След главозамайващите обещания за нов морал, нови лица, прозрачност в политиката, скъсване с непотизма (на българо-турски: "шуробаджанащината"
и т.н., последваха серия още по-главозамайващи политически назначения по високите етажи на властта. Лица, които с личните си качества и репутация никога не биха могли да бъдат избрани на никакъв обществен пост, получиха лостове на държавното управление, които използваха само за свои лични интереси.
От друга страна, след обявяването на изборните резултати през юни 2001 настъпи празнично оживление зад дебелите стени на резиденции и палати на борци, хазартни босове, застрахователи и пр. честни частници. Сякаш изпод земята изпълзяха изпокрили се в миша дупка по времето на Костов "едри индустриалци" и сформираха нови лобита против пазарната конкуренция и за закрила на сенчестия бизнес. Създадоха се персонализирани закони като Закона "Дачков" и Закона "Лучано" за разправа с, или уреждане на, конкретни лица. Човек с прякор, какъвто обикновено се дава на седящите на последния чин в класната стая, получи служба, на която от него ще се иска просто да замижава, докато му бутат бакшиши в джоба.
Всичко това ме кара да запитам: наистина ли България се управлява от тези, които - колкото и жалко да е това - все пак спечелиха легитимни парламентарни избори. Или може би те, и техният августейши патрон - още от самото начало са били параван за най-голямата шашма на ДС в историята на България?
Писмо на Сугарев до Симеон.
Опасна игра
2001-06-11 12:17:00+03
Ваше Величество, започвайки това писмо, съзнавам достатъчно ясно колко неуместно е един посланик да изразява политически позиции, особено в хода на една предизборна кампания. Също толкова неуместно обаче е – поне в цивилизованите страни – един цар да създава политическа партия и да предявява претенции към политическата власт, без да е абдикирал. Аз съм готов да понеса веднага и изцяло последиците от своята неуместност – готов ли сте и Вие на същото пред България?
Бях един от тези, които Ви вярваха. През 1991 като водач на листата в Русе сключих коалиция с тогавашните русенски монархисти; заедно спечелихме четири от седемте възможни места. Доверието ми във Вас се пропука, като видях как през 1996 обиколихте затъващата сред разрухата родина и си отидохте като един примерен турист – без да кажете нищо. И рухна окончателно, когато през следващата пролет цяла България Ви видя на предизборните плакати в компания с всеизвестни доносници и политически шмекери. Вас Ви нямаше, когато българите буквално нямаха какво да ядат, нямаше Ви, когато хазната беше празна, банките – фалирали, а заплатите и пенсиите бяха достигнали дъното от 10 –20 долара, нямаше Ви, когато отчаянието и гневът заливаха страната, нямаше Ви, когато полицията биеше българските студенти, когато по улицата се градяха барикади, когато България бе на ръба на гражданската война. Но Ви имаше на 16 април 1997 в Търново – в подкрепа на доносника с 12-годишен стаж в ДС Доган, на подопечните му щатни и извънщатни ченгета, на спеца по мръсните сделки с оръжие Димитър Луджев, на някогашния софийски кмет Александър Каракачанов, който пращаше полицията срещу протестиращите в гладната Луканова зима.
Кой от всички тях бихте нарекли морална личност? Или не знаехте кой подложи крак на България в края на 1992, не бяхте чували за депесарски шутове и завои наляво, не бяхте чели нищо за гангстерските войни, кредитните милионери, контрабандните сделки с петрол; за Г-13, за Мултигруп и нейните мултиинтереси; за милиардите, изнесени от България от крадците с бели якички (за които впрочем готвите амнистия), за хилядите престъпления срещу България, извършени тъкмо с мандата и отговорността на тези, зад които застанахте тогава? И затова моят първи въпрос към Вас е – какъв морал изповядвахте тогава и какъв изповядвате сега? Същият или различен? Или и моралът Ви еволюира също тъй бързо, както и мнението Ви за НАТО?
