649 жертви са взели от началото на годината пътищата на страната ни. 97 са умрели при катастрофи само през август - месеца на отпуските. Седем души загинаха тази неделя.

За сравнение: по време на цялата косовска криза - етническото прочистване на областта и последвалите въздушни удари на НАТО срещу Югославия, са загинали не повече от 1000 души.

Защо се избиваме и може ли нещо да се направи срещу методичното намаляване на населението вследствие на пътни злополуки.

В средата на август националната полиция обяви масова хайка по пътищата. През четирите й дни загинаха няколко души. Хиляди шофьори бяха глобени, включително и за едно забравено нарушение, което го пише в правилника - карането на автомобил без предпазни колани. Кампанията беше отчетена, но тя очевидно не е дала резултати. Жертвите станаха повече още на следващата седмица. Освен неделната катастрофа в добричкото с. Соколово, която взе 5 жертви, на пътя край Бургас през последната седмица загинаха зам. окръжният прокурор Николай Искров и съпругата му съдия Красимира Донева. Сблъсъци с фатален изход по родните пътища има почти всеки ден.

Къде е причината?

Първо в самите пътища. Колкото и пари да се казва, че се наливат за ремонтите им, те така и не стават по-добри. Докато се пусне някаква нова отсечка, друга от същото шосе се е доизровила, с което е станала още по-опасна. Караш със 100 и връхлиташ на лошия път, ако не си добър зад волана, можеш и да изхвръкнеш от него.



Нито един катаджия няма да напише,

че лош път е причинил катастрофата,



при съставянето на протокола.

Скъпите мощни коли и недоучилите шофьори зад кормилата им също са причина за увеличаването на смъртността. Нафуканите момци по-често не се съобразяват с никой друг на пътя - задминават рисковано, засичат трошките, уверени, че ще могат да се измъкнат с бързата си кола. Какво става след тях не ги интересува - дали някой се е надянал заради рискованото им каране в дърво, или се е нанизал под някой тир.

Средната възраст на колите у нас е 16 години. От три години държавата по същество



се е отказала да проверява техническата им изправност



Мъчителните прегледи в диагностичните центрове на КАТ вече са минало. Там се ходи само при регистрация на автомобил. Задължителните по закон прегледи се осъществяват от лицензирани частни сервизи срещу 30-40 лева. Плащаш, дават ти стикер, че си минал, а колата ти въобще не е влизала в халето да й проверят поне спирачките. За парлама в някои сервизи седи катаджия, чиято функция се изчерпва в това да ти подаде лепенката, че колата е прегледана. Няма значение, че след няколко километра на собствен ход тя може да се разпадне на пътя.

Байовците, които изпитват за книжки, са допълнителен фактор, заради който се увеличават катастрофите. Докато изпитваха униформени полицаи, имаше поне малко страх да предложиш подкуп. Сега, ако не стане първия път при един изпитващ и ако си готов да платиш, до третия опит ще намериш на кого да си дадеш парите.



За пътните знаци отдавна няма смисъл да се говори



Има ги по магистралите и по международните отсечки от пътищата. Свърнеш ли настрани, често липсват и табелите, на които е пишело през кое село минаваш. Те отдавна са станали на тенекии за печене на чушки или са били претопени като вторични суровини. Оправданието, че няма пари за нови знаци, не би трябвало да се приема от никого. Знакът за опасност по пътя винаги трябва да е на мястото си, ако ще да го сменят и десет пъти на година. От него може да зависи не един човешки живот.

Някой може да каже: абе за знаците ли се хванахте, вижте колко по-важни неща в държавата не са в ред.

За да са в ред по-важните неща, трябва най-напред да са в ред дребните. За да е така поне по пътищата, полицията трябва да спре с обявените акции, за които ще се отчетат успехи. Просто те трябва да са всекидневни.



Глобите да са драстични



и да се плащат веднага, неизправните коли да се спират на пътя и под полицейски конвой да се карат до охраняеми паркинги или сервизи. Пияните да ходят пеша поне година и половина.

Оказва се че експериментът с толерантно меките санкции за участниците в движението не е удачен за нас. Затова те трябва да са драстично строги. Както впрочем е в повечето западни страни. Обикновено българина най-много го боли, когато бъркат в плиткия му джоб, но понякога това бъркане може да го спаси.