|
Да не говорим за държавнорегулираните цени. В България те останаха малко - цигарите, токът и парното. Но пък всеки намек за повишаването им отприщва огромно социално напрежение.
Обявеното от премиера Сакскобургготски поскъпване на тока и парното с 10% от 1 октомври предизвика познати реакции. Още на другия ден бившият енергиен министър Румен Овчаров от времето на Жан Виденов заклейми начина на взимане на решението, а опозиционните икономисти Николай Николов и Муравей Радев нарекоха увеличението необосновано. Водеща на следобедния блок на "Хоризонт" пък бе принудена да прекъсне обаждане на възрастна жена в ефира, защото спонтанната реакция на женицата беше да изсипе порой от клетви върху когото се сети.
Засега управляващите се оправдават с мотива, че са принудени да направят този ход заради замразяването на енергийните цени от кабинета "Костов", промененото съотношение долар-лев и поскъпването на енергийните суровини в световен мащаб. При следваща такава стъпка обаче първото от тези три оправдания няма да е в сила - на народа ще трябва да се каже цялата истина, а при енергийните цени тя е трудна за преглъщане.
Затова прави чест на новия енергиен шеф Милко Ковачев, че при първото си публично представяне миналия петък не направи и най-малък опит да шикалкави. А заяви, че не може да обещае да няма нови поскъпвания на енергийните цени в следващите 12 месеца. Това не успокоява кой знае колко, но поне е честно.
Макар че основната причина за тези повишения е повтаряна до втръсване, тя продължава да важи с пълна сила и от нея поне засега трудно ще се отървем. А тя е, че в България все още има
кръстосано субсидиране между различните потребители
За тока промишлените и фирмените потребители плащат 13 стотинки за киловатчас през деня и 6,2 стотинки през нощта. Така те на практика субсидират домашните абонати, цената за които е съответно 8,9 и 4,3 стотинки. И това се случва въпреки че в първия случай става въпрос за високо и средно напрежение, а в другия - за ниско. Разликата в разходите по производството и доставката на двата вида ток са огромни и затова битовите тарифи в цяла Европа са средно с 60% по-високи от промишлените. Дори в съседна Македония, на която отвреме-навреме продаваме ток, двата вида цени поне са изравнени.
Колкото до парното, там ситуацията продължава да е плачевна
Освен че всички българи години наред субсидират отоплението на гражданите от големите градове, това правят и бюджетните организации. Те плащат - когато могат, действителната му цена, която е съобразена с разходите и е около 30% над тази за домакинствата. Същата цена плащат и фирмите.
И това не е всичко - своята лепта внасят и най-бедните, които плащат за отопление наравно с богатите. Дъвканата от няколко години насам идея държавната субсидия или поне част от нея да се пренасочи от самите топлофикации към бедните абонати във вид на помощи, си остана само идея.
Такова пренасочване можеше да реши поне отчасти проблема с порочния кръг, който се получава в последните 2-3 години - вдигане на цените, масово пломбиране и откази от плащане, загробване на топлофикациите и нова нужда от субсидии. За тази година те са 50 млн. лева, но нищо чудно скоро да се окаже, че дружествата са ги "оползотворили" още през март-април и да се наложи ново наливане на средства. Което никак не стимулира топлофикациите да намаляват разхищенията, загубите и неоправданите разходи.
Състоянието на пазара на природен газ в България също не е сред нещата, с които правителството на Иван Костов би посмяло да се хвали. Въпреки относително ниската базова цена на суровината, газовият договор с Русия има редица утежняващи клаузи - плащането на неизползвани количества, невъзможността цената да се определя по-гъвкаво, опасността от натрупване на големи излишъци. В това отношение кабинетът на НДСВ е изправен пред избор. Той може да започне либерализация на газовия пазар, без да е ясно кой ще поеме пасивите от дългосрочния договор с Русия и при опасността цените да се повишат. Или пък може да използва "Булгаргаз", както правеха досегашните правителства - да задържат чрез него цените на парното и торовете и отвреме-навреме да преливат средства за партийно строителство или за лични нужди.
Това е реална опасност, защото освен кръстосаното субсидиране
българската енергетика я мъчи и държавната опека
Крайните цени, с изключение на въглищата и брикетите, се определят все още от Министерския съвет. Всички топлофикации с изключение на софийската са на пряко подчинение на Държавната агенция по енергетика. Тя е и принципал на НЕК, АЕЦ, ТЕЦ-овете, големите ВЕЦ-ове, седемте електроразпределителни клона, "Булгаргаз", мините. Държавната комисия по енергийно регулиране е все още безгласен орган, от който нищо не зависи.
Всичко това прави отрасъла лесен за управление, но така в него няма никаква конкуренция. Именно липсата на значими частни капитали и на свободен пазар води до положението, в което сме сега - крайните цени за потребителите непрекъснато се повишават, а на енергийните предприятия все им се виждат ниски.