Вие дойдохте в България като цар – и като такъв Ви посрещнаха повечето българи. Изглежда, това не Ви беше достатъчно, щом поискахте да осребрите тази харизма (която дори не е лична, а е осветена от благородната сянка на Вашия баща). Това и правите в момента – осребрявате царската си харизма срещу пряка политическа власт, като подписвате чековете с едно голо „вервайте ми“. Да, вярват ви – както повярваха и на Виденов преди седем години. И на същото основание – обещания без покритие, доверие без познаване, вяра, осветена от натрапеното от комунистите чувство, че някой може и трябва да решава вместо нас, че някой трябва да ни „даде“, че някой е призван да бъде национален бащица или дойде отвън и да ни „оправи“. Тази вяра все още може да бъде експлоатирана ефективно, но смятате ли, че това прави позицията на използвача по-честна и по-почтена? Смятате ли, че двойната ви роля на хем цар – хем политик е достойна; вярвате ли, че исканото на вересия доверие е честна политическа игра?
Наистина ли сте честен със своите избиратели? Защо тогава ги уверявахте, че ще гласуват за Вас, и им спестихте истината, че всъщност ще гласуват само за организация, носеща Вашето име, но нямаща юридически нищо общо с Вас; че изобщо не разполагате с механизъм, който да накара членовете є да отговарят за своите действия? Защо от самото начало не им казахте, че не смятате да се кандидатирате в нейните листи, че няма да бъдете премиер, че вместо за Вас ще гласуват примерно за Диляна Грозданова и за фокусника Астор; за хора, които не се познават помежду си и които и самият Вие не познавате? Защо не ги предупредихте, че хората, за които ще гласуват, ще бъдат подбирани „по много интелигентен начин“ не от Вас, а от Стоян Ганев и незнайно още от кого, въз основа на какви критерии и вследствие чии интереси?
Как смятате да контролирате тези хора? Защо е това залъгване с някакъв „механизъм“, след като и децата знаят, че такъв първо не съществува и второ – за да просъществува, Ви трябват най-малко две трети от гласовете на всички народни представители, които на всичкото отгоре ще бъдат и лично мотивирани това да не стане? Как, след като юридически нито представлявате двупартийната коалиция, регистрирана с Вашето име, нито ще бъдете в бъдещата є парламентарна група, смятате да реализирате каквото и да било влияние върху нейните членове? Не разбирате ли, че още с пристъпването на прага на Народното Събрание те могат да се разпълзят като раци във всички посоки, следвайки собствените си или корпоративни интереси? Не Ви ли безпокои например фактът, че сред най-гласовитите и амбициозни от обширната Ви емигрантска квота има и такива, които идват директно от мощни финансови корпорации, търгуващи между другото и с книжа от външния ни дълг, и че провеждайки вече планираната операция „дълг срещу собственост“, могат да поставят страната ни в опасна зависимост от чужди интереси и капитали?
Аморфността на хората, които се каните да вкарате от свое име в парламента, е просто опасна за България. Липсата на обща кауза, на изстрадано верую или поне на достойна за уважение програма може да има само една реална последица – нестабилност, плуващо мнозинство, търговия със съвести и влияние. Това вече сме го виждали при правителството на Беров. Съжалявам, но трябва най-сетне да се каже откровено: събраните около Вас хора нямат верую, нямат и програма. Могат да имат лични такива – и те да бъдат много възвишени, но общи принципи, общи цели и общ морален кодекс, които да ги държат заедно и да ги заставят да бъдат отговорни, те нямат. Имат вместо това нещо небулозно и неопределено, някакъв странен коктейл от идеи, които се изменят и донагласят в хода на събитията, и които са не само недообмислени, но изглежда и недосподелени, тъй като членовете на Вашия икономически екип непрекъснато си противоречат и се опровергават взаимно.
Същото за съжаление може да се каже и за Вашите собствени програмни претенции, впрочем доста различни от тези на едноименното Ви движение. На 5 юни Вие обещахте незабавно и съществено увеличение на пенсиите, на учителските заплати, на помощите за деца, финансова подкрепа за полицаите, безлихвени и нисколихвени кредити за всеки, който ги поиска. В изказването Ви личеше повече от очевидно неразбиране за самата същност на конкурентната борба в една предизборна кампания – поне в една цивилизована страна и между почтени политици. Конкурентната плоскост е не какво обещаваш – всички обещават все хубави неща, а как ще го постигнеш, на каква социална или политическа цена, както и откъде ще вземеш средствата за неговото постигане. Това е впрочем разликата между една истинска програма и популистките приказки – в отговорите на въпросите как и откъде, които, уви, при Вас липсват.
