Рядко е, но се срещат хора, които смятат Тел Авив за столица на Израел. Те имат известно основание за своята заблуда - това е най-оживеният град в малката държава. Тук е концентрирана най-много индустрия, търговия, университети, театри, пък и заради модерния си европейски облик, международно летище и пристанище градът повече прилича на столица. Евреите обаче се дразнят от тази грешка, приемат я като дълбоко неразбиране на тяхната история и по-важното - непознаване на тяхната духовна координатна система, чийто център от времето на цар Давид (1000 г. пр.н.е.) до днес винаги е бил Йерусалим. За тях столицата не е просто административно, стопанско и културно, а преди всичко духовно пространство. Йерусалим е дълбоко мистичен град. Тук времето сякаш тече в различни паралелни пространства. В Стария град зад високите стени, строени от султан Сюлейман Великолепни (XVI в.), то изглежда почти спряло. Всяка пролет Иисус влиза тържествено, посрещнат с палмови клонки, после страда и хиляди поклонници носят с него кръста по Via dolorosa, като спират на всяка от четиринайсетте станции, (както и Той е спирал) белязани днес с храмове и параклиси, за да умре и на третия ден да възкръсне. Маслиновите дървета в Гетсиманската градина изглеждат като връстници на четиримата евангелисти, въпреки че са само на 150-200 години. Западната стена ("Стената на плача") е същата като в гравюрите на Дейвид Робъртсън от 40-те години на XIX век. И ортодоксалните евреи с техните черни дрехи, широкополи черни шапки, дълги бради и завити на масури кичури коса над бузите (пейси) никак не са се променили през вековете, нито пък вярващите араби със своите дълги роби и пъстри шалове на главите. В двореца на Пилат (сега там е "Църквата на осъждането на Христос и полагането на кръста") още стои играта на дама, която римските войници са изчегъртали върху камък на пода и сякаш всеки момент ще влязат да си я продължат. Златният купол на джамията "Ал Акса" доминира в небето над града, както вероятно е било по времето на халиф Омар (VII в.), когато е строена.

Настойчивите арабски търговци в



рядко живописните покрити пазари,



които на всяка крачка предлагат нещо hand made и са готови понякога от 15 долара да паднат до 3, допълват магията на приказния град и дори клаксоните на автомобилите и звъненето на мобилните телефони не могат да я развалят. Единствено униформените и въоръжени с тежки автомати момчета и момичета (там в армията служат и жените), които се виждат през стотина метра, връщат туриста към новините на CNN.

Но и тях скоро човек започва да възприема като цивилни, защото те всъщност са в отпуск, а според техните военни устави войникът е венчан за пушката и никога никъде не се отделя от нея. Целият град е построен от бял камък. Това правило се е запазило почти три хилядолетия и днес високо технологичното съвременно строителство, което кипи в цялата страна, не го нарушава. Повечето модерни сгради хармонично са вписани в силуета на античността и средновековието. И са от същия бял камък.



Няколко камъка тук обаче са белязани



с особена, всемирно значима святост. На мястото на разрушения Соломонов храм, от който днес е останала само Западната стена, е бил камъкът, върху който Авраам е трябвало да принесе в жертва сина си Исаак. В решителния миг се явил ангел и отменил жертвата. Тогава Бог благословил Авраам заради неговата вяра и обещал да преумножи потомството му като пясъка на морския бряг и като звездите на небето. Така започва еврейската история. Първият храм, построен от цар Соломон (965-930 г.пр.н.е.), бил разрушен след като вавилонските войски на Навуходоносор превзели Йерусалим (686 г.пр.н.е.). Половин век по-късно персийският цар Кир покорил Вавилон, евреите се върнали в свещения град и отново го построили (Втория храм), за да бъде той окончателно разрушен през 70 г. от римския император Тит Флавий. На неговото място през VII век е издигната джамията "Ал Акса". Според мюсюлманите тя е построена над камъка, върху който пророкът Мохамед една нощ бил пренесен по чудесен начин от Мека и там получил Корана от Аллах.

