|
По всичко изглежда, че кризата се задълбочава. Основната причина е в продънените общински каси. Още към средата на годината те натрупаха огромни неразплатени разходи и се видяха в чудо коя дупка да запушат по-напред. Според данни на Националното сдружение на общините в края на първото полугодие местните власти са имали 152 млн. лв. борч. Без неуредени сметки са били само 13 от всичките 262 общини.
През последните 2 месеца дълговете на общините нараснаха още. В края на август те вече надвишават 170 млн. лв. Неразплатените заплати са за около 12 млн. лв., а неиздължените социални помощи - 29 млн. лв.
Обясненията за кризата са няколко. Общото между тях е, че всички са
пряк резултат от калпавата политика на старата власт,
на финансовото министерство и на бившия му шеф Муравей Радев. Според общинарите финансовите им проблеми са резултат от структурния дефицит, който се залага при съставянето на държавния бюджет. Още в началото на всяка година е ясно, че вменените по закон разходи на общините са по-големи от очакваните приходи, обяснява Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините.
През 1999 г. заради лошото планиране общините прогнозираха недостиг от 350 млн. лв. После наистина се наложи държавният бюджет да им отпусне допълнително 192 млн. лв. и като резултат те приключиха годината с неразплатени 166 млн. лв.
През 2000 г. се очакваше дефицит от 400 млн. лв. Хазната задели извънредни 260 млн. лв., но общините пак приключиха годината с дългове за 172 млн. лв. В бюджета за тази година според оценки на сдружението е заложен недостиг в размер на 310 млн. лв. Натрупаните досега дългове са ясен сигнал, че прогнозата им вероятно ще се сбъдне.
Излиза, че старото управление е направило погрешни сметки, заради което сега теглят кметствата. Експерти на финансовото министерство също признават, че заради лошо планиране в държавния бюджет за 2001 г. не са отразени наследените от миналата година дългове за 171,2 млн. лв. Но общините е трябвало да се погрижат за постепенното им разплащане и това е влошило финансовото им състояние.
Като капак на всичко
екипът на Муравей Радев е сътворил безпрецедентен нормативен гаф
при разработването на Закона за държавния бюджет за 2001 г., последствията от него нанасят тежък удар върху общините. Това е Параграф 22 на преходните и заключителни разпоредби на закона. На пръв поглед с него се урежда стандартна процедура - поставя се срок, в който общините да изготвят бюджетите си за годината и им се вменява задължението да стъпят върху прогнозите на данъчната администрация за очакваните приходи, когато разпределят средствата си. Има обаче една нова алинея 3, която гласи, че "преизпълнението/неизпълнението на плана за данъчните приходи за годината е за сметка на републиканския бюджет чрез намаляване/увеличаване на субсидията със същата сума или съответно с увеличаване/намаляване на вноската".
На пръв поглед схемата изглежда проста и справедлива - ако общината събере повече данъци от очакваното, субсидията й се орязва с размера на превишението. Ако пък получи по-малко, бюджетът й доплаща разликата. Но текстът е репресивен за голяма част от кметствата.
Този параграф до такава степен обърка бюджетните взаимоотношения, че трудно можем да се оправим с тях, казва Бойко Георгиев, шеф на дирекция "Финанси на общините" във финансовото министерство. По-голямата част от общините тази година са събрали повече данъчни приходи от очакваното. Докато се установи това преизпълнение, те са получавали редовно и субсидията си. Парите веднага са били изразходвани за покриване на текущи нужди и на стари задължения. След прилагането на параграф 22 се оказва, че всички те имат да връщат пари на бюджета.
Така тези кметства няма да получат още средства от бюджета до края на годината, а като капак имат надвзета субсидия, която трябва да възстановят. В крайна сметка прилагането на този параграф води до трупане на още дългове. По данни на финансовото министерство така държавата вече е иззела около 60-70 млн. лв.
Освен това разпоредбата противоречи на 3 закона - за общинските бюджети, за корпоративното подоходно облагане и за местните данъци и такси. Явно нарушение е например, че по този ред от преизпълнените данъчни приходи държавата може да изземе суми, събрани чрез местни данъци и такси, които по закон трябва да влязат изцяло в общинските каси.
Въпреки обективните причини за финансовия крах, не можем да си спестим въпроса
защо кметовете не осигуриха поне парите за заплати,
а допуснаха по това перо да се натрупат 12 млн. лв. дългове. Вярно е, че вече не се смята за нарушение, ако някои от тях предпочетат да платят сметки за ток и парно, вместо да раздадат забавени трудови възнаграждения. От тази година общините получиха свободата сами да определят приоритетите, които ще следват при разходването на парите си.
Пожелателната инструкция към общинските съвети бе все пак заплатите и другите социални плащания да бъдат осигурени с предимство. Подходът обаче е бил индивидуален. Според Гинка Чавдарова повечето общински съвети са били поставени в тежката ситуация да "избират измежду няколко злини по-малката". Когато се разглеждаха бюджетите се установи, че сумите не стигат нито за 12 месеца за заплати, нито за някаква минимална издръжка, обяснява Чавдарова.
Затова част от общините са решили да осигурят изцяло заплатите и да отрежат издръжката, т.е. парите за отопление, осветление, медикаменти и др. Други пък решили да осигурят нормалното функциониране на дейностите за определен период от време.