И липсват не само те. Липсва най-същественото и първо условие за един честен избор от страна на избирателя – отговорът на въпроса къде сте в политическия спектър, какви са Вашите цели, приоритети и ориентации. Българите не само не знаят какви са реалните Ви ангажименти към едноименното движение, не само не знаят кой ще ги управлява от Ваше име – Стоян Ганев, Стоян Денчев или някой друг – те не знаят изобщо какво смятате да правите, кому ще подадете ръка на политическата сцена, по кой път ще поведете България. След спешното обръщане на мнението Ви за НАТО на 180 градуса, уклончивите Ви изказвания по въпроса не могат да убедят вече никого; по същия начин неясно и неубедително звучи формулировката Ви за бъдещата Ви коалиционна политика, сведена до „по-широко ветрило“, в добавка към традиционното „рано е още да се каже“. Нека тогава се позовем на един от най-говорещите, а вероятно и най-отговорни членове на Вашия екип: Николай Василев. Дословно: „Няма по-вероятна коалиция от друга – и с ДПС е възможно да направим правителство, и с ОДС, и с БСП.“ За какви прочее ценности – и политически, и морални – говори тази коалиционна всеядност? Само за едни: тези на търговеца в храма, който винаги избира изгодата, независимо от всякакъв морал.
Вие казвате за себе си: „Човек с много опит съм, съдя хората по делата им, по каквото вършат, а не предварително да ги осъждам и критикувам.“ Знаете ли какви ги върши и какви ги е вършил примерно Стоян Ганев? Чували ли сте примерно за аферата с „оня списък“, за подличкия и безславно пропаднал опит за преврат с жълтата папка, съдържаща единствено фалшификати, по-нескопосни и от тези на „Московские новости“, за активностите му в сектата на Муун (които впрочем се споделят и от реалния автор на екстравагантните идеи, които представяте като програма – Владимир Квинт), за топлата му и направо гореща връзка с Москва? Впрочем случайно ли всичките Ви срещи с посланици станаха публично достояние, само тези с руския посланик Титов, състояли се още когато политическото Ви превъплъщение беше несигурна хипотеза – не? Случайно да сте забелязали повече от странната еволюция на един от българските ежедневници, който по едно време уж минаваше за по-син от „Демокрация“, след това в един много определен момент започна да напада правителството на ОДС по най-просташкия възможен начин – а сега, странно защо, е поел почти изцяло медийната тежест на Вашата кампания. Ще Ви помогна – вестникът е „Стандарт“, споменатият повратен момент е този, в който група руски бизнесмени, известни по цял свят с връзките си с мафията, бяха изгонени от България, реалният му собственик е Михаил Чьорни, който трябва много да Ви обича, за да поддържа вестникът му такъв хвалебствен патос.
Ваше Величество, аз знам много добре, че всички тези въпроси ще останат без отговор. Вашата стратегия, Вашият политически ресурс, Вашият трик се основават на мълчанието. Вие се позовавате на сляпата вяра, не на откритостта, искате хората да Ви следват, не да Ви разбират, не да Ви приемат рационално, не да Ви преценяват от гледна точка на собствените си интереси. Един социолог сполучливо Ви нарече патриарх с партия – да, така е. Но имате един проблем – дадената на вересия и излъгана вяра се плаща скъпо и историята не прави компромиси с длъжниците. Внимавайте – България не е влак, а и да е – на Вас просто Ви липсват не само релсите, но и посоката. Хората днес Ви гледат като месия, но лъжемесиите имат незавидна участ. Вие отново отворихте фабриката за илюзии, за която се надявахме, че е затворена завинаги през 1997. Но това е опасна игра – превърнахте се в заложник на собствените си обещания, на създадените от самия Вас високи очаквания. Тази вяра ще се срути – вероятно заедно с шансовете на България да стане нормална страна. Когато влакът Ви пропадне в пропастта, на Вас все пак ще Ви остане пътят към Мадрид, но тези, които ще останат тук след Вас, няма да има къде да отидат. Мислете за техните души, докато се възкачвате, стъпвайки върху тяхното доверие.#
Автор: Едвин СУГАРЕВ
НЕ искам цар, принцове, принцеси и царици. Такива животни има само в приказките.
!
