Партията с шанс да управлява след 3 месеца страната определи кандидат-депутатите си. Макар и мъчително, левите подредиха листите си. Останаха за донаписване 8 празни квадратчета - за коалиционните партньори и гражданска квота. Но битката не е спряла. Напълно е възможно още от днес да потекат жалби на местни партийни организации заради състава на листите. Впрочем така е на всички избори. А на тези още повече - тъй като вече не става въпрос само за попадане в парламента, а за реален шанс да попаднеш и в управлението.

Листите дават представа как ще изглежда бъдещата парламентарна група на левицата. За разлика от това Народно събрание, сякаш за да навакса пропуснатото, в следващата лява група ще има доста лекари и дейци на културата и образованието. Този път повече ще са и жените - 24, ако левицата вземе мнозинство.

Гражданската квота е от 20 души - повечето, от които доказани експерти в своята област - като хирурга проф. Радослав Гайдарски например.

Но се видя пак, че



на БСП й куца кадровата политика



В голяма степен свежестта е привнесена отвън.

Докато бяха 8 години в опозиция, социалистите не успяха да отгледат кадри. А и трудно се привличат нови лица, когато си в глуха опозиция и вземането на властта не се очертава на хоризонта.

В БСП не успя и т.нар. младежка вълна, която трябваше да залее "Позитано" 20. В цели 7 листи няма нито един кандидат-депутат на възраст до 35 години. Врачанската листа пък е наредена, сякаш иска да загуби изборите - без нито една жена, без нито един младеж, почти изцяло от партийни кадри. Такава е и Благоевградската.

Битката за листите отвори и една стара рана в левицата. Покрай мераците за едно или друго място, на преден план отново изпълзяха позабравените дрязги комунисти срещу социалдемократи, социалдемократи срещу социалисти, социалисти срещу ренегати и т.н.

БСП се върна 6-7 години преди обединението си, когато подобни битки бяха модерни. Но днес те са демоде. Левите обаче явно все още не са изживяли детството на коалиционната култура. Обидните квалификации, които се лееха в ефир, и от едната, и от другата страна няма как да не окажат влияние върху имиджа на левицата.

А ръководството на БСП се направи, че не забелязва какво се случва в собствената й къща.



И мълча цяла седмица



Лидерите изглеждат и съмнително спокойни и заради очевидните проблеми, които текат по места. Там недоволните, че не са попаднали по-напред в листите, са много. На местните избори това изигра лоша шега на БСП. Сега е малко по-различно, но със сигурност ще повлияе на кампанията.

И с листите, и с проблемите между коалиционните партньори, БСП си залага мини, които няма как някой да не активира в следващия парламент. Ако успее да вземе властта, БСП ще стане заложник на партньорите си. И я чакат сложни отношения от типа НДСВ-Новото време.

Коалиционният скандал е показател за това как ще управлява левицата. Щом за депутатските места избухна публичен скандал, какво ли ще стане, ако трябва да се реди правителство? Или пък когато трябва да си осигуряват гласове за спорни решения?

Миналото явно не иска да пусне БСП от хватката си.



А и тя няма сили да се откопчи





Жалко, че доброто начинание - да противопостави на царската тайнственост открито обсъждане на програмата си и листите се, бе помрачено от разчистването на стари партийни сметки.

Седмицата мина изцяло под знака на свадата между Татяна Дончева, Николай Камов и Александър Паунов.

Странно е, че преди 14 дни на партиен форум коалиционните партньори бяха утвърдени без обструкции. Никой не стана да се възмути, че партията се съюзява с бившите си кадри. Очевидно това е проблем, но никой не го постави на дискусия, когато му беше времето.

Но тъй като скандалът е пикантен, закономерно привлече вниманието на медиите. А няколко атрактивни партийци добре поработиха за собствения си имидж.

Интересно ще обърне ли БСП главата си напред или изборите ще заварят втренчена в миналото?