Подобна е ситуацията и със социалните помощи. Според кметовете макрорамката за тях е тотално сгрешена още при съставянето на бюджета. Затова още в средата на годината са натрупани дългове от 25 млн. лв. - и то след като държавата е превела 50% от парите, както е задължена по закон, а общините са дали повече от 50%.
Разчетът за правоимащите или е сгрешен,
или безработицата е надминала очакванията, казва Гинка Чавдарова. От финансовото министерство признават, че при съставянето на бюджета са определени с 30 млн. лв. по-малко за помощи. Според експертите парите са недостатъчни и защото икономическата обстановка се влошава и в системата на социално подпомагане влизат все повече хора.
Досега новата власт направи три стъпки, за да облекчи положението на общините. На 81 кметства бяха предоставени 10.5 млн. лв. по реда на прословутия параграф 22 за това, че данъчните им приходи са по-ниски от очакваното. С решение на финансовия министър Милен Велчев 25 млн. лв. от годишната субсидия от бюджета бе изтеглена и платена в аванс. Министерството предостави и безлихвени заеми общо за 11 млн. лв. на 63 от най-нуждаещите се общини. С парите те трябва да издължат заплатите на учители, лекари и други служители.
Тези мерки ще подобрят леко финансовото положение на общините, смятат от сдружението им. Но неразплатените разходи ще останат високи, а голяма част от проблемите - нерешени. Нещо повече,
кризисната ситуация ще се задълбочава
В следващите няколко месеца напрежението около заплатите ще се свали, защото сега всички допълнителни средства отиват за тях. Но на преден план ще излезе недостигът на средства за социални помощи и за текуща издръжка. В последните месеци от годината тя по правило излиза по-скъпо - отопление и осветление на болници, училища, детски градини, други заведения и учреждения. "Почти в половината от общините няма заложен нито лев за издръжка за последното тримесечие", предупреждава Гинка Чавдарова.
Според общинарите, за да се избегне повторно затваряне на училищата, този път заради дървени ваканции, държавата трябва да отпусне още средства. От финансовото министерство пък се въздържат да обещават нови "инжекции".
Извън непосредствената помощ общините настояват финансовият екип на правителството да разработи програма за постепенно погасяване на неразплатените разходи, с които ще приключат тази година, и тя да бъде приложена към бюджет'2002. Те искат още да се премахне скандалният Параграф 22, да получат някои данъчни облекчения, по-голяма свобода в инвестициите. От това за какви конкретни промени ще се споразумеят изпълнителната и местната власт зависи дали следващата година ще е първата, през която общинските каси няма да се продънят.
КАРЕ
Бойко Георгиев: Проблемът непрекъснато ще тегли правителството
Ще е много трудно местните власти да получат помощ, казва директорът на дирекция "Финанси на общините" в Министерство на финансите
- Г-н Георгиев, как ще се развие ситуацията в общините?
- Този въпрос е с много повишена трудност. Министерството на финансите направи максималното. Но не можем да пренебрегнем закона. Необходимо е кабинетът да си постави като цел програма за излизане от това състояние. Проблемът непрекъснато ще тегли самото правителство. Това трябва да се разбере. Няма ли мир в общините, няма мир в държавата.
Трябва да се подготви програма с конкретни срокове и да се върви към децентрализация, като се откроят финансовите права и отговорности на общините и на държавата и всички те залегнат в един бюджет.
Възможен е такъв подход - общинските приходи от местни данъци, от неданъчни приходи - продажба на имущество и други, да са равни на общинските отговорности - за чистота, осветление, детски градини и детски ясли и др. От приходите от преотстъпените данъци да се вадят държавните задължения - образование, здравеопазване, социални помощи, и разликата да се дава от държавния бюджет под формата на субсидия. В момента общините изсмукват средства от местните данъци и такси и ги прехвърлят към държавни задължения.
- Възможно ли е този подход да се приложи още през следващата година?
- Трудно, защото не сме подготвени технически и времето е малко. Но би трябвало поне на национално равнище да се докаже, че трябва нов подход.
В бюджета на общините 78% са заплати и социални помощи. Може ли да се плащат ток и горива с 22% за издръжка? И още - пътувания на учители, хемодиализа, договори с търговски дружества и с болнични заведения. Вие знаете ли какво става там? Въобще не са ясни правилата. Болничното заведение, тъй като е общинско търговско дружество, може непрекъснато да увеличава своята загуба, а персоналът му се води на отчет в министерството на здравеопазването и никой не може да го пипне.
- Имат ли общините собствени резерви?
- Какви резерви, нали ние им ги изземваме.
- Имам предвид от неданъчни постъпления - управление на имущество и др.
- Тежък удар бе нанесен със закона "Лучников". С компенсаторни записи се купуват общински имоти, предприятия и т.н. Сметка нямаме, не знаем за колко пари става дума, но сигурно е за много. Това на практика обезкърви общините. В някои от тях компенсаторните записи стоят в торби и няма какво да ги правят. Освен това общините вече почти нямат имоти, те ги разпродадоха, за да финансират текущите разходи.
- Ще получат ли общините скоро финансова помощ?
- Зависи от състоянието на бюджета към 31 септември. Струва ми се, че ще е много трудно.
- Тогава?
- Друг вариант няма. Просто при възможност на бюджета би трябвало това, което е иззето от общините по параграф 22, да им се върне. Този параграф не е справедлив, той е незаконосъобразен.