Независим орган проучва и разследва сигнали срещу депутати и министри - за корупция, за нездрави финансови интереси, за зададени по време на парламентарен контрол въпроси срещу пари или услуги, за неподаване на декларации в публичния регистър, за получени и необявени суми, за неспазване на парламентарните стандарти. Същият този орган предлага на специална комисия да накаже съгрешилите и обявява резултатите от работата си в медиите. Пак той дава съвети на депутати, които се съмняват, че нещо може да помрачи реномето им или да хвърли петно върху кариерата им.

Звучи чудесно. За съжаление горното се случва не в парламентарната република България, а във Великобритания. Нещо повече. У нас няма дори наченки на подобна практика, няма дори най-обикновена комисия по парламентарна етика. Затова в България изобщо не се обръща внимание, че някой депутат не е подал декларация за имущественото си състояние в публичния регистър. Или пък, че народен избраник би могъл да има изгода от зададен актуален въпрос или пък от парламентарно питане, от приемането на отделен закон, или да речем от даването на консултации за "вратичките" в даден нормативен акт, които могат да се използват от бизнесмен и групировка.

Великобритания е стигнала до създаването на независима институция за проучване и разследване на депутатски нарушения след големи скандали за корупция и нарушения,

свързани и с британски парламентаристи.

След афера със строителни фирми през 1975 г, в която са били набъркани и депутати във Великобритания, са били кодифицирани правила, според които всички народни избраници трябва да декларират цялото си имотно състояние и финансовите си интереси. Дълги години след това някои от тях са се съобразявали с тези правила, други - не.

През 90-те години ситуацията се променя след няколко големи скандала, свързани с депутатски питания, зад които прозирал нездрав финансов интерес. Тогавашният премиер Джон Мейджър проявил загриженост, защото аферите лепнали големи петна върху реномето на британския парламент.

Нещо, което за съжаление е факт и в България през последните няколко години, ако се проследи рейтингът на родното Народно събрание.

Тогава във Великобритания е създадена специална комисия под ръководството на съдия лорд Нолън, която да извърши специална анкета и да предложи стандарти за парламентарно поведение. Правилата са изготвени през 1995 г. и гласувани през 1996 г. В тях е предвидено и създаването на специален независим орган - парламентарен пълномощник по обществените стандарти или казано иначе - комисар по въпросите на етиката. Въпросният човек се избира от парламента, но е напълно независим от всякакви политически сили и икономически интереси. Последното се установява след щателно проучване.

Няколко са основните задачи пред комисаря по етиката, обясни само преди дни Елизабет Филкин, която заема този пост от 1999 г. насам. Тя създава, попълва и поддържа публичните регистри за членовете на парламента, в които се вписват детайлно имущественото им състояние, както и техните финансови интереси - участие в бордове на компании, хонорари за публикации в медиите, консултантски, пари от преподаване, подаръци, пътувания - кой ги плаща, с какви пари. Тази база данни е постоянно достъпна за обществеността чрез Интернет. Ако някой не може да използва мрежата, той може да поиска информация лично или пък чрез официално писмо. Правилата са изключително строги. Ако даден депутат влез в борд на директорите на дадена компания, длъжен е да заяви това обстоятелство не по-късно от 30 дни. След въвеждането на това правило, народните избраници, които участвали като консултанти или в управлението на фирми, намалели няколкократно.

Другата задача на комисаря по етика е да следи дали членовете на Камарата на общините спазват стандартите на поведение, както и да дава съвети как те да не бъдат нарушавани. Нормално е в публичния живот да има сблъсък на интересите и балансирането им е начинът нещата да вървят нормално, казва Филкин. Трябва да помагам за разрешаването на такива ситуации, но така, че общественият интерес да е на първо място, обяснява още тя. Преди седмица депутат поискал от нея съвет какво да направи при заплетена ситуация в избирателния му район. Местната управа приела план за развитие, който му бил даден като проект и той пуснал съобщение в пресата, че го приема. След това обаче планът бил частично променен, в резултат на това състоянието на неговия тъст, който имал имоти в района, щяло да нарасне. Депутатът беше много притеснен хората да не помислят, че има пръст в промяната на плана, обясни Филкин, но не каза как го е посъветвала да излезе от ситуацията.

И според самата нея най-трудната част от работата й е

разследването на сигнали и оплаквания срещу депутати за корупция и други нарушения на законите.

