В затвора посрещат добре всяка смяна на властта. Защото очакват от "новите" добри неща за себе си - например амнистия, предсрочно освобождаване и прочее хубавини. Разбира се, не ги получават, и животът си продължава по старому.

Такъв ще е и финалът на сегашните протести, започнали по-миналата събота с качването на 24 затворници на покрива на тъмницата. И продължили с гладна стачка на 31 варненски подсъдими, прекратена, впрочем, още на другия ден.

Тук-таме може да се случи още някой протест, но той и ще спре. "Обстановката е спокойна", уверяват от правосъдното министерство.

Този филм сме го гледали още в "зората на демокрацията". През 1990 г. също имаше затворнически бунтове, тръгнали от Пазарджик с искания за амнистия и продължили в София, Варна, Бургас, Плевен. Те също не траяха дълго.

Сега лишените от свобода не искаха амнистия. А по-добри условия за живот зад решетките, по-бързо приключване на

делата им и по-справедливи наказания. Към 1 август в затворите има общо 9312 лица. 397 от тях са обвиняеми, 1132 - подсъдими и 7783 - осъдени. Най-много са наказаните за кражби, следват осъдените за убийства, трети поред са извършилите грабежи.



Прави ли са протестиращите в килиите?



Недоволството има основания, призна новият правосъден министър Антон Станков. Част от исканията са разумни, каза и заместникът му Марио Димитров. Изобщо не трябваше да им се обръща внимание, смятат обаче ветерани в затворническото дело. Същото, впрочем, мисли и "свободният" свят, където хората са налегнати от грижи за насъщния и протестите в тъмниците им се виждат направо цинични. Защото там лежат хора, извършили престъпление.

Това е вярно - затворите не са пансион или санаториум, а места за изтърпяване на наложеното от държавата наказание. И макар че обитателите на килии охотно разказват, че са невинни на всеки, готов да ги слуша, в повечето случаи това не е така. Пратени са зад решетките с решение на съд - т.е. на онази институция, която по закон има последната дума за вината и възмездието. Стават, разбира се, и съдебни грешки. Но в единични случаи.

Обвиняемите и подсъдимите (онези, които още се разследват или наказанието им не е потвърдено от всички инстанции) пък са предварително затворени, понеже не за първи път вършат престъпление, могат да избягат, да попречат на разследването и т.н. Като за арестуването им отново се е произнесъл съд. Тук също стават грешки, но не повсеместни.

Така че претенциите от затвора обяснимо не могат да получат обществена подкрепа.

И все пак имат своето основание.

По закон наказанието преследва няколко основни цели - да поправи, ако може, осъдения и най-вече да въздейства предупредително върху останалите граждани. Но категорично



се забранява унижаването на човешкото достойнство



на осъдените. Защото те не са лишени от основното право - правото на живот.

Затова, пак по закон, лишените от свобода имат право да получават работа, а администрацията е длъжна да ги трудоустрои в 7-дневен срок от постъпването им в затвора. За работата те трябва да получават и възнаграждение - по-малко от свободните хора, но достатъчно да им покрие елементарни разходи (цигари, лавка, санитарни принадлежности и др.). Затворниците имат също право на безплатна храна по съответни таблици за състав и калоричност, право на поне 8 часа сън, самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности, достъп до баня и душ. Както и настаняване на децата им в интернати или други заведения, ако няма кой да ги гледа. Законът разпорежда също, че затворниците трябва да прекарват на открито поне 1 час на ден, да имат свиждания, да получават писма и колети, да четат вестници, списания и книги, да слушат радио и да гледат телевизия. Да пишат молби и жалби до когото си поискат, включително до президента, правителството, правосъдния министър, вътрешния министър, до прокуратурата, следствието и съда, както и до органите по човешките права към ООН и Съвета на Европа.



Спазват ли се тези изисквания?



Очевидно не, признават го и в самите затвори. В повечето случаи за погазването на законовите норми няма индивидуални виновници - държавата е бедна и не може да отдели средства за всичко. А потърпевши са не само лишените от свобода, но и пенсионерите, безработните, самотните майки, пък и средностатистическите българи.

Така или иначе се оказва, че в момента българските затворници са настанени в 12 тъмници и един поправителен дом, строени преди или малко след 9 септември. Изключение са само затворът в Плевен, издигнат през 1975 г. и този в Бобов дол, построен за общежитие през 1981 г. Според справка на Главното управление на местата за лишаване от свобода затворите ни са строени така:

---

Затворът в София - от 1906 г. до 1911 г.

Затворът във Враца - от 1927 г. до 1929 г.

Затворът във Варна - от 1928 г. до 1929 г.

Затворът в Стара Загора - от 1929 г. до 1932 г.

Затворът в Бургас - от 1932 г. до 1936 г.

Затворът в Ловеч - от 1934 г. до 1936 г.

Затворът в Пазарджик - от 1939 г. до 1944 г.

Поправителният дом в Бойчиновци (за непълнолетни младежи) - от 1950 г. до 1956 г.

Затворът в Белене - от 1952 г. до 1953 г. Тъмницата всъщност е на о.Персин, до 1961 г. там има и лагер за политически.

