Ето че Международният валутен фонд, притеснен от полъха на глобална криза след ужаса от 11 септември, е на път да разбие на пух и прах обещанията на НДСВ. Освен вдигането на тока и парното всичко друго май е неприемливо за световните експерти - като се почне от данъчните революции, обещани на богатите, и се стигне до вдигането на минималната заплата и детските надбавки, обещани на бедните. Зададе се тежката зима, рейтингите на новата политическа сили за пръв път леко потрепериха, пък и царят почна да дотяга с мъчителния си български език.

При тези обстоятелства и НДСВ вече няма на какво да разчита освен на



отдавна обещания жокер: наказание за бившите управляващи,



злоупотребили с постовете си. От изборите беше ясно, че не с хляб, а със зрелища ще може да се нахрани електората. Наистина не можем да забравим, че движението спечели много от негласната реабилитация на живковите времена, което се понрави на хората, уморени от безсмисленото дъвкане на кокалите на комунизма 12 години след края му. Реабилитация кадрова, идеологическа, медийна. Повече от половината от българите мислят, че днес се живее по-зле от тогава, само 1/4 - че е станало по-добре. Забележете, че дори в Полша бившите комунисти се завръщат във властта, а "Солидарност", раздирана от конфликти и затънала в корупция, остана извън парламента. Кой можеше да си представи подобна катастрофа преди 20 години, когато 100-милионният опозиционен профсъюз се изпречи пред железния локомотив на комунизма! И ако "преходът" на натежал на поляците, какво да кажем за българите, живели уютно в задушливата прегръдка на СССР без всякакви свободни профсъюзи, дисиденти, стачки. И така всичко става логично - днес тихата реабилитация плавно преминава в посочване на виновника за разрухата - СДС.

Нека не бъда разбран погрешно:



без най-после някой да влезе в затвора



и съмнително бързи имоти да бъдат конфискувани, общественото доверие в тази страна няма да се възстанови. Смятам също, че най-много заподозряните естествено ще са измежду онези, които най-много приватизираха, сиреч последното мнозинство. Хората подкрепиха дълбоко неизвестното НДСВ не заради предполагаемата харизма на един мил възрастен човек, който нищо не разбира и както казват, обича да си поспива следобед, а защото искат поне искрица справедливост. В този смисъл пазарлъкът на Костов с виденовите хора - вие давате властта, ние не ви търсим отговорност - се оказа мина, заложена в самите основи на синьото доверие.

Политическата идентичност на НДСВ и досега е размита, то



няма на какво друго да разчита освен на известна доза популизъм,



пораждащ вълни от народна любов. Икономическите обещания също бяха популистки, само дето още тогава беше ясно, че са неизпълними. Затова пък антикорупционният популизъм - или поне театрализацията на една негова най-видима част - е по силите дори на такава млада политическа сила, опитваща да запази безпрецедентната си подкрепа днес, когато просто трябва да си плюе на сурата и да даде заден ход.

Най-активният, както и очаквахме, е



медийната звезда-ревизор.



Научаваме за една устремна "реалполитика", където се сменят началници и дори направо цели екипи, въвежда се система от взаимно следене. Какво точно става с уволнените 100-200 корумпирани митничари така и не разбираме. Как може да се отстрани митничар за корупция и съдът да не реагира? Юридически доказателства, разбира се, няма да има, разбира се, всичко пак ще почне да прилича на политическа саморазправа. (Все се питам защо в други държави можеш да попиташ даден заподозрян откъде има определено имущество, а у нас това нарушава човешките му права?)

По повод на кампанията господинът Филчев също се съживи, нали трябва да се харесва на нови партньори, и заяви, че досега не са му подавали сведения откъм изпълнителната власт. Вижте колко просто е всичко:



не му подават - не работи, почват да му подават - заработва.

А ние се чудим каква е връзката между съдебна и изпълнителна власт при демокрацията! Ето каква: полуавтоматизирана.

Министър Петканов почна да проверява бившите управници по разни списъци, министър Василев взе да ахка и писка пред скелетите, които изпадат от гардеробите на повереното му ведомство. Та дори КАТ, който мислехме за естествено отмрял поне в София, взе да глобява шофьорите за разни работи.

Какво пък, малко популизъм може да подейства добре - хем НДСВ ще си спаси физиономията в този много тежък момент, хем нацията ще се сдобие с исторически прецедент - че все пак може би, понякога, евентуално някой може и да си плати за гяволука...

Само че защо така все ми се струва, че акцията ще кулминира около 11 ноември и естествено ще затихне след изборите. Да речем, ще пристигне някой чужд експерт и ще каже, че не е добре за бизнесклимата да се развалят приватизационни сделки и да се обследва произхода на нечии пари - и, пак в интерес на Негово величество първоначалното натрупване на капитала, всичко ще си продължи по старому.