Филкин признава, че с тази дейност е добила особена популярност в обществото и в медиите във Великобритания, и заради нея се родило прозвището й "Лиз Камшика". При нея може да подаде сигнал всеки - гражданин, журналист или пък друг депутат. Но не анонимно. Тя установява дали има закононарушение или потъпкване на правилата. После разпитва самите депутати. След това комисарят по етика трябва да докладва пред специална парламентарна комисия дали оплакването или сигналът са основателни. В неговите правомощия обаче е да провежда разследване и да разпитва всякакви хора, както и да влиза във всички държавни ведомства за информация. Ако има нарушение и това е мнението на комисаря, той се явява пред комисията и отговаря на всички въпроси. Всички мнения и доказателства се публикуват в медиите, а комисията решава какво наказание да наложи на съгрешилия депутат. Специално в Англия тези наказания варират от публично извинение, през лишаване от заплата за определен срок, до отнемане на депутатските пълномощия.

Най-честите сигнали срещу британските народни избраници били за получаването на пари от компании, които не са декларирали, за облагодетелстване чрез изказвания, въпроси или контакти с министри, за финансови машинации, за злоупотреба с дадени им за работа в парламента допълнителни средства. Как стоят нещата в България?

За разлика от британските си колеги българските депутати се ползват с изключителен имунитет. Във Великобритания парламентаристите са наказателно неприкосновени единствено за направени от тях изявления, за всичко останало могат да бъдат проверявани и разследвани. Елена Костова например настояваше да падне депутатският имунитет не заради друго, а заради изказвания на народни представители по адрес на фондацията й.

Иначе съдебната им неприкосновеност им по закон се отнема след мъчителна процедура и то само за тежки престъпления. Това не означава, че те не могат да бъдат обект на проучване и проверка от страна на независим орган, избиран например от самия парламент. Но такъв няма.

Нормално е да има и специална комисия в НС, която да прави и анкети по сигнали за злоупотреба с власт и влияния, или пък за корупция. Такава би могла да бъде постоянната парламентарна комисия по етика, която няма и в това Народно събрание, независимо че подобно предложение постъпи.

Българският опит не дава много доводи в полза на такава комисия. Тя съществуваше например в 37-ото НС и едни от най-важните неща, с които се занимаваше беше например оплакването на Красимир Премянов, че бил обиден от Едвин Сугарев от парламентарната трибуна. Тогава комисията порица Сугарев и "препоръча на Премянов да спазва реда в пленарна зала и да не репликира и подвиква от място".

Върхът разбира се бе, когато тя изслуша тогавашните председател на бюджетната комисия Кирил Желев и депутат от ПГДЛ Росен Михайлов "за обстоятелствата, при които Венцеслав Димитров изхвърли през прозореца документите на финансовия министър с актуализирания бюджет за 1996 година". И толкова. Никаква корупция, никакви финансови нарушения.

През най-новото време в България е налице следната ситуация: депутатите не могат да бъдат разследвани от прокуратурата, докато не им бъде свален имунитетът, а за искането за това са необходими доказателства. В същото време не съществува никакъв орган в самото Народно събрание, който да събира и проучва сигнали срещу народни избраници и дори министри, да преценява има ли депутат финансов интерес от даден актуален въпрос или питане, от приемането на някой закон.

Съществува комисия по жалбите и петициите, но тя в основата е нещо различно. Истина е, че има възможност за създаването на "временни комисии, които се образуват по конкретен повод, за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети". Колко такива можем да изброим за последните 12 години? Малко. И нито една от тях не визира депутат. А и практиката показва, че в България в крайна сметка "депутат депутату око не вади".

Истина е, че в новият Правилник за организацията и дейността на НС за първи път бе записано, че "при внасяне на законопроекти и изказване в пленарно заседание или в комисия народен представител с пряк финансов интерес от обсъждания проблем е длъжен да разкрие този интерес". Но не е предвидено никакво наказание за депутат, който не го стори. Единствените предвидени санкции за народните представители са предвидени, само ако не ходят на работа или нарушават реда в пленарна зала. И толкова.

А публичният регистър е само прах в очите на общественото мнение. Той не предвижда никакво наказание за неподалите декларация. Близо 100 депутати от сегашния парламент не са подали изобщо документа и да припомним подигравателното отношение на вече бившите народни представители.

Очевидно изключително необходимо създаването на независим орган, който да може да проучва сигналите срещу депутати и министри. Трябват и спешни промени в Закона за публичния регистър и да се предвидят наказания и да се приеме закон за омбудсмана и за лобирането .

И това могат да сторят само самите народни представители. Ако наистина са представители на народа и ако са честни към него. Останалото ще е депутатска омерта под знака на новото време.