В началото на третото хилядолетие светът е неравномерно адвокатизиран. Като не броим Афганистан, Саудитското кралство и другите страни, където съдят по ислямски закон, на всеки 100 000 души от населението се падат:

- в Япония - 7 адвокати;

- във Франция - 33;

- в Англия - 94;

- в България - 119;

- в САЩ - 281.

И аз като теб съм изненадан от тези числа, драги читателю. От тях си правя моите изводи, но не ти казвам какви са; ти сам ще си направиш твоите.

На някои места в средновековна Европа правниците обличали римски тоги и в съда говорели на латински.

- Трябва да познаваме небесния и земния закон - шепнел кардинал Перигьо в ухото на Йоан ХХII в Авиньон.

Това значи астрология и право.

В същото време по нашите земи кадиите седели по турски и говорели на турски. Но на някои български правници им се ще да се видят в тоги. Папагалстването винаги е комично и европейските карикатуристи се зарадваха през 1976, когато маршал Бокаса се провъзгласи за император, възпроизвеждайки церемонията, с която Наполеон се саморъкоположил през 1804.

През 60-те години екранизираха романа на Пиер Бул "Планетата на маймуните". Там има съдебен процес - магистратите са шебеци в тоги. На английски има израз "маймунски процес" (monkey trial).



Пиеро и...



През есента на 2001 на Лестър скуеър в Лондон се появиха афиши за премиерата на филма "Хари Потър и философският камък", а до кино-кафето в подлеза пред Софийския университет - афиши за новата екранизация на "Планетата на маймуните".

Авторката на "Хари" Дж. К. Ролинг е в центъра на вниманието и милионерка след 100-милионен тираж и преводи на 47 езика. На афишите за "Планетата" бяха изписани имената на целия екип - от режисьора до гримьора; липсваше само Пиер Бул, авторът на романа. Бедни Пиеро!

Спомням си колко французи се възмутиха, когато Холивуд направи филма "Клетниците", без да спомене, че е по романа на Виктор Юго. Но виновни са не толкова кинаджиите, колкото действащата система на авторско, патентно и лицензионно право. Всички (включително онези от нас, които не ползват компютри!) плащаме на Бил Гейтс за софтуера на "Майкрософт", който е с "built-in obsolescence" (така направен, че след година да си принуден да купиш нов). Ако киселото мляко не се подквасваше с бацилус булгарикус, а с бацилус американус, маята щеше да е лицензиран продукт като "Кока-Кола", която (Коледа наближава) откупи световните права за логото на Хари Потър върху детските подаръци.

След войната японците направиха първия хипермаркет, без да патентоват идеята, а Холивуд направи суперпродукцията "Багдадският крадец", без да плати авторско право на госпожица Шехерезада. Впрочем приказките от "1001 нощ", които керванджиите си разказвали около огъня край Пешавар и пренесли от Индия в Арабия, били забранени от последователите на Мохамед.



...Сайонара!



В хипермаркета бе поставен Дядо Коледа, разпънат на кръст. Японският аранжор беше пообъркал заемките от чуждоземни култури. Той ги беше възприел така, както Бокаса възприе бонапартизма и както някои български правници възприеха тогите в съда.

Шебеците в тоги накрая наказаха автора си. Намерило се е правно основание името му да не се изписва на афиша.

Голяма работа. Той беше "войник на слуката" - Soldier of fortune, Chevallier de la chance, рицар на госпожа удача... все едно. Беше от породата на писателите джънтълмени, шпиони, авантюристи и пътешественици, каквито бяха много от белетристите на ХХ век: Съмърсет Моъм, Греъм Грийн, Робърт Лъдлъм, Фредерик Форсайт, Андре Малро.

Пиеро беше от Авиньон, завършил лицея, бил в Сорбоната, "tellement mediocre!" (толкова посредствена!) и се прехвърлил електротехника. През 1936 заминал за Британска Малая да прави каучукова плантация. През 1939 се записал в армията на "Свободна Франция" в Индокитай. След като немците прегазиха Франция, тръгнал за Сингапур и минал курс за разузнавачи и диверсанти.

Само от Лаос и Тайланд можело да се проникне в Бирма и той - на бамбуков сал - оцелял през всички прагове и водопади на буйната Нам-На, но щом стъпил на брега, го заловили. През 1944 се измъкнал от военнопленническия лагер и се присъединил към диверсантската рота в Калкута. Прехвърлил се в Малая, но без предишния ентусиазъм за каучукови плантации. Завърнал се в Париж и написал "Мостът на река Куай" за английските военнопленници в японски лагер в Сиам. Стана един от филмите на всички времена. Но в Япония не го прожектираха; там предпочитаха "Планетата на маймуните".

С Коста Батков се наговаряхме до минем по пътя на Пиеро, но не се решихме. В Йокохама се качихме на кораба за Владивосток. Портовият катер ни ескортира половин миля; на всеки 20 секунди се провикваха по мегафона:

"Сайонара!"