|
Според свидетелски показания на 12 август 2001 г. правителствените сили за сигурност убили десетима души в Люботен. Това станало само два дни след убийството на 8 македонски войници в непосредствена близост с населено с етнически албанци село в Северозападна Македония и ден преди подписването на Охридското мирното споразумение, сложило край на половингодишния въоръжен конфликт с бунтовниците.
В тази бивша югославска република дори пушка не гръмна когато поиска независимост от Белград през 1991 година. Десет години по-късно обаче
албанците помогнаха на Македония да "навакса"
пропуснатото. След шест месеца истинска война на правителствените сили за сигурност с т.нар. Армия за национално освобождение (АНА) през 2001 г. общуването й с хората на Карла дел Понте стана възможно днес.
Хагският трибунал се отказа да повдигне обвинение срещу лидерите на АНА, които вече влязоха в политиката, но подгони избягалия в Хърватия Бошковски и бодигардът му. Вината, или невинността им може би не са чак толкова важни. Важното е, че Скопие успешно издържа теста за послушание пред Хагския трибунал и ЕС.
Всъщност, Хърватия бе тази, която улесни Македония във взаимоотношенията й с трибунала като на 24 март достави в Холандия Бошковски. С този акт обаче Загреб едва ли ще умилостиви желязната Карла и чиновниците в Брюксел. Те очакват да бъде проявена същата
твърдост и по отношение на хърватските "герои"
от времето на войната със Сърбия (1991-19915).
Хърватия, която е с най-сериозни шансове да стане втората бивша югорепублика (след Словения), член на ЕС, съвсем наскоро изпита на гърба си здравината на хагската тояга. В средата на март Брюксел отложи началото на преговорите със Загреб заради това, че не е арестувала Анте Готовина. Запасният генерал се укрива, откакто през 2001 г. бе обвинен във военни престъпления, извършени срещу хърватски сърби по време на въоръжения конфликт. Не бяха чути съветите на координатора на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа Ерхард Бусек, според който е проблематично решенията да се взимат на базата на това, което каже трибуналът в Хага.
За брюкселските чиновници обаче това е твърде удобно. Особено ако наистина има писан сценарий, според който отказът да започнат преговори със Загреб е резултат от тънки европейски сметки Хърватия да чака Сърбия за влизането си в ЕС.
Единствено на Словения от бившите югорепублики й се размина с
претенциите на г-жа Дел Понте,
използвани от Евросъюза. Тя извади късмет, че воюва само 10 дни, преди да се раздели с бивша Югославия през 1991 година. Нямаше време нито за геноцид, нито за военни престъпления.
Няма обаче друга бивша югославска република, която да е била налагана с хагската тояга повече от Сърбия. Тези дни еврокомисарят по разширяването Оли Рен бе категоричен: допълнителните стъпки към пълното сътрудничество с трибунала гарантират положително мнение за започването на преговори по споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС.
Карла дел Понте не се задоволи с бившия югославски президент Слободан Милошевич, нито с войводата Воислав Шешел и други по-дребни риби. Тя иска да види в Хага още дузина сърби, обвинени за военни престъпления в Косово през 1999 г. Сред тях са не само сръбските генерали Небойша Павкович, Властимир Джорджевич и Сретен Лукич, но и бившите босненски сръбски военновременни лидери Радован Караджич и Ратко Младич. Макар формално Белград да няма нищо общо с босненската Република Сръбска, желязната Карла си иска последните двама от Белград.
Оказва се, че всяка от бившите югославски републики е заложник на един човек, или няколко души, които отказват безплатен билет до Хага. Македония се избави от това неудобство, но пак си остава на опашката от кандидатки за ЕС от бивша Югославия.
|