Затворът в Сливен (единственият женски) - от 1960 г. до 1963 г. Първоначално сградата била обор, след това я преправили на затвор. В съседство са гробищата и колбасарски цех.

Затворът в Пловдив - от 1961 г. до 1962 г.

Затворът в Плевен - от 1974 г. до 1975 г.

Затворът в Бобов дол - строен през 1981 г. като общежитие, от 1994 г. е затвор.

----

Ясно е, че дори и само заради времето на създаването си тъмниците няма как да са в синхрон с което и да е от съвременните изисквания за живот зад решетките.

Законът за изпълнение на наказанията наистина не е разписал нормативи за това колко квадратни метра се полагат на един обитател на килия. Но си има евростандарти, които е желателно да спазваме. А и новият зам.правосъден министър Марио Димитров, който ще отговаря за затворите, вече обясни, че нормалното е 1 човек да има поне 6 квадратни метра площ. И призна, че в София е попренаселено - на 1427 квадрата са събрани 1229 души. Това прави по 1,16 квадратни метра на човек. Според Главното управление обаче положението е най-тежко в Плевен и Пазарджик.

В плевенския затвор в



2 килии от по 50 квадрата са събрани по 23 и 26 души



или по 1,92 квадратни метра на човек в най-претъпканото помещение.

В Пазарджик в 4 помещения от по 59 квадрата пък са настанени по 22 затворници. Макар че леглата са разположени на етажи, пространството надали е достатъчно и за нормалното крачене по него, без да се спънеш в "съседа". За въздуха да не говорим.

Що се отнася до храната, там нещата изглеждат по-наред. Пак по справка на ГУМЛС таблиците и надбавките за прехраната са съобразени с европравилата за затворите и "напълно изключват прилагането като наказателна мярка на намалена дажба храна за отделни категории осъдени". В тъмниците основно залагат на боб, леща, зеле, ориз и картофи, отвреме на време дават и месо. По Коледа в столичния затвор, например, имаше дори пилешки бутчета (май дарение от Америка). На въпроса за

яденето, от управлението на затворите отговарят с цифри: обвиняемите и подсъдимите, както и лишените от свобода, които не работят, би трябвало да изяждат по 2902 калории на ден, което излиза по 2,27 лв. на човек. Още 921 калории отгоре се полагат на работещите затворници, бременните и кърмачките - те струват на бюджета по 2,66 лв. дневно. 3492 калории пък е дневната дажба на непълнолетните от поправителните домове и децата на затворничките, оставени там (основно бебета и деца до 1 г. Законът позволява те да останат в т.нар. ясли към затвора, ако няма кой да се погрижи за невръстните деца). Тази прехрана излиза по 3,27 лв. на ден. Изброените цифри също са в сферата на пожеланията - министър Антон Станков вече обяви пред "Сега", че дневната прехрана на 1 затворник се движи около 1 лв. Колкото изяжда и един пенсионер.

За дрехи, обувки, чаршафи, възглавници и одеала би трябвало годишно да се харчат по 221,62 лв. на затворник, по 213,12 лв. на затворничка и по 252,58 лв. на непълнолетен в поправителен дом. Този разчет също май не се спазва - репортерът на "Сега" е виждал как са премени жените в Сливенския затвор - със собствените си износени одежди и тук-таме с по някоя дочена престилчица. Същата е картинката и при затворниците в Белене и в София. Вероятно така е и в останалите затвори.

А оплакванията иззад решетките при посещения на журналисти там са били



основно за хигиената и заплащането на труда



В Сливен, например, навремето негодуваха, че 8 жени нощем ходят по нужда в една кофа, оставена в килията. Че им пускат топла вода по за 15-ина минути на ден, а дори и челничките в шиенето (това е трудовото производство в женската тъмница) вземали пари, които едва стигали за сапун, шампоан, превръзки и прочее.

Сега в този затвор кофите са премахнати, уверяват от правосъдното министерство. Навсякъде била осигурена и редовна баня - по веднъж седмично за лишените от свобода мъже и по два пъти седмично - за жените, твърдят от главното управление.

Но откъм трудова заетост нещата не са добри. Тази година, например, работа имат 2968 затворници или 33% от общия брой за страната. Трудят се главно в цеховете към тъмниците или в земеделските стопанства, където ги има. На външни обекти по сключени договори с частни фирми работят едва 837 затворници, основно в "Кремиковци". Заплащането пък е на базата на минималната работна заплата за страната (в момента 85 лв., като лишените от свобода вземат процент от тази сума) и в зависимост от изпълнението на трудовите норми.

Конкретни цифри в това отношение главното управление на затворите не сочи.

Такава е битовата картинка в родните тъмници. Проблемът е налице, той е стар, известен и нерешен. Сега, наистина,

министър Антон Станков започна да оглежда столични казарми, за да разсели по тях част от затворниците в София. И да се опита да реши поне този проблем в този затвор. Което, както признава и самият министър, ще отнеме доста време. Дано да му стигне мандата.

Другият проблем, за който отвориха дума от килиите - за темпото, с което у нас раздават правосъдие, също е стар и известен. Мнозина захващаха реформи, за да го решат. Засега неуспешно.