Явно



носещият камък на двете големи монотеистични религии е общ,



което обаче никак не помага на мирния процес в Близкия Изток. Другият свещен камък, на третата световна деноминация, е над Божи гроб. Ако в Библията е казано, че словото ще стане плът (по повод предстоящото идване на Месията), тук изглежда се е получило и обратното. Свещените камъни (плътта) постоянно раждат слово и за три хилядолетия то е напластило града с история, която поколения археолози едва ли ще успеят да извадят, и която днес продължава да кърви в новинарските емисии с вести за поредния фанатичен атентат.

В Йерусалим човек сякаш разбира какво е имал предвид Еклесиаста (син Давидов, цар йерусалимски), когато е казал: "Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, - и Бог ще повика назад миналото." (Екл. 3:15) Тази книга от Библията, впрочем е писана от самия Соломон (965-930 г. пр.н.е.), създателят на Първия храм. Духовната аура на града се усеща на всяка крачка. Дори по-светски настроени евреи тук често носят малки кръгли шапчици (кипа) на главите си - знак, че без да отричат модерното, живеят в съгласие с принципите на юдаизма.

Около християнския храм "Гроб Господен" освен поклоници от цял свят, човек неизбежно ще види гръцки монаси в черни раса или руски епископ с бяла камилавка, арменски духовници с кафяви качулки и шаячни францисканци, препасани с върви.



Забележителна гледка са коптите



- кротки черни етиопци с черни раса, пъстро бродирани шапки и светкащи очи в здрача на храма. През вековете повечето християнски църкви винаги са държали да имат свои мисии тук. Това личи от многобройните руски и гръцки храмове и манастири, десетките католически и протестантски болници, колежи, черкви и параклиси. Над самия Божи гроб десният олтар е католически, а левият - православен. Като малко нелепо ехо от България стои надписът "Недко от Копривщица" (вероятно хаджия от времето на Любен Каравелов), нежно издялкан върху лявата врата на храма. Преди десетина години дори мормоните ("Църквата на Исус Христос на светците от последните дни", създадена в САЩ през XIX век) са купили парцел на Маслинения хълм и са си построили университет - красива бяла сграда с изящни сводове.

Популярната сентенция "Всички пътища водят към Рим" в религиозен план е особено подходяща за Йерусалим. След като императрица Елена (съпругата на Константин Велики) построява Божи гроб и още няколко черкви в града през IV век, той постепенно става духовна столица на християнския свят. Тук последователно се стичат ту потоци вглъбени поклонници, ту войнствени кръстоносци.

В дългата си история Йерусалим



повече от двадесет пъти е завладяван и разрушаван,



за да се изправя отново. В археологическите пластове освен следи от времето на селевкидите и римляните се различават строителни периоди от кръстоносци, араби, турци, мамелюци. Там, където е хвърлен пъпът на цивилизацията, всеки нещо е рушил и е градил ново според своите разбирания. "Защо Христос изгони търговците от храма?", учудено попита Авива Маршиак, докато обясняваше къде точно се е намирал той. Симпатичната екскурзоводка в края на юни четири дни развеждаше из Светите места група български журналисти, гости на Министерството на туризма на Израел, любезно превозени от Авиокомпания "Балкан".

"Храмът, добави тя, не е само религиозен център. Той е и административен център, поради което тук някога е имало и магазини".

Тъкмо непримиримите идеи за храма зареждат с насилие историята от последните 2000 години. Гарантираната от израелската държава свобода на изповеданията и свободен достъп до светите места за евреи, мюсюлмани и християни от всички деноминации явно не може да спре историческата инерция.

Името на Йерусалим произлиза от думите ир (град, на иврит) и шалом (мир), но мирът тук често е дефицитен, сякаш за да се потвърдят думите на Еклесиаста: "Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: време за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни, време да обичаш, и време да мразиш, време за война, и време за мир".