се интересува, може да го прочете.
- От коя истина за вас най-много ще ви заболи, ако я чуете?
- Няма такава истина. Обратното, има много неистини, или казано по-конкретно - измислици и клевети, от които наистина би ме заболяло. Но така е с всеки нормален човек.
- На кой от писателите на вашата възраст завиждате или някога сте завиждал? Според вас, завистта присъща ли е на българина?
- На никого не завиждам.
---------------
Рисковано е да се обобщава за българина, че завистта му била втора природа. Ако някой е пострадал от завистта на брат си или съседа си, не може от безсилие и злоба да се обвинява цял народ за това. Иначе за това зверче, завистта, ще кажа, че то вирее в градината на всеки народ,
--------------
независимо какви цветя има посадени там и как се грижат за тях, как е подрязана тревата и така нататък.
- На кои писатели сте дал път в литературата като зав. отдел и главен редактор на изд. "Български писател"?
- На доста хора съм редактирал първите книги, но ще бъде пресилено да се каже, че съм им дал път занякъде. Пътят в литературата им е даден от техния талант, от написаните от тях книги. И без мен Тодор Велчев например, или Христо Калчев, или Цветан Марангозов, да не изброявам повече, щяха да станат това, което са днес.
- Какво се случва в момента в българската литература? Какъв паралел може да направите с вашата литературна младост?
- Не знам какво става в българската литература, защото няма как да я следя.
----------------
Почти няма книжарници, отдето да си купя българска книга. Същото важи и за огромната книжарница на открито - площад "Славейков" - където непременно ще намерите романите на Джаки Колинс, същата Джаки Колинс, която простодушно заяви, че пише романите си главно в тоалетната, и други, подобни на тях, но много рядко книга от български автор, особено пък млад.
--------------
Другият проблем, свързан със съвременната ни литература е, че липсва актуална информация, печатът по правило е ужасен скъперник, щом трябва да се пуснат две-три думи отзив за ново произведение от български автор. Освен ако по някакъв начин авторът не е близък със съответната редакция.
Тъй че паралелът с моята младост, в смисъл на отношението към нас, младите тогава писатели, изобщо не е в полза на днешния ден.
- Над какво работите сега?
- Пиша роман с работно заглавие "Аз, Гъдьо, бивш Цезар, бивш Нерон..." Разказът се води в първо лице от главния герой, едно куче, което си спомня за доста невеселия свой съвместен живот с хората...И как накрая всички май се превръщаме в Гъдьовци. Впрочем, не обичам много да говоря за още несвършена работа, тъй като не се знае какво ще излезе от нея. Така че - точка.
- С какво са свързани надеждите ви?
- Надеждата на всеки един писател е книгата, върху която работи, да излезе по-добра от предишните му книги.
- Имате ли впечатления кои са вашите читатели? И каква е съдбата на последните ви книги?
- Колкото до читателите - днес за твореца е трудно да се среща с тях.
---------------
При бедността, в която живее огромното мнозинство от населението, на ръба на физическото оцеляване, най-малко от всичко им е до срещи с писатели. Някога се правеха обсъждания на книги, срещи с читатели - но това остана в графата "тоталитарни измишльотини".
-------------
А каква е съдбата на книгите ми? Ще отговоря така - каквато е съдбата на всеки истински продукт на духа днес, във времето на криво разбраната пазарна икономика: да губи в непосилното съревнование със субкултурата.
- Коя е най-зловещата фигура в българската литература през изтеклия половин век? А най-светлата?
- Как може да се съчетае понятието зловеща фигура с такова благородно занятие като литературата? А светлото може да се открие на неизброими места.
- Вие не криете, че сте атеист. В живота си обаче човек се сблъсква с категории, които могат да бъдат проумяни единствено в контекста на религията: грях, разкаяние, смирение. Как тълкувате, как превеждате тези категории на езика на атеиста?
- Защо непременно и единствено в контекста на религията? И на коя религия? Тази, която отрича другите ли? Според мен, категориите, които изброявате, може да бъдат разбрани далеч не по-зле и в контекста на човешката съвест, онази, от която нищо не може да се скрие - нито мисъл, нито деяние. При това съвестта е нещо реално, тя е най-страшният прокурор; съществуването й е доказано - по това, че всеки от нас не веднъж е усещал колко безпощадна може да бъде в присъдите си тя.
Или ако се върна към въпроса ви в началото - кое е най-важното нещо в живота, бих отговорил и така - чистата съвест.
|