Единствено положението с най-масовото гориво за отопление на българина - въглищата и брикетите, не изглежда толкова плачевно. Цените на въглищата бяха освободени на 1 юли 1999 г., а на брикетите - на 1 юли следващата година, както го изискваше споразумението с МВФ. В началото имаше опити за спекулативно вдигане на цените им, мините настояваха за налагане на високи мита върху вноса. Имаше дори временни истерии по снабдяването на населението. Но в общи линии пазарът си каза думата и сега никой не може да се оплаче, че твърдите горива са с недостъпни цени.
Проблемът е там, че
реформата в другите клонове на енергетиката само бе започната
Разпадането на НЕК на съставните му части - производство, пренос и разпределение, е само привидно. При положение, че крайната продажна цена е фиксирана, на останалите предприятия по веригата до производителя включително не им остава нищо друго освен да разпределят една предварително известна печалба. Което, на всичкото отгоре, става по административен начин. Като се добавят огромните заеми за модернизацията на 5 и 6 блок на "Козлодуй", затварянето на 1 и 2 блок и опасността това да стане предсрочно и с 3-и и 4-и блок се вижда, че системата работи добре и е печеливша само за незапознатите с нея.
Топлофикациите пък изобщо не са засегнати от каквито и да било реформи. Тригодишното споразумение с МВФ изискваше те вече да са общински дружества и да бъдат пуснати за приватизация. Услугата "топлинно счетоводство", която поне малко да обуздае високите сметки, отдавна трябваше да е 100% задължителна и внедрена в практиката. Но няма нищо подобно.
Управляващите наложиха през последните 4 години модата да се сключват дългосрочни договори с фиксирана цена, което допълнително усложнява картината. Въпреки многократните напомняния, че в енергетиката дългосрочни договори не бива да се сключват, защото няма реални прогнози за 10 или 15 години напред, през 1999 г. бе сключен 10-годишен договор за износ на ток за Турция. Сега там ще разследват бившия си енергиен министър Джумхур Ерсюмер, защото на всичкото отгоре се оказва, че в Северна Турция, за която всъщност изнасяме ток, ще има излишък от електроенергия, срещу недостиг в азиатската част. На всичкото отгоре договорената цена от 3,55 цента вече е достигната и на вътрешния пазар за ток високо напрежение, какъвто се изнася.
Дългосрочен е договорът и с Русия. Никакво място за отстъпление няма да има и по договорите с американските инвеститори за "Марица-изток". Наложените изкупни цени в тях ще направят вдигането на цените за крайните потребители през следващите години неизбежно.
Изобщо пътят на енергийните цени е само един - нагоре.
За илюстрация може да ни послужи дори само сравнението с цените отпреди четири години. През лятото на 1998 г. дневната цена на тока за бита беше 63 лева стари пари (т.е. 6,3 стотинки) за киловатчас. За фирмите той струваше 121 лева, т.е. почти два пъти по-скъпо. Точната разлика е 93%.
Сега - в края на 2001 г., съотношението се е променило в посока към изравняване. Дневният ток за домакинствата струва 8,9 стотинки за киловатчас, а за промишлеността - 13 стотинки. Точната разлика е 50%.
Така излиза, че от цялата реформа в електроенергетиката е свършена работа за около 43%. От 1 октомври, ако е вярно това, че ще поскъпва само токът за битовите абонати, ще бъде свършена още 10% работа по реформата. За да се изравнят двете тарифи обаче, цената на тока за домакинствата трябва да се вдигне с още 30%-40%.
Именно това трябва да свършат новите управляващи. Каквито и административни хитрини да се използват при управлението на отрасъла, каквито и скрити резерви да се намерят в него, ясно е, че поне докато двете тарифи не се изравнят, никой не бива да казва, че реформата в енергетиката е приключила.
А и когато това стане, ще дойде времето за либерализацията на пазара и за отварянето на българската енергетика към съседните страни. А това в никакъв случай няма да означава поевтиняване. Който не вярва - да види как се е движила цената на тока в държавите, които са по-напред от нас.
каре
КАК НАРАСНАХА СРЕДНИТЕ ЦЕНИ НА ТОКА В ЗАПАДНА ЕВРОПА
ПО ВРЕМЕ НА ТЕХНИТЕ РЕФОРМИ
| Англия (паунда/кВтч) | Франция (франка/кВтч) | Германия* (марки/кВтч) |
| 1986 | 0,0548 | 0,6135 | 0,2094 |
| 1987 | 0,0546 | 0,6064 | 0,2084 |
| 1988 | 0,0574 | 0,6170 | 0,2129 |
| 1989 | 0,0617 | 0,6340 | 0,2140 |
| 1990 | 0,0667 | 0,6655 | 0,2145 |
| 1991 | 0,0734 | 0,6423 | 0,2141 |
| 1992 | 0,0772 | 0,6512 | 0,2286 |
| 1993 | 0,0770 | 0,6631 | 0,2260 |
| 1994 | 0,0750 | 0,6655 | 0,2317 |
| 1995 | 0,0746 | 0,6528 | 0,2348 |
| нарастване | 36% | 6,4% | 12% |
------
* в Германия разделянето на електроенергийния сектор на производство, пренос и разпределение през 1995 г. още не беше приключило