|
Особено важни са първите две. Първо, граничат пряко с афганистански територии, контролирани от опозиционния на талибаните Северен съюз, чиито сили са готови да действат в унисон с американците. Второ, и Узбекистан, и Таджикистан са кръвно свързани с южния си съсед поради простата причина, че там живеят внушителен брой етнически узбеки и таджики. Справка: едната водеща фигура в Северния съюз - убитият наскоро Ахмед Шах Масуд, бе таджик; другата - Рашид Достум, за когото вчера също бе съобщено, че е убит, е узбек. Има и трета причина за ключовата роля тъкмо на Таджикистан и Узбекистан - те разполагат с летища, откъдето биха могли да излитат американските самолети за удари по Афганистан.
Летището край таджикистанската столица Душанбе е едно от най-големите в Централна Азия, другото - край Пархара, също е много удобно за целта. Узбекистан пък предлага летищата в Тузел до столицата Ташкент и в Термез. Впрочем,
в Ташкент вече кацнаха два американски самолета
- С-130 "Херкулес" и С-141 "Старлифтър", които докараха според различни сведения между 100 и 1500 американски военни, разузнавателна апаратура, екипировка и продоволствие. Подобна информация дойде и от Таджикистан, но властите там отказаха да я коментират, въпреки че вече бяха заявили, също като узбекистанските, че ще окажат съдействие на антитерористичната операция на САЩ.
Тази позиция, естествено, бе съгласувана с Москва, която въпреки разпадането на СССР продължава да играе патронажна роля в региона. Декларацията на руския президент Владимир Путин, че Русия ще отвори небето си за "хуманитарни и спасителни операции" бе възприета на Запад двояко - някои (в. "Вашингттон пост") очакваха повече, други (в. "Ню Йорк Таймс") сметнаха това за "най-внушителната по мащаби руска помощ след Студената война". Същественото обаче бе, че руската позиция даде посоката за действие и на централноазиатските републики, които не биха дръзнали да се ангажират с подкрепа за военна операция на САЩ без съгласието на Москва. Това важи особено за Таджикистан, чиято южна граница се пази от руската 201-а мотострелкова дивизия и който дължи точно на присъствието на руските части овладяването на конфликта със собствените му екстремистки ислямистки групировки.
Узбекистан не е толкова обвързан с Москва, но също не би посмял да заеме антагонистична на нейната позиция. Поне докато още не се е сбъднала
мечтата на президента Ислам Каримов
да излезе с националните нефтопродукти директно на световния пазар, заобикаляйки Русия. Условието това да стане пак зависи от кризата с Афганистан. Защото ако обстановката там се нормализира, по негова територия могат да минат тръбите на узбекски газопроводи и нефтопроводи, които да стигнат до пакистанското пристанище Карачи. Трасето би трябвало да мине през долината Херат по река Херируд по посока към Кабул и пакистанския Пешавар. Именно по това трасе биха могли да се дислоцират американски войски при успешна операция срещу талибаните. Те биха гарантирали и сигурността на узбекските тръбопроводи, и парите, които ще дойдат в Ташкент от онова, което тече по тях. Тази перспектива е и основният стимул за особено дашната узбекска линия в подкрепата за очакваните удари на САЩ по талибаните.
Същите подбуди вдъхновяват и третата от бившите съветски републики на централноазиатския плацдарм - Туркменистан. Нейният лидер - Сапармурат Ниязов, пръв обяви, че американците могат да ползват не само туркменистанските военни летища, най-голямото от които е в Мари, на 60 км от афганистанската граница, но и железопътния транспорт за прехвърляне в Афганистан на всичко необходимо. Ниязов също си мечтае американците да му помогнат за тръбопроводите, които да закарат и туркменистанските енергийни ресурси до Индийския океан. Точно заради тази мечта той досега единствен от централноазиатските лидери поддържаше добри контакти с талибаните, от които се надяваше да получи онова, което сега изглежда по-реалистично с американска помощ.
