Натрапчивото усещане, че си на "Цариградско шосе" не те оставя ни за миг, докато пътуваш нощем от летище "Шонефелд" към Берлин. Сградите са подобни, а вечер и София изглежда така чиста. По немския път също се забелязват кръпки, но доста добре изработени, че гумите да не ги усещат. На всичкото отгоре и берлинските шофьори не са от най - примерните. Завиват, без да дават мигач или отнемат предимство, което кара водачът на нашия автобус от време на време да подвиква "Мист, мист" (боклук, бел.р.). Така и не разбираме какво точно казва, но по изражението на лицето е явно, че не е нещо прилично.

Берлин има и още общи неща със София. В двата града е пълно с панелки. Всъщност това важи най-вече за Източен Берлин. Германските са санирани отдавна и повече приличат на обществени и бизнессгради и нямат нищо общо с мрачния вид на българските. Шаренията от остъклени, решетъчни или избити тераси, което представляват българските панелки, в Берлин липсва. Там всичко е еднакво, в равни пастелни тонове.

Общинските власти в Берлин обявиха, че градът е пред фалит. Естествено, по света все още няма действително банкрутирал град, иначе доста от българските да са били закрити вече. Немската столица е свила харчовете си, част от които по принуда ще трябва да поемат различни частни фирми. Примерно за почистване на снега от тротоарите, които дори и в самия център на места са затънали в кал или финансирането на десетките градски фонтани. Пресата уведоми вече гражданите, че това лято шадраваните ще работят само ако намиращите се в близост магазини, заведения, фирми поемат разходите за тока, водата и поддръжката им.

Впрочем финансовите проблеми на Берлин имат 15-годишна история. Те започват с падането на стената и обединението на града. Преди 1990 г. и в двете части на разделения град са наливани доста средства от Изток и Запад. В Източен, защото беше "витрина на социализма", а в Западен по аналогични причини. Разходите на Берлин са много - три опери, три университета, библиотеки, театри и така нататък. Да не говорим, че близо 10 г. централната част на града бе строителна площадка.

Постепенно Берлин натрупа все по-големи дългове. Банковите кредити и задълженията към бюджета на ФРГ възлизат на 50 млрд. евро в момента.

Но както е и в България, а и на много места по света, за едно нещо няма пари, но за друго има в излишък. На метри от Бранденбургската врата, върху огромната площ от 19000 кв. м са вложени 200 милиона евро. Там се ширят хиляди странни каменни плочи. За да сме точни - 2700. На пръв поглед гледката е доста грозновата, теренът прилича на строителна площадка, а плочите - на основи за бъдеща постройка. Нищо подобно обаче. Това е паметникът на загиналите евреи. Официалното му откриване е предвидено за 5 май, а горната сума са парите, които е глътнал до момента. Берлинчани наричат този бъдещ паметник "гробището" и тихичко се възмущават от неестетичната гледка, очертаваща се да заеме за десетилетия напред центъра. Гласно темата не се коментира. В Германия медиите и обществеността предпочитат да мълчат по въпроси, свързани с еврейски проекти. Очевидно гузната съвест ще държи нацията още доста време.

Идеята за построяването на този паметник се е родила през 1995 г. и още същата година е взето съответното решение от германския парламент. Без много-много дебати е отделена площта между Бранденбургската врата и Потсдамер платц. Архитект е американецът Петер Айзенман. От надпис, поставен непосредствено до почти готовия паметник, става ясно, че финансирането е минавало през едноименната фондация "Паметник на загиналите евреи".

Всекидневно кибичещият пред Бундестага демонстрант издига "неутрални" лозунги, като този, призоваващ най-общо да не се вярва на политиците, защото мислят за себе си. (сн.5) Протестиращите всъщност са няколко и се редуват на смени в различните дни. Имат си и интернет-страница, където е публикуван тематичен график за предстоящите все така солово - плакатни протести.

Далеч по-разговорливи обаче стават берлинчани само при споменаването на две възлови думи - "британско" и "посолство". Амбасадата на Нейно кралско величество е на малката уличка "Вилхелмщрасе", също до Бранденбургската врата. Може да се гледа само отдалече, зад съответните ограждения, като някаква градска забележителност. Причината е, че посолството е надскочило далеч площта, за която британците са платили. "Вилхелмщрасе" е барикадирана и непроходима. От двете й страни входовете са запушени от огромни каменни блокове. Завардена е и от полицейски коли. Подобна частна, макар и не британска, а американска уличка имаше доскоро и в София пред посолствота на САЩ. За разлика от него, което бе изнесено от центъра в Южния парк, британското в Берлин няма къде да ходи, тъй като е изградено преди само 15 години. Построили са го след обединението на Берлин на същото място, където е било преди Втората световна и по запазения проект на някогашната сграда, с леки стъклени добавки.

"Вилхелмщрасе" е затворена след 11 септември 2001. Оттогава медиите не са спрели да пишат срещу това. Берлинчани се дивят на британския страх от нападение, при все че единственото посолство в Европа, пострадало от бомбена атака в последните десетина години, е китайското в Белград, а бомбата си бе американска.

Докато разни приятелски амбасади се обгрижват с голямо старание от немската полиция (посолството на САЩ в Берлин също е барикадирано), други огромни сгради са оставени на произвола на съдбата. Дворецът на републиката, или берлинското НДК, от 15 години е превърнато в клоака. (сн. 3 - изглед отвън и 4 - изглед отвътре) Някога една от гордостите на социалистическата власт на ГДР (сн. 9 - отвън, 10 - отвътре), в днешни дни постройката върви към вероятно събаряне, макар официално да се твърди, че съдбата й уж не е решена. Източните берлинчани обаче са убедени, че властта на ФРГ се гнуси от тази сграда и няма да я трае още дълго. Все пак вътре години наред е бил преизбиран генералният секретар на ГЕСП Ерих Хонекер, когото нова Германия безуспешно се опита да осъди, преди да го прокуди в Чили, където той почина.

Дворецът на републиката е строен от 1973 до 1976 г. на мястото на градския дворец на кайзера, който пък е бил разрушен през 1950 г., заради сериозните поражения от войната. Сриването на замъка е било по-скоро символично разграничаване от монархизма. В лявото крило на златисто-кафявата стъклена постройка са делили територия Народната камара (парламентът на ГДР), кафене, ресторант и малък театър. В дясното се е намирала огромна, модернистично обзаведена зала за 5 000 души. Именно там са течали партийните конгреси, фестивали и концерти. И онези новогодишни програми, които помни соцбългаринът - "Шарено котле".

От 1990 г. сградата е затворена с официален мотив, изтъкнат от политици и специалисти, че вътре е открит азбест, който е опасен за човешкото здраве. По същото време азбест е открит и в още една възлова немска сграда, също пропита с доста идеология, но намираща се в Западна Германия - седалището на радио Дойче веле в Кьолн. Тази сграда съвсем не беше опразнена, а журналистите там продължиха да работят чак до 2004 година, когато ги преместиха в Бон. Може пък западногерманският азбест да е полезен, за разлика от лошия и крайно канцерогенен източногермански.