|
- Важно ли е за един човек да се роди на "точното място", г-н Пасков?
- Веднъж попитаха Владо Свинтила дали македонците са българи. Той отговори, че не са, по простата причина, че ако имаше начин и ние нямаше да сме. На мен, като на всеки българин, ми се е искало да съм роден на друго място, където себеподобните не са обременени генетично с робство, предателства, кахърен епос и високо кръвно, вследствие на мазна кухня. Съдбата винаги ме е вбесявала с безочливата си неподатливост и непроменяемост. Така че проблемът с точното място е само български проблем. Освен че сме богохулци (след като изискваме такава корекция), сме и претенциозни, защото искаме да сме родени на друго място, но да сме същите тарикати. Тогава ще покажем на онези там, от другото място, на какво сме способни! Не е ли ужасно човек да мечтае да е емигрант още преди да се е появил на света? Още от утробата на майка си? Ние всички сме просто селяни и нашата най-голяма жътва са грижите. Приличаме на онзи евреин, който искал на всяка цена да емигрира от СССР. Когато властите му дали глобус, за да си избере държава, той след дълъг размисъл го върнал и поискал друг глобус.
- Ако бяхте роден в Америка, какво би променило това?
- Да приемем, че съм се родил в Америка, но с абсурдната предпоставка, че пак съм Виктор Пасков, пиша книги и съм същия тарикат. Е, може би нямаше да пуша и да пия и щях да практикувам фитнес и джогинг. От друга страна, Фицджералд, Хемингуей, Милър, Буковски, Бъроуз, Болдуин, Маламуд и всички, които ми хрумват, са пушели, пиели и не са практикували фитнес и джогинг. Разликата е, че са разполагали с мощни издателства, добри агенти и изряден механизъм на авторско право. Не виждам причина, поради която нямаше да разполагам и аз с тези американски блага. Това щеше да ми осигури онази социална независимост, която дава право в момента на колегата Гор Видал да ругае Конгреса и да иска промяна в конституцията, и тези негови изявления да се тиражират в цял свят.
Ако бях роден в Америка, щях да съм продукт на американската мечта и щях да я подложа на унищожителна критика.
- А сега си представете, че сте се родил в Афганистан.
- Не може ли Елада? Древна Гърция?
- Не. Афганистан.
- Щях да завърша литературния институт "Максим Горки" в Москва. Като афганистански писател щях да пиша на някои от стотината диалекта и в качеството си на съветски агент щях да съм министър на културата в Кабул.
Вариант втори: пак съм афганистански писател, но не съм следвал в "Максим Горки". По време на инвазията емигрирам в Америка, пиша на един от стотината диалекта "Шейтански терцини" и политическите събития ме правят Нобелов лауреат. Третият вариант е да съм талибан, но аз предпочитам втория.
- До каква степен е прецизно схващането, че Америка е символа на цивилизацията?
- Простодушният възторг на американеца от световната цивилизация е похвален, но не е цивилизация. В Лас Вегас има точно копие на Двореца на дожите, с гондоли и гондолиери, както и на Великата пирамида. Не е ли трогателно? Преди няколко дни деканът по славистика в Чикагския университет ми каза, че само 4 процента от американците четат книги. Америка има цивилизация на бита, която е във връзка с индустрията, но нима една индустрия сама по себе си означава цивилизация? Най-цивилизованият продукт на тази страна е нейната конституция, но американците не спазват завета на бащите-създатели, който гласи, че САЩ няма да се намесват във военни конфликти вън от своите граници.
- Преди парламентарните избори у нас започна времето на Голямото завръщане в родината. Кои са плюсовете и минусите? Вие също сте от хората, които са ту тук, ту там. Познат ли ви е параноидният момент на раздвоението?
- Безвремието, в което изпадна България е такава бездънна бездна, че всеки, който се осмели да дойде отвън и отново да влезе вътре, заслужава респект. Страната ни е една запусната църква, в която владее адски мрак. Ако присъствието на такива личности я осветли и оживи - плюсовете са налице. Ако ли пък не, последствията няма да се измерват с минуси. В личностен план тези млади мъже и жени или ще останат в историята, или ще излязат от нея като обидени, опустошени и богати хора.
Параноята на раздвоението ми е добре позната. Тя се нарича носталгия. Аз съм разцепен между три страни (България, Германия и Франция) и знам, че единствената утеха е да приема, че душата ми е по-голяма, от която и да е от тях.