След диспута по bTV в понеделник вечер вече съм убеден, че няма за кого да гласувам. Знам няколко крилати фрази от рода на "Вотът е солта на демокрацията", "Ако не гласуваш, нямаш право да изискваш от властта" и т. н., но при създалата се ситуация не виждам смисъл да ходя до урната.

2 часа и кусур семпли мераклии за ролята "баща на нацията" баламосваха изгладнелия електорат с дребнави проблемчета, за които и аз, и ти 5 пари не даваме. А така и не разбрахме как претендентите смятат да ги решат.

Диспутът беше европейски по форма, но носеше традиционния оттенък на разговор пред сергията за пиперки на Женския пазар.



В такъв диспут победители не може да има,



има само разочаровани. Едва ли подобен диспут може да донесе и един глас в полза на който и да е кандидат.

В началото, час и половина, Петър Стоянов се опитваше да се държи като президент, а не като кандидат. В тази компания, в този етап на кампанията, това му носеше само минуси. Както се очакваше, всички претенденти го награчиха, обградиха го и го замеряха с думи, при което Стоянов бе принуден само да се кръсти, да изпуска реплики от рода на "Ах!", "Ох!", "Моля?!" и "О, Боже!", да се кръсти и да изпие чашата с вода на липсващия Първанов. Върхът на притеснението Стояново бе, когато си изпусна нервите при зрителското питане за съдбата на нашето разузнаване в Либия. Въпросът "Що закрихте разузнаването ни в Либия?" ужасно прилича на въпроса "Вие още ли биете жена си?". На него не може да отговориш с "да" или "не". Вместо да замълчи, Стоянов каза, че в Либия още има наши разузнавачи и даже истеряса с викове: "Пълна глупост. В момента окачвате въжето на някой в Триполи. Как не ви е срам!"

Стоянов внимателно прецени времето си и в 21.30 ч. вкара гол от дузпа във вратата на основния си опонент - Богомил Бонев. Час и половина президентът кандидат се въртя около топката, чудеше се откъде да й подходи, но накрая заби. Бонев, който до този момент спаси с вещина няколко положения, даже не успя да извади коженото кълбо от мрежата. Той догледа мача блед, видимо притеснен, заекващ. В последната част на мача него го нямаше, а Жорж и Стоянов веселяха аудиторията с приказки за несъществуващите ракети А 300 и за земните дни на патриарсите.

Факт е, че



Бонев не бе готов за гвоздея в програмата на Стоянов



Той не очакваше, че президентът на републиката ще извади оригиналния доклад на НСС от декември 1999 г., в който о. з. генералът е описан подробно като приятел на групировките, като техен човек във властта. Не очакваше, че Стоянов ще се маскира като същи Емил Зола и ще рече в препълнената зала: "Аз обвинявам!"

Спорно е обаче дали бабаитлъкът да извади секретен доклад от президентското си чекмедже и да накара Иво Инджев да го чете публично е плюс за Стоянов. На електората не бе разкрита някаква фундаментална новина. Първо, този суперстрого секретен доклад вече бе публикуван. Четящата част от електората го познава в целия му блясък - знае, че мяза на донос, писан от шестаци преди 1989 г., и че е сътворен от ген. Атанас Атанасов - човек, който, меко казано, не обича Бонев. Второ, и сред нечетящите българи едва ли има някой, който не е чувал, че Бонев не е света вода ненапита.

Това показно изсипване на секретни оперативни данни обаче позори не само явно препарирания бивш вътрешен министър, но и "разсеяния" президент, който забравил да върне доклада, макар че бил длъжен да го направи. Мислещият човек се пита какво ли още е готов да извади Стоянов, ако утре интересите му засегне някой друг политик. Та нали при него има N броя подобни доклади.

Омерзителна беше долнопробната разправия между Стоянов и Бонев - двама бивши съпартийци, който си знаят спатиите и които са замръзнали върху темата "Управлението на СДС и корупцията". Кой бил на яхтата и кой взел пари от Чорни, каква телевизия имал президентският брат и на каква кола се возела жената на Димо Гяуров - това са въпроси, които за обществото вече са пълна досада, а за бившата власт са живи рани.

Само че тук стигаме до най-омерзителното - двамата претенденти, от които единият е бивш вътрешен министър, а другият действащ президент, до припадък се разправяха кой по-напред е заговорил за корупцията. Кой е по-голям юнак,



че се осмелил да каже. Просто да каже. И дотам



Лошото е, че и нататък е същото. Ренета Инджова не успя да надскочи себе си и остана със сексистките си подмятания от рода: "Мъже... Жените не правят така." Жорж беше традиционно самохвален, а Берон извади няколко стряскащи тези от гледна точка на евроатлантическата ориентация.

Спорно е дали липсата на Първанов на диспута е била плюс или минус за кандидата на левицата. Но и той да беше, разговорът на мегдана надали щеше да стане по-съществен.

Това са ни кандидатите за президент. По-хубави явно няма. Когато се появят, тогава и ще гласувам.