Според руската преса Пентагонът вече е готов с разработката на операцията срещу Афганистан. Цитира се и британския в. "Телеграф", който на 25 септември писа, че първа цел на тази операция ще е завземането на
бившата съветска военновъздушна база в Баграм,
Северен Афганистан. Това е единственото летище в Афганистан, пригодено за излитане и кацане при всякакви атмосферни условия. Ако американски самолети започнат да излитат оттам, едва ли талибаните ще успеят да удържат Кабул, смятат руски военни експерти.
Базата обаче не е била използвана от 1999 г. и се налага да бъде ремонтирана. Кулата за управление на полетите е разбита, оборудването й е разграбено. Въпреки това цитираният от руското електронно издание "СМИ" ген. Александър Владимиров, вицепрезидент на колегията на руските военни експерти, твърди, че възстановяването на пистата и на светлинната сигнализация на летището в Баграм може да стане за "броени дни" и то да бъда използвано пълноценно от американската авиация.
Американците вероятно първо ще нанесат въздушен удар по предните сили на талибаните северно от Кабул, а после ще стоварят десантчици в Баграм. За да си осигурят спокоен околен терен, те вероятно ще изтласкат талибаните и от планинските склонове около Баграм, за да избегнат риска от обстрелване на летището. Талибаните разполагат и с "катюши", и със "стингери". Унищожаването на този арсенал ще е една от главните цели на американците.
Смята се, че
Баграм в момента е в ръцете на Северния съюз,
въпреки че сведенията от района на Мазар-и-Шариф, където текат тежки сражения между негови части и сили на талибаните, са крайно противоречиви. Талибаните твърдят, че са обкръжили и заклещили в дефилето Панджер противника си и дори че в боевете е загинал емблематичният генерал Рашид Достум. Северният съюз пък отрича гибелта на Достум и твърди, че е предприел настъплание към град Талукан.
Ролята на Северния съюз в очакваната американска операция по начало е доста любопитна. От една страна, съюзът вече обяви, че е готов да действа в унисон с американците, от друга - демонстрира и характер, като твърди, че няма да чака, докато американците се наканят да ударят по талибаните, а ще настъпва със собствени сили. "Ние воюваме с талибаните вече 6 години и ще им видим сметката," обяви тия дни генерал Берджан, командващ силите на съюза, които се опитват да наложат контрол и върху планинските участъци около Баграм. Без подкрепата на американската авиация обаче Северният съюз едва ли ще успее дори да се доближи, камо ли да превземе Кабул.
Факт е, че САЩ са много предпазливи в евентуалното си ангажиране със силите на съюза. И обяснението е много просто - той открито се поддържа от Москва. Връзките бяха съвсем директно афиширани от шефа на руския генщаб ген. Анатолий Квашнин, който се срещна в Душанбе с приемника на убития Ахмед Шах Масуд - Мохамад Факим, за да координира с него действията срещу талибаните и евентуалното участие в американския ответен удар по тях.
Москва твърдо крепи таджикския клан
на сваления от талибаните през 1996 г. афганистански президент Рабани и определено разчита на връщането му в Кабул след евентуалното им прогонване от Кабул.
Американците обаче досега не показват склонност към такъв сценарий. Те вече установиха контакти с бившия афганистански крал - пущуна Захир Шах, прогонен в изгнание през 1973 г., и явно виждат него като следвоенно решение за Афганистан. Има и вариант в тази схема да бъдат привлечени и узбекските племена, които сега подкрепят Северния съюз, но утре могат и да се съюзят с проамерикански настроени пущуни, за да гарантират тръбопроводите на Ислам Каримов.
Съществува все пак и компромисен вариант за съставяне на следвоенно афганистанско правителство с участието както на проруски, така и на проамерикански сили. Това ще е оптималният вариант за сигурността не само на Централна Азия, но и на света. Той може да се роди още тези дни на плацдарма някъде около Баграм